Бабяшка чука
| Бабяшка чука | |
  Бабяшка чука  Бабяшка чука | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  България |
| Терит. единица | Община Белица |
| Местоположение | Бабяк |
| Основаване | тракийска епоха |
| Състояние | добре запазено |
| Собственик | държавна |
Бабяшка чука е тракийско укрепено светилище в Западните Родопи край село Бабяк,[1][2] едно от най-известните тракийски светилища в България.[3]
Разположено на родопски връх с панорамен изглед към Разлога, Рила и Пирин, светилището функционира над 14 века – от началото на I хилядолетие пр. Хр. до V век, тоест през къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната и римската епоха.[2]
Откриване и разкопки[редактиране | редактиране на кода]
Светилището е разположено на едноименния връх Бабяшка чука, висок 1653 m. Открито е в 1957 година по време на строежа на телевизионна кула на върха, когато са открити множество фрагменти на оброчни плочки. Люба Огненова от Археологическия музей в София посещава Бабяшка чука и определя обекта като светилище на Зевс и Хера. В 1983 година са извършени сондажни археологически проучвания от полско-българска експедиция, които показват скално светилище с много археологически материал и за проучването му е сформиран археологически екип от Мечислав Домарадски и Алексей Гоцев и Милена Тонкова от Националния археологически институт с музей.[4] В продължение на десет археологически сезона - 1983, 1985 - 1990, 1994 - 1996, 2007 г., на светилището се правят интензивни разкопки, които изваждат на бял свят обилен археологически материал.[3][5]
Светилището е сравнимо с това от Високото тепе, като голямото сходство на керамичните находки показва и общност на населението, показващо еднакъв бит и еднакви ритуални практики.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ С. Бабяк - тракийско укрепено светилище на връх „Бабешка чука“ // Български крепости. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 5 декември 2015.
- ↑ а б Бабяшка чука // Община Белица. Посетен на 5 декември 2015.
- ↑ а б Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 7. Посетен на 5 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 6. Посетен на 5 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ Тонкова, М. Светилището при Бабяк: обща характеристика, проучвания на малкото възвишение (сектор „Север“), в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 30. Посетен на 5 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 19. Посетен на 5 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
| |||||||||||
