Ахмед Емин Ялман
| Ахмед Емин Ялман | |
| турски журналист и издател | |
 | |
| Роден |
1888 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 декември 1972 г.
|
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Учил в | Колумбийски университет |
| Работил в | Истанбулски университет |
| Ахмед Емин Ялман в Общомедия | |
Ахмед Емин Ялман (на турски: Ahmet Emin Yalman) е виден турски журналист, професор, издател, общественик и социалист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1888 година в дьонме семейство в големия македонски град Солун, тогава в Османската империя. Завършва образованието си Колумбийския университет и в 1914 година се завръща в Турция, където става първия доцент по социология, а след това професор по статистика в Истанбулския университет. Ахмед Емин развива и богата дейност като журналист. В 1919 година е изпратен в изгнание в Кютахия, а след това прекарва три години в изгнание в Малта. След завръщането си в Турция в 1923 година основава вестник влиятелни вестник „Ватан“. Вестникът е закрит след две години, а на Ахмед Емин е забранено да практикува журналистическата професия.[1]
При налагането на Закона за фамилните имена в Турция в 1934 година Ахмед Емин избира фамилното име Ялман.[2]
В 1934 Ахмед Ялман купува вестник „Тан“ (Зора) заедно с Мехмед Зекерия Сертел, с когото го управляват две години. В това време Ялман е главен писател на вестника, а Мехмед и съпругата му Сабиха са писатели в него.[3]
В 1952 година Ахмед Ялман е прострелян три пъти в опит за убийството му от противници на дьонме обществото, но оцелява.[4]
Ахмед Емин е основател и дългогодишен редактор на серия влиятелни турски вестници. Той също така е един от основателите на Либералния интернационал в 1947 година и на Международния институт за преса в 1950 година. Публикува три книги на английски, една на немски език и повече от десет на турски език, включително автобиография в четири тома. Сред тях са „The Development of Modern Turkey as Measured by Its Press“ (1914), „An Experiment in Clean Journalism“ (1950), „Turkey In My Time“ (1956) и „Turkey in the World War“ (1930). Носител е на множество международни награди и отличия.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Baer, Marc David. The Dönme: Jewish Converts, Muslim Revolutionaries, and Secular Turks. Stanford University Press, 2010. с. 221.
- ↑ Baer, Marc David. The Dönme: Jewish Converts, Muslim Revolutionaries, and Secular Turks. Stanford University Press, 2010. с. xxiii.
- ↑ Baer, Marc David. The Dönme: Jewish Converts, Muslim Revolutionaries, and Secular Turks. Stanford University Press, 2010. с. 222.
- ↑ Baer, Marc David. The Dönme: Jewish Converts, Muslim Revolutionaries, and Secular Turks. Stanford University Press, 2010. с. 259.
- ↑ William, L.F. Rushbrook (ed.). Sufi Studies, East and West: A Symposium in Honour of Idries Shah's Services to Sufi Studies. New York, US, Dutton Books, February 1974. ISBN 0525211950. с. 259 – 260.
|
