Бащата на войника
| Бащата на войника | |
| Отец солдата | |
| В ролите | Сергей Закариадзе Армен Джигарханян |
|---|---|
| Музика | Сулхан Цинцадзе |
| Премиера | 1964 г. |
| Времетраене | 92 минути |
| Език | руски език грузински език |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
Бащата на войника (на руски: Отец солдата) е съветски черно-бял игрален филм, произведен през 1964 г. от режисьора Резо Чхеидзе по сценарий на Сулико Жгенти в студиото „Грузия-фильм“.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Лятото на 1942 г. Старият грузински селянин Георги Махарашвили научава, че синът му, механик-водач на танк, е ранен и е откаран в болницата. Георги отива да посети сина си. Докато пристига, синът му се съвзема и се връща на фронта. Георги решава да остане в действащата армия и иска да бъде зачислен в пехотна военна част. Заедно със своите другари по оръжие той си проправя път към Германия.
По време на битката за двата долни етажа на къщата Георги най-накрая намира сина си, но той умира в ръцете му, след като е ранен. В крайна сметка Георги и другарите му минават по моста, по който пръв минава синът му. На моста е написано с боя: „Първи тук минаха танковете на Героя на Съветския съюз старши лейтенант Махарашвили“.
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
| Актьорски състав | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | Роля | ||||
| Серго Закариадзе | Георги Махарашвили | ||||
| Владимир Привалцев | старши сержант Никифоров | ||||
| Александър Назаров | Аркадий Ершов | ||||
| Александър Лебедев | Николай Назаров | ||||
| Владимир Колоколцев | Гриша | ||||
| Юра Дроздов | Боря | ||||
| Иван Косих | акордеонист | ||||
| Виктор Косих | Вася | ||||
| иктор Уралски | моряк с увреждания | ||||
| Кетеван Бочоришвили | Мария, съпруга на Георги | ||||
| Владимир Пицек | болничен регистратор | ||||
| Пьотър Любешкин | масовка | ||||
| Т. Сапожникова | момиче боец | ||||
| Николай Бармин | полковник | ||||
| Феликс Степун | хирург | ||||
| Инна Виходцева | жена с деца на количка, майката на Вася | ||||
| Ромуалд Вилдан | музикант | ||||
| Гиа Кобахидзе | Годердзи Махарашвили, син на Георги | ||||
| Елена Максимова | домакиня на къщата | ||||
| Раднер Муратов | лейтенант | ||||
| Александра Денисова | учител (неописана в титрите)[1] | ||||
| Армен Джигарханян | глас зад кадър (оцветена версия) | ||||
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
Авторът на сценария на филма, Сулико Жгенти, доброволно отива на фронта по време на Великата отечествена война, служи в десантни части, тежко ранен е и е награден с четири медала. Сулико говори за колега, който става прототип на главния герой – колхозник Бодбиша, който се бие с него в една и съща бойна единица. Въпреки годините старецът притежава забележителна сила. Съжалявайки младите войници, той взима от тях картечницата и я носи на раменете си няколко километра. Той е любимецът на всички в дивизията. За войниците старецът заменя бащата; случва се така, че той предпазва вчерашните момчета от куршуми. Авторът на сценария запазва истинското име на главния герой – Георги Махарашвили.
Авторът на сценария си спомня как през пролетта на 1942 г. войници, спящи в землянка близо до Новоросийск, са били събудени от звуците на грузинска мелодия: Георгий Махарашвили пее. Разрохквайки земята с щик, той посява жито. Войниците изненадано поглеждат колегата си. „Пролет идва, пролет...“ – пее старецът, без да забелязва никого.
Георги се грижи и за Сулико Жгенти. Получил вест, че синът му е в болница, бащата отишъл да посети Сулико, но не го намерил в лазарета. Тази истинска история е в основата на сценария на филма.[2]
Заснемане[редактиране | редактиране на кода]
Финалът на филма е заснет в района на Калининград. Естественият пейзаж е мостът на кралица Луиза в град Советск и прилежащият площад „Жуков“. Във филма се вижда следвоенна гледка на моста с дървени ферми. В този вид съществува до основната реконструкция през 1965 г. Руините на орденската (германска) църква в Тилзит също са включени в кадъра.
Бойната сцена, в която Георгий Махарашвили намира сина си, е заснета в три сгради в Калининград. Сцената започва с нощно нападение срещу сградата на бившата фондова борса, в момента Калининградски музей на изящните изкуства. Вътрешните бойни сцени са заснети в руините на сградата на правителството на Източна Прусия. Сградата не е оцеляла до днес, тя се намира на кръстовището на съвременните улици „Пролетарская“ и „Генерал Зомер“. Последната сцена със сина е заснета на балкона на източното крило на Кралския замък. На заден план виждаме крилото Unfried на замъка, както и кутията на сградата на „Райхсбанк“, на мястото на която днес се намира незавършената калининградска Къща на съветите.
Филмът завършва с преминаването на отряда на Махарашвили по улиците „Октябрская“ и „Дровяной мост“. В същото време в кадъра са включени както Катедралата, така и панорама на руините на замъка.[3]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
В селото в Кахети, откъдето е Георги Махарашвили, е издигнат паметник на този герой. Освен това има Музей на славата, около който има надгробни плочи с имената на загиналите във войните жители на селото. Тези плочи показват, че около 40% от войниците, които не са се върнали от войната, са носили фамилното име Махарашвили.
На 9 май 2014 г. 50-годишнината на филма е отбелязана в Тбилиси в Държавния музей на театъра, музиката, киното и хореографията. Според традицията, развила се преди година, режисьорът на филма Резо Чхеидзе оставя отпечатък от ръка и автограф в „Нишата на безсмъртните“.[4]
Отзиви[редактиране | редактиране на кода]
Според Резо Чхеидзе най-добрият преглед на филма е писмото, което режисьорът получава от Севастопол. В него се разказва конкретен случай, когато млад мъж идва в полицията, за да признае, че е извършил кражба. Когато го питат защо е предприел тази стъпка, той отговаря: „Току-що гледах филма „Бащата на войника“ и реших, че ще живея честно на този свят“.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда за най-добър актьор за Серго Закариадзе на Международния филмов фестивал в Москва (1965)
- Наградата на Ленинския комсомол на Серго Закариадзе (1965)
- Ленинска награда на Серго Закариадзе (1966)
- Нарадата „Капитолийски Юпитер“ на Реваз Чхеидзе на Международния филмов фестивал „Капитолийски Юпитер“ в Рим (1966)
- Наградата на Ленинския комсомол на Грузинската ССР на Реваз Чхеидзе (1970)
Фактите[редактиране | редактиране на кода]
- Откривайки лозе в Берлин, Махарашвили започва да пее „Шен хар венахи“ (Ти си лозата), грузински църковен химн на Богородица.
- В сцената с лозето вместо танк Т-34-85 се използва по-модерният Т-44, който не е участвал в бойни действия.
- В някои сцени се използва ИС-3, който също не е участвал във военни действия.[5]
- В епизода с атаката на съветските танкове статистите са въоръжени със следвоенни автомати АК.
- На 10 май 2013 г. възстановена и оцветена версия на филма е показана по Първи канал.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Денисова (Мартынова) Александра Алексеевна // tremasov.ucoz.ru. Архивиран от оригинала на 27 май 2012. Посетен на 17 юни 2024.
- ↑ Самоделова, Светлана. После войны с Россией в Грузии снимут ремейк знаменитого фильма о Великой Отечественной войне // mk.ru, 16 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 11 февруари 2011. Посетен на 17 юни 2024.
- ↑ Киноводитель по Калининграду. Как было и как стало. Фильм «Отец солдата» // dzen.ru, 26 април 2021. Архивиран от оригинала на 11 юли 2021. Посетен на 17 юни 2024.
- ↑ В Тбилиси отмечают 50-летие знаменитого фильма «Отец солдата» // gazeta.ru, 9 май 2014. Посетен на 17 юни 2024.
- ↑ Барятинский, Михаил. Все танки СССР. Москва, Самая полная энциклопедия. с. 323.
- ↑ Кичин, Валерий. «Отец солдата» стал цветным // rg.ru, 23 май 2012. Архивиран от оригинала на 14 ноември 2012. Посетен на 17 юни 2024.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Отец солдата“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |