Атанас Лерински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Лерински
български революционер и политик
Роден
1898 г.
Починал
1959 г. (61 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Народен представител в:
VI ВНС   

Атанас Иванов Лерински е български революционер и политик, деец на Българския земеделски народен съюз – Никола Петков.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иванов е роден в 1898 година леринското село Неред, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1] Емигрира в България. В 1923 година участва в Септемврийското въстание заедно със съселянина си Лазар Филипов Божанин Лерински в Долна баня под командването на Кирил Лазаров.[2]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, е избран в 1946 година за народен представител във VI Велико народно събрание от БЗНС – Никола Петков. Не изкарва пълния мандат, тъй като след ареста на лидера на опозицията Никола Петков през април 1947 година повечето депутати земеделци също са задържани, а партията е разтурена. През първата половина на 50-те години е въдворен в лагера „Белене“. Освободен е към края на 1959 година, но на практика е убит при освобождаването си. Юлия Гурковска пише в спомен за баща си Григор Гурковски следното за Атанас Лерински:

Поддържал духа на хората в бараката с вицове и солени шеги по адрес на надзирателите. Един от тях му се заканил, че жив няма да излезе от там – и го изпълнил. По пътя от Втори обект до брега го карал да тича пред каруцата, чичо Атанас падал многократно, ставал, тичал, биели го и когато стигнали до понтоните, паднал в безсъзнание. Качили го на влака, но той не се свестил… Когато го свалиха на ръце, той вече нищо не разбираше. Така и не дойде на себе си след няколко дни почина.[1]

Погребан е в Централните софийски гробища.[3] Дъщеря му Нина Леринска, ученичка във Френския колеж през 1947 година, е наблюдавана от Държавна сигурност.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Атанас Лерински // Памет (1944-1989). Посетен на 15 декември 2023. (на гръцки)
  2. Септемврийското антифашистко въстание 1923. Документи и материали, том 2. Партиздат, 1983. с. 38.
  3. Парцел 9 // София помни. Посетен на 15 декември 2023.