Артър Хейли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Артър Хейли
Arthur Hailey
канадски писател от английски произход
Роден
Починал

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Флаг на Канада Канада
Религия Агностицизъм[1]
Литература
Период 1958 – 2004
Жанрове роман, трилър
Известни творби „Окончателна диагноза“ (1958)
„Хотел“ (1965)
„Летище“ (1968)
Семейство
Съпруга Джоан Фишуик (1944 – 1950; развод)
Шийла Дънлоп (1951 – 2004; до смъртта му)
Деца 6

Уебсайт
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Артър Хейли (на английски: Arthur Hailey) е британско-канадски писател, прекарал по-голямата част от живота си в Канада, САЩ и Бахамските острови. Известен е като автор на остросюжетни популярни романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Артър Хейли е роден в Лутън, Англия. Служи в Кралските военновъздушни сили от началото на Втората световна война през 1939 г. до 1947 г., когато се мести да живее в Канада.

След като известно време работи като журналист на непълен работен ден става писател, окуражен от успеха на телевизионната му драма „Полет в опасност“, която привлича голям зрителски интерес и по пиесата е отпечатана книга.

През 50-те години Артър Хейли заминава за САЩ, където написва 10 романа, които се превръщат в бестселъри. Романите му са продадени са в 200 милионен тираж и са преведени на 38 езика в над 40 страни по целия свят.

Преди да започне да работи върху произведенията си писателят си води подробни бележки и събира достоверни материали и източници. Така например, преди да напише романа „Хотел“, Хейли изчита цялата информация, посветена на хотелската индустрия, която успява да намери, стараейки се да предаде по-реалистично и автентично атмосферата в хотелиерския бранш. Романите му „Летище“, „Окончателна диагноза“, „Колела“, „Банкери“, „Вечерни новини“ описват живота на обикновените хора, трудностите, с които се сблъскват в ежедневието си и героичния начин, по който преодоляват несгодите, които съдбата им поднася.

В последната му книга „Детективи“, написана през 1997 г., главният герой, който е сериен убиец, решава преди да седне на електрическия стол да разголи душата си пред детектив Малкълм, вместо да отнесе тъмните си тайни в отвъдното.

Критиците му отхвърлят творбите му като сковани, с накъсана сюжетна линия, но неговите почитатели ги опровергават, класирайки произведенията му като №1 по продажби.

След успеха на книгата му „Хотел“, през 1965 г. той се премества да живее в Калифорния, а през 1969 г. заминава за Бахамските острови, за да избегне високите канадски и американски данъци.

Последните години от живота си прекарва заедно с втората си съпруга Шийла. Двамата живеят в луксозен жилищен комплекс на остров Ню Провидънс на Бахамите. Има четирима внуци: Пол Хейли, Ема Хейли, Райън Хейли и Кристофър Хейли.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Runway Zero-Eight (1958)
    Полет в опасност, изд. „Rolis“ (1992), изд.: ИК „Бард“, София (1997), прев. Емануел Икономов
  • The Final Diagnosis (1959)
    Окончателна диагноза, изд.: „Народна култура“, София (1986, 1992), изд. „Лира принт“ (1996), изд.: ИК „Бард“, София (1998), прев. Веселин Лаптев
  • In High Places (1960)
    Живот по върховете, изд. „Атлантис“ София (1992, 1995), изд. „Емас : Глобус“ София (1997, 2004), прев. Димитър Матев
  • Hotel (1965)
    Хотел, изд.: ОФ, София (1988), изд. „Ив. Вазов“ (1990), изд. „Емас : Глобус“ София (1997), прев. Пламен Матеев
    Хотел, изд.: „Сиела“, София (2018), прев. Камен Велчев
  • Airport (1968)
    Летище, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1990), изд. „Сампо“ (1997), изд. „ИК „Кръгозор“ (2009), изд.: ИК „Бард“, София (2019), прев. Людмила Колечкова
    Летище, изд. „Галимар 2000“ (1994), прев. Пепи Димов
  • Wheels (1971)
    Колела, изд.: „Народна култура“, София (1988), изд. „Емас : Глобус“ София (1997), прев. Веселин Лаптев
  • The Moneychangers (1975)
    Банкери, изд. „Свят“ София (1992, 1995), изд.: ИК „Бард“, София (1997, 2018), прев. Правда Игнатова
  • Overload (1979)
    Претоварване, изд. „Нимб“ Велико Търново (1991), изд. „Богас“ (1993), прев.
    Свръхнатоварване, изд. „Емас : Глобус“ София (1995, 1998), прев. Алена Георгиева
  • Strong Medicine (1984)
    Опасно лекарство, изд. „Ив. Вазов“ (1992, 1995), изд.: ИК „Бард“, София (2019), прев. Владимир Ганев
  • The Evening News (1990)
    Вечерните новини, изд. „Интерпринт“ (1992), изд. „Сампо“ (1995, 1997, 1998), прев. Мариана Екимова-Мелнишка
  • Detective (1997)
    Детективи, изд.: ИК „Бард“, София (1997), прев. Крум Бъчваров

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956 г.: награда „Canadian Council of Authors and Artists award“
  • 1957 г.: награда „Best Canadian TV Playwright award“
  • 1958: награда „Best Canadian TV Playwright award“
  • 1958 г.: номинация за наградата „Primetime Emmy Awards“ в категорията „Best Teleplay Writing – One Hour or More“ за епизода „No Deadly Medicine“ от сериала „Studio One“ (1948)
  • 1962 г.: награда „Doubleday Prize Novel award“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]