Атанас Стефанов (геолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Стефанов
български геолог
Роден
Починал
16 февруари 1953 г. (58 г.)

Националност българин
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област стратиграфия и палеонтология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет, Царски естествено-исторически музей, Геологически институт при БАН
Известен с изучаване на стратиграфията и палеонтологията на Триаса в България
Титла старши научен сътрудник

Атанас Стефанов е български геолог, учител и университетски преподавател, старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 декември 1894 г. в Беброво. Завършва естествени науки в Софийския университет. През 1920 – 1923 г. е учител в Търново, от 1923 до 1925 г. – във Враца, а през 1925 – 1926 г. в Пловдив. През 1926 г. е асистент по палеонтология и геология в Софийския университет.[1]

Негов син е геолога Стефан Стефанов. Почива на 16 февруари 1953 г. в София.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С постъпването си като асистент в университета започва да се занимава с изучаването на планината Голо бърдо. Публикува пет статии свързани с палеонтологията и стратиграфията на Триаската система. Автор е и на статии за брахиоподите, амонитите и бивалвиите. От планината Голо бърдо описва 80 фосилни вида. Триаската система на Голо бърдо я приема като еталон за сравняването ѝ с други части на България. През 1932 г. публикува статия за Горната Креда от Голо бърдо, в която описва 28 фосилни вида. През 1934 г. извършва изследване на Еленския Предбалкан. Заедно с В. Цанков описва горнокредната фауна на Югозападна България.[1]

В периода 1932 – 1947 г. е уредник на Геоложкия отдел в Царския естествено-исторически музей. През 1947 – 1953 е старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките. През 1939 г. описва първата находка на фосилно насекомо в България, а през 1951 г. – първата фосилна жаба.[1]

Участва в проучванията на геологията при строежите на язовирите „Студена“, „Копринка“ и „Блъсничево“. Изследва редица български пещери.[1]

Основните приноси на Атанас Стефанов са в стратиграфията и палеонтологията на Триаса в България. Автор и съавтор е на 10 палеонтоложки и палеонтолостратиграфски научни труда и една статия за пещерата Съева дупка.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Чумаченко, Платон, Тодор Николов. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я. // Списание на българското геологическо дружество кн. 2 – 3. 2016. с. 29 – 30.