Бабяшка чука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бабяшка чука
Информация
Страна Флаг на България България
Териториална единица Община Белица
Местоположение Бабяк
Време на основаване тракийска епоха
Съвременно състояние добре запазено
Собственик държавна
Бабяшка чука

Бабяшка чука е тракийско укрепено светилище в Западните Родопи, разположено край село Бабяк,[1][2] едно от най-известните тракийски светилища в България.[3] Разположено на родопски връх с панорамен изглед към Разлога, Рила и Пирин, светилището функционира над XIV века – от началото на I хилядолетие пр. Хр. до V век, тоест през къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната и римската епоха.[2]

Откриване и разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е разположено на едноименния връх Бабяшка чука, висок 1653 m. Открито е в 1957 година по време на строежа на телевизионна кула на върха, когато са открити множество фрагменти на оброчни плочки. Люба Огненова от Археологическия музей в София посещава Бабяшка чука и определя обекта като светилище на Зевс и Хера. В 1983 година са извършени сондажни археологически проучвания от полско-българска експедиция, които показват скално светилище с много археологически материал и за проучването му е сформиран археологически екип от Мечислав Домарадски и Алексей Гоцев и Милена Тонкова от Националния археологически институт с музей.[4] В продължение на десет археологически сезона - 1983, 1985 - 1990, 1994 - 1996, 2007 г., на светилището се правят интензивни разкопки, които изваждат на бял свят обилен археологически материал.[3][5]

Светилището е сравнимо с това от Високото тепе, като голямото сходство на керамичните находки показва и общност на населението, показващо еднакъв бит и еднакви ритуални практики.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. С. Бабяк - тракийско укрепено светилище на връх “Бабешка чука“. // Български крепости. Посетен на 5 декември 2015.
  2. а б Бабяшка чука. // Община Белица. Посетен на 5 декември 2015.
  3. а б Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 7. Посетен на 5 декември 2015.
  4. Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 6. Посетен на 5 декември 2015.
  5. Тонкова, М. Светилището при Бабяк: обща харектеристика, проучвания на малкото възвишение (сектор „Север“), в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 30. Посетен на 5 декември 2015.
  6. Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 19. Посетен на 5 декември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония