Африкански пингвин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Очилат пингвин
African penguins Boulder Bay 1.jpg
African penguin near Boulders Beach.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Sphenisciformes Пингвиноподобни
семейство: Spheniscidae Пингвинови
род: Spheniscus
вид: S. demersus Африкански пингвин
Научно наименование
Уикивидове Spheniscus demersus
Linnaeus, 1758[2][3][4]
Разпространение
Jackass Penguin.png
очилат пингвин в Общомедия

Африканският пингвин (на латински: Spheniscus demersus) е вид птица от семейство Пингвинови (Spheniscidae) – единственият вид, за който е известно да населява Африканския континент. Видът е застрашен от изчезване.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

На латински видът се обозначава като Spheniscus demersus, където Spheniscus идва от гръцката дума sphen за „клин“, „нещо клиновидно“, отнасяща се до издължената форма на тялото на пингвините при плуване, а demersus идва от латинската дума за „гмуркане“.

На езиците, които се говорят в Южна Африка, имената, под които се среща видът, са: African penguin, Jackass penguin, Black-footed penguin (английски), Brilpikkewyn (африкаанс), Inguza, Unombombiya (кхоса).[5]

Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]

Африканските пингвини са високи около 65 – 70 cm и тежат между 2,4 и 3,6 kg. Те имат черен гръб и бял корем, черна окраска на лицето от очите до брадичката и характерна за вида черна дъгообразна ивица, която започва от гърдите и се спуска двустранно покрай крилата до краката. По бялата окраска на корема си африканският пингвин има черни петънца, броят и разположението на които е уникално за всеки индивид. Клюнът е черен с малко розово петно близо до края.

Окраската на африканския пингвин е неговата еволюционна стратегия: когато е във водата черният му гръб го прави труднозабележим за хищните птици, които кръжат над водата, а окраската на корема, бяла на черни петънца, го прикрива от подводните хищници, гледащи го от долу нагоре на фона на водната повърхност.

Характерни за африканския пингвин са и розовите неокосмени участъци от кожа над очите, които представляват жлези, отговорни за температурния обмен и поддържането на температурата на тялото в нормални граници. При по-високи температури тялото изпраща повече кръв към тези жлези и така я охлажда от околния въздух, което обяснява по-наситения цвят на жлезите през лятото и по-бледия – през зимата.

Мъжките екземпляри са малко по-едри от женските и имат малко по-масивни клюнове, но тези разлики са трудно забележими, ако не се наблюдава двойка пингвини заедно.[5]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Африканският пингвин е единственият вид пингвин, който в диво състояние обитава Африка и не се среща никъде другаде по света. Регистрираното му местообитание се разпростира по югозападните и южните части на африканското крайбрежие: от остров Холамсбърд край Централна Намибия, до залива Алгоа край Порт Елизабет в Република Южна Африка.[5]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Африканските пингвини се хранят основно с обитаващи плитчините океански риби като аншоа, сардини, скумрии и херинги, но могат да се хранят и със сепии и ракообразни.

Със скоростта си под водата, достигаща до почти 20 km/h, африканските пингвини са бързи и гъвкави плувци и подводни ловци. Разстоянията, които им се налага да преминават в търсене на храна, варират чувствително в зависимост от местоположението, което обитават. Обитателите по западното крайбрежие на Африка обичайно извършват по 30 до 70 km обходи при търсене на храна. В южните части на местообитанията си, един ловуващ африкански пингвин може да измине до 110 km наведнъж, докато търси храна. Докато храни и малките си, обаче, възрастният пингвин обикновено не се отдалечава много от колонията си.

Въпреки че пингвините могат да пият и прясна вода, по време на храненето си те основно поглъщат солена вода. Жлеза, разположена в черепа, им помага да изхвърлят от организма си излишната сол, която по този начин поглъщат при хранене.[5]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Пингвините от този вид живеят в колонии и започват да се размножават на възраст между 2 и 6 години. Формират двойки за цял живот и през годините често се завръщат да гнездят не само на същите места, но и в същите гнезда. Размножаването е целогодишно, а не сезонно. Така целогодишно в колониите могат да се наблюдават малки и подрастващи на всякакви възрасти. В РЮА, където са най-многочислените колонии на африканския пингвин, най-активният размножителен период е от март до май.

Обикновено женската снася по две яйца, но рядко и двете пиленца оцеляват. Инкубационният период е около 40 дни, като и двамата родители поравно участват в мътенето. През първите 15 дни след измътването малките постоянното биват топлени от един от двамата родители, след това се научават сами да контролират телесната си температура. До 30-тия си ден остават под наблюдението на поне един от родителите, докато другият ловува, след което стават напълно самостоятелни.

Важен момент от процеса на размножаване е изграждането на гнезда – под гъсти храсти, паднали дървета или големи каменни блокове, с които възрастните предпазват малките от слънцето и от хищници, ловуващи за яйцата и малките. При изграждането на гнездата си пингвините използват и изпражнения (гуано), което през 20 век хората започват да събират масово като естествена тор, унищожавайки по този начин местообитанията на африканския пингвин.

В диво състояние, продължителността на живот на африканския пингвин е приблизително 13 – 15 години.[5]

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Според изследване на организацията „Южноафрикански национални паркове“ (South African National Parks, SANParks) през 1910 година популацията на африкански пингвини е достигала 1,5 милиона индивида. В края на 20 век от тази популация са останали под 10%. Причините довели до намаляването на популацията и застрашаването от изчезване се крият в безконтролното събиране на яйцата на африканския пингвин (като източник на протеини), както и в развилия се през 1940-те години пазар на гуано (птичи изпражнения) като средство за наторяване на почвата, довело до унищожаване на естествено строените с гуано гнезда.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б BirdLife International. Spheniscus demersus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2013. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  2. указано в: IOC World Bird List Version 9.1
  3. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  4. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  5. а б в г д е Schmidt, Dirk. The Penguins of Boulders (False Bay – South Africa), 2009, ISBN 978-1-920094-86-7