Юлия Гурковска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлия Гурковска
българска мореплавателка
Родена
Починала
Семейство
Съпруг Дончо Папазов

Юлия Григорова Гурковска, по съпруг Папазова (1972 – 1989), е известна българска мореплавателка, работила като музиколог и политолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София на 7 юни 1945 г. Дъщеря е на Григор Гурковски – секретар на Българския земеделски народен съюз – Никола Петков, арестуван след 9 септември 1944 г. и прекарал 11 години в лагер за политзатворници.

Завършва Държавната консерватория. Работи като музикален оформител и звукорежисьор в Студията за научно-популярни филми „Време“ от 1969 година. Омъжва се за Дончо Папазов през есента на 1972 година.

Двамата пресичат Черно море от Варна до Сочи със спасителна лодка в рамките на експедицията „Планктон“. Пак заедно, със спасителна лодка с ветроходно платно, пресичат Тихия океан от Лима, Перу до Сува, Фиджи през 1976 г. Съпрузите поставят двоен световен рекорд – прекарват повече от всички в света на борда на спасителна лодка (191 дни), като преплават най-голямо разстояние (14 000 морски мили).

Паметна плоча на Юлия Гурковска – Джу на фасадата на дома ѝ
Домът на Гурковска на ул. „Бистрица“ 7А, София

През 1978 година на двумачтовата яхта „Тивия“ на Българската национална телевизия съпрузите с дъщеря им Яна (на 5 г.), телевизионният журналист и пътешественик Симеон Идакиев и колегите му от БНТ Борис Сирийски, Румен Костов, Петър Андонов[1] извършват плаване около Европа (5000 морски мили). С. Идакиев е автор на книгата „С яхта около Европа“ и телевизионните серии, заснети по време на плаването от него и екипа на БНТ.

Съпрузите и 7-годишната им дъщеря Яна през 1979 – 1981 година извършват околосветско плаване на яхта „Тивия“ по маршрута СозополСредиземно мореГибралтарПанама – Торесов проток – нос Добра надеждаБразилия – Гибралтар – Созопол, като преплават 42 000 морски мили за 777 дни.

Ю. Гурковска се развежда с Д. Папазов през 1989 г.

Участва в дисидентското движение в България като член на Обществения комитет за екологична защита на Русе, на Клуба за гласност и преустройство и на Комитета за национално помирение.

Била е началник на кабинета на президента Желю Желев (1992 – 1996). След това е член на Управителния съвет и програмен директор на Центъра за либерални стратегии в София (1996 – 2001).[2]

Умира от рак на 4 декември 2001 г.[3] Центърът за либерални стратегии от 2002 година провежда ежегодни мемориални лекции „Джу“ в памет на Юлия Гурковска[4].

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1977 г. Юлия Гурковска е удостоена с орден „Народна република България“, I степен[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. С яхта Тивия около Европа
  2. Юлия Гурковска на страницата Екип на ЦЛС
  3. Почина Юлия Гурковска
  4. Мемориални лекции ДЖУ
  5. Указ № 294 от 28 февруари 1977 г. Обн. ДВ. бр. 22 от 18 март 1977 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]