Атанас Стефанов (геолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Стефанов
български геолог
Роден
Починал

Националност българин
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област стратиграфия и палеонтология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет, Царски естествено-исторически музей, Геологически институт при БАН
Известен с изучаване на стратиграфията и палеонтологията на Триаса в България
Титла старши научен сътрудник

Атанас Стефанов е български геолог, учител и университетски преподавател, старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 декември 1894 г. в Беброво. Завършва естествени науки в Софийския университет. През 1920 – 1923 г. е учител в Търново, от 1923 до 1925 г. – във Враца, а през 1925 – 1926 г. в Пловдив. През 1926 г. е асистент по палеонтология и геология в Софийския университет.[1]

Негов син е геолога Стефан Стефанов. Почива на 16 февруари 1953 г. в София.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С постъпването си като асистент в университета започва да се занимава с изучаването на планината Голо бърдо. Публикува пет статии свързани с палеонтологията и стратиграфията на Триаската система. Автор е и на статии за брахиоподите, амонитите и бивалвиите. От планината Голо бърдо описва 80 фосилни вида. Триаската система на Голо бърдо я приема като еталон за сравняването ѝ с други части на България. През 1932 г. публикува статия за Горната Креда от Голо бърдо, в която описва 28 фосилни вида. През 1934 г. извършва изследване на Еленския Предбалкан. Заедно с В. Цанков описва горнокредната фауна на Югозападна България.[1]

В периода 1932 – 1947 г. е уредник на Геоложкия отдел в Царския естествено-исторически музей. През 1947 – 1953 е старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките. През 1939 г. описва първата находка на фосилно насекомо в България, а през 1951 г. – първата фосилна жаба.[1]

Участва в проучванията на геологията при строежите на язовирите „Студена“, „Копринка“ и „Блъсничево“. Изследва редица български пещери.[1]

Основните приноси на Атанас Стефанов са в стратиграфията и палеонтологията на Триаса в България. Автор и съавтор е на 10 палеонтоложки и палеонтолостратиграфски научни труда и една статия за пещерата Съева дупка.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Чумаченко, Платон, Тодор Николов. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я. // Списание на българското геологическо дружество кн. 2 – 3. 2016. с. 29 – 30.