Атанасие Наста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанасие Наста
Atanasie Nasta
арумънски писател
Роден
Починал

Атанасие Наста (на румънски: Atanasie Nasta) е арумънски филолог, поет и пистел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Наста е роден в 1912 година във влашкото воденско село Горно Граматиково, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Учи в родното си село и в румънската гимназия в Солун. През 1926 семейството му емигрира в Румъния като и се установява като колонисти в Добрич, Южна Добруджа, където Наста продължава учението си. В 1935 година завършва Филологическия и философски факултет на Букурещкия университет, а в 1938 година и Юридическия и започва адвокатска кариера.[1] В 1940 година получава титлата доктор по право от Юридическия факултет в Чернауци.[2]

През 1949 г. се жени за Паула Габриела Попеску (1928-2008), с която има син Дан Йон Наста, роден на 7 юли 1951[2], бъдещ поет, есеист и преводач.[3]

Умира в 1996 година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира в литературата в 1936 година с поезия, публикувана в списанията „Пасъря Албастра“ и „Суфлет Ноу“. Публикува и статии за румънската култура, както и преводи от гръцки и български.[4][1]

В 1981 издателство „Албатрос“ публикува първата му книга, сборник сонети.[5] Христу Къндровяну публикува негови стихотворения в „Антология на арумънската лирика“, 1975, и в „Един век арумънска поезия“ в 1985 г.[5]

През 1985 г. Наса публикува втория том на своите сонети „Време за поезия“.[2] В 1996 г. той публикува книгата „Armâname, armâname“, който включва негови арумънски стихотворения.[5]

През 1985 г. Наста публикува антологията „Ехото на аромънската песен“ („Литера“, Букурещ), която включва портрети и работи от десет поети: Михаил Николеску (1835 - 1865) (3), Василе Муши (1895 - 1961) (5), Николае Бабу (1901 - 1967) (6), Николае Караиску (1911 - 1969) (5), Теодор Минда (1911 - 1982) (7), Думитру Париза (1908 - ?) (7), Константин Колимитра (1910 - 2001) (9), Атанасие Наста (1912 - 1996) (12) Николае Каратана (1914 - 1992) (10), Коста Гули (1916 - 1985) (10) и Кира Йорговяну (1948 -).[6]

През 1992 г. Наста редактира „Алманахул Мачедоромън“, който освен стихове на арумънски, включва и биографии на 27 личности от арумънски произход и поредица от проучвания, документи и фрагменти от арумънската култура и цивилизация.[7]

По повод стогодишнината от рождението на Наста на 3 ноември 2012 г. Обществото за македонорумънска култура, чийто първи президент е Наста след възстановяването му през 1990 г., провежда в UNITER в Букурещ културно събитие, на което присъстват президента на обществото Йон Карамитру, проф. Николае Сараманду и множество други личности.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Emil Manu, România literară, București, nr. 37/10.09.1981
  • Atanasie Nasta (editor), Ecou de cîntec aromânesc, Editura Litera, București, 1985, p. 80.
  • Hristu Cândroveanu și Kira Iorgoveanu (editori), Un veac de poezie aromână, Editura Cartea Românească, București, 1985, pp. 380-381, 482.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Македония“         Портал „Македония