Атанасие Наста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанасие Наста
Atanasie Nasta
арумънски писател
Роден
Починал
23 декември 1996 г. (84 г.)

Образование Букурещки университет

Атанасие Наста (на румънски: Atanasie Nasta) е арумънски филолог, поет и пистел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Наста е роден в 1912 година във влашкото воденско село Горно Граматиково, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Учи в родното си село и в румънската гимназия в Солун. През 1926 семейството му емигрира в Румъния като и се установява като колонисти в Добрич, Южна Добруджа, където Наста продължава учението си. В 1935 година завършва Филологическия и философски факултет на Букурещкия университет, а в 1938 година и Юридическия и започва адвокатска кариера.[1] В 1940 година получава титлата доктор по право от Юридическия факултет на Черновицкия университет.[2]

През 1949 г. се жени за Паула Габриела Попеску (1928 – 2008), с която има син Дан Йон Наста, роден на 7 юли 1951[2], бъдещ поет, есеист и преводач.[3]

Умира в 1996 година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира в литературата в 1936 година с поезия, публикувана в списанията „Пасъря Албастра“ и „Суфлет Ноу“. Публикува и статии за румънската култура, както и преводи от гръцки и български.[4][1]

В 1981 издателство „Албатрос“ публикува първата му книга, сборник сонети.[5] Христу Къндровяну публикува негови стихотворения в „Антология на арумънската лирика“, 1975, и в „Един век арумънска поезия“ в 1985 г.[5]

През 1985 г. Наса публикува втория том на своите сонети „Време за поезия“.[2] В 1996 г. той публикува книгата „Armâname, armâname“, който включва негови арумънски стихотворения.[5]

През 1985 г. Наста публикува антологията „Ехото на аромънската песен“ („Литера“, Букурещ), която включва портрети и работи от десет поети: Михаил Николеску (1835 - 1865) (3), Василе Муши (1895 - 1961) (5), Николае Бабу (1901 - 1967) (6), Николае Караиску (1911 - 1969) (5), Теодор Минда (1911 - 1982) (7), Думитру Париза (1908 - ?) (7), Константин Колимитра (1910 - 2001) (9), Атанасие Наста (1912 - 1996) (12) Николае Каратана (1914 - 1992) (10), Коста Гули (1916 - 1985) (10) и Кира Йорговяну (1948 -).[6]

През 1992 г. Наста редактира „Алманахул Мачедоромън“, който освен стихове на арумънски, включва и биографии на 27 личности от арумънски произход и поредица от проучвания, документи и фрагменти от арумънската култура и цивилизация.[7]

По повод стогодишнината от рождението на Наста на 3 ноември 2012 г. Обществото за македонорумънска култура, чийто първи президент е Наста след възстановяването му през 1990 г., провежда в UNITER в Букурещ културно събитие, на което присъстват президента на обществото Йон Карамитру, проф. Николае Сараманду и множество други личности.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Emil Manu, România literară, București, nr. 37/10 септември 1981
  • Atanasie Nasta (editor), Ecou de cîntec aromânesc, Editura Litera, București, 1985, p. 80.
  • Hristu Cândroveanu și Kira Iorgoveanu (editori), Un veac de poezie aromână, Editura Cartea Românească, București, 1985, pp. 380-381, 482.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Македония“         Портал „Македония