Аугусто Де Марсанич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аугусто Де Марсанич
De Marsanich.jpg
лидер на Италианско социално движение
Мандат 10 януари 1950 – 10 октомври 1954
Предшественик Джорджо Алмиранте
Наследник Артуро Микелини
президент на Италианско социално движение
Мандат 10 октомври 1954 – 24 май 1972
Предшественик Родолфо Грациани
Наследник Джино Бириндели
член на камарата на фашите и корпорациите
Мандат 20 април 1929 – 5 август 1943
Лични данни
Роден
Починал
Националност Флаг на Италия Италия
Религия католицизъм
Полит. партия Национална фашистка партия (1921 – 1943)
Италианско социално движение (1946 – 1973)
Професия политик
журналист
Аугусто Де Марсанич в Общомедия

Аугусто Де Марсанич (на италиански: Augusto De Marsanich) е италиански политик и втори лидер на Италианското социално движение.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Де Марсанич е роден в Рим. Той се записва в италианската армия през 1916 г. и е на активна служба в Първата световна война. След като напуска армията, той се включва в политиката и се присъединява към Националната фашистка партия през 1920 г. Той е журналист по професия и работи най-вече за Стампа.

При фашистите[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че не е постигнал висок пост, Де Марсанич заема редица позиции във фашисткото движение. Той е директор на местната структура в Латиум и Сабине от 1927 до 1929 г., за кратко е член на Голям фашистки съвет през последната година. През 1929 г. заема място в Камарата на депутатите, където остава до 1943 г. Виждан като бюрократист, той по различни начини работи в Службата за връзки с обществеността, като ръководител на правната служба на партията, председател на Синдикалната конфедерация на търговците и заместник-председател на корпорацията за строителни сделки.

Подсекретар на съобщенията от 1935 до 1943 г. и представлява Италия в Лигата на нациите по време на кризата в Етиопия.[1] Той също редовно допринася за редица фашистки вестници, особено за Critica Fascista на Джузепе Ботай, и е директор на фашисткия месечен Il Lavoro Fascista.[2]

Той продължава да заема редица позиции в Италианската социална република като председател на Banco di Roma и Alfa Romeo.

Следвоенна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Де Марсанич се присъединява към МСИ след Втората световна война и е част от по-умерената тенденция в партията.[3] Той става лидер през 1950 г. и под негово ръководство МСИ става по-пълно ангажирана с парламентарния път към правителството и дори търси съюзи с други партии, включително Християндемократическата партия, Италианската либерална партия и Монархистката национална партия.[4] В опитите си да формира единен фронт на антикомунизма, той е разочарован от по-твърди лидери на фашизма като Джорджо Алмиранте.[5] В качеството си на лидер на МСИ, Де Марсанич участва и в четиричленното лидерство на Европейското социално движение (ESM), заедно с Пер Ендал, Морис Бардече и Карл-Хайнц Приестер.[6] Неговият ангажимент към умереност в МСИ често е в противоречие с ентусиазираната му подкрепа за ESM, група, в която са няколко водещи неонацистки активисти.

Той е наследен от Артуро Микелини през 1954 г., въпреки че продължава да бъде водеща фигура на МСИ като национален секретар. Той отново е избран за италианска камара на депутатите през 1953 г., а за италианският сенат през 1968 г. Също така е неуспешен кандидат за президент на Италия през 1964 г. През 1971 г. ветеранът Де Марсанич е назначен за председател на МСИ, като преди това е почетен заместник-председател през 1955 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Guido Bonsaver, Censorship and literature in fascist Italy, p. 153
  2. John Whittam, Fascist Italy, 1995, p. 2
  3. Roger Eatwell, Fascism: A History, 1996, p. 250
  4. Gino Moliterno, Encyclopedia of contemporary Italian culture, 2000, p. 550
  5. Paul Ginsborg, A History of Contemporary Italy, 2003, p. 144
  6. Graham Macklin, Very Deeply Dyed in Black, 2007, p. 107


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Augusto De Marsanich“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.