Ата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ата
Ἄτη
древногръцка богиня на заслепяването, заблуждението, помрачението на ума
Семейство
Баща Зевс
Майка Ерида
Братя/сестри Манес

Ата (на старогръцки: Ἄτη, Ate) в древногръцката митология е богиня на заслепяването (Ἄτη), заблуждението, помрачението на ума.

Дъщеря е на Ерида, богинята на раздора, и внучка на Никта. Тя е придружавана често от нейната сестра Дисномия („беззаконието“).

При Омир Ата е дъщеря на Зевс. Тя зашеметява хора и богове и ги кара да вършат необмислени неща. Зевс я изгонва завинаги от Олимп.[1] В нейната трагична роля Ата прилича на Немезида.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиада“ (XIX, ст. 126 – 131)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]