Арчибалд Уейвъл
| Арчибалд Уейвъл | |
| британски офицер | |
 Арчибалд Уейвъл като вицекрал на Индия, 1943 г. | |
| Звание | фелдмаршал |
|---|---|
| Години на служба | 1900 - 1943 г. |
| Род войски | |
| Битки/войни | Операция Компас, Операция Бойна секира |
| Награди | Легион за заслуги Орден на банята Легион за заслуги орден на свети Владимир, 4-та степен Орден „Свети Станислав“ |
| Образование | Кралски военен колеж |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
Лондон, Англия |
| Погребан | Великобритания |
| Друга дейност | вицекрал на Индия |
| Арчибалд Уейвъл в Общомедия | |
Сър Арчибалд Пърсивал Уейвъл (на английски: Sir Archibald Percival Wavell) е британски офицер, който служи по време на 2-те световни войни.
По време на Първата световна война служи във Франция, където губи едното си око по време на битка. През Втората световна война достига чин фелдмаршал, ръководи бойните действия в Близкия изток, след което заема поста вицекрал на Индия.
Ранен живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]
Уейвъл е роден на 5 май 1883 година в Колчестър, Англия. Учи в Уинчестър, след което постъпва в Кралската военна академия Сандхърст. През 1901 г. завършва академията първи в своя випуск и получава назначение в Black Watch. Между 1899 и 1902 г. участва във втората бурска война, след което получава назначение на северозападната граница на Индия. Завършва колежа за щабни офицери в Кембърли, където отново завършва първи в своя клас. През следващите две години изучава руски език в Русия.[1]
Първа световна война и междувоенния период[редактиране | редактиране на кода]
По време на Първата световна война служи във Франция. По време на битката при Ипрес губи едното си око. След като се възстановява служи осем месеца в Кавказ, заедно с руската армия. Следващото му назначение, вече бригаден генерал, е в Палестина под командването на генерал Едмънд Аленби. През следващите години заема редица постове, а през 1937 г. отново е изпратен в Палестина, където командва британските войски по време на арабско-израелските бунтове. През 1938 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант, а през август 1939 г. заема поста главнокомандващ на войските за Близкия изток.[1]
Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]
По време на началните фази на Северноафриканската кампания неговите значително по-малобройни войски, под командването на генерал Ричард О'Конър, спират италианската офанзива към Египет и по време на операция Компас изтласкват противника до Либия. По време на бойните действия са унищожени около 400 танка, 1292 артилерийски оръдия и са пленени 130 000 войника[2]. Министър-председателят Уинстън Чърчил взема решение да се изтеглят войски от Африка и да бъдат изпратени Гърция. Това начинание завършва с неуспех и е последвано от още едно поражение, по време на първата офанзива на Ервин Ромел. По настояване на Чърчил, Уейвъл извърва нова офанзива с кодово име операция Бойна секира, този път в опит да бъде вдигната обсадата на Тобрук. Британските войски претърпвяват ново поражение, след което Уейвъл заменен от Клод Окинлек и е изпратен в Индия, като главнокомандващ на войските там.[1]
След загубата на Малая, Сингапур и Бирма Уейвъл подготвя Индия за предстоящата инвазия. След това извършва контранастъпление срещу японските войски в Бирма, което е облъснато. През януари 1943 г. е издигнат в чин фелдмаршал, а през юни същата година е назначен за вицекрал на Индия. Заема поста до 1947 г., когато е заменен от адмирал Луис Моунтбатен.[1]
След войната[редактиране | редактиране на кода]
След войната получава титлата виконт Керен от Еритреа и Уинчестър и се завръща във Великобритания. Установява се в Лондон, където умира на 24 май 1950 г.[1]
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2004. ISBN 1576079996.
