Безчерепни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Безчерепните (Acrania) са представени от 13 вида. Един от видовете обитава Черно море – ланцетник. За разлика от опашнохордовите при безчерепните хордата се простира от предния до задния край на тялото, поради което те се определят и като главохордови (Cephalochordata). Тук се отнасят ланцетниците от родовете Branchiostoma и Asymmetron. При тях непосредствено над хордата е разположена нервната тръба. В предния и край се отбелязва малко задебеление, означавано понякога като мозъчно мехурче. Дългите 5-6 см животни са изключително дънни. Те лежат заровени в пясъчното дъно, като предния им край е открит. При нужда могат да извършват плавателни движения. Засмуканата през ротаторния орган вода в преддверието на устата минава през малък вътрешен устен отвор, а оттам във фаринкса, който притежава странични отвори. Водата преминава през устния отвор и излиза през отвор, разположен малко по-назад от средата на тялото.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Хранителните частички се улавят върху хрилни бразди, снабдени с реснички и фина слизеста мрежа. Тя се образува от долния улей на глътката, издига се нагоре, като попада в горния улей на фаринкса, оттук заедно с уловените хранителни частици се хлъзга постепенно в хранопровода. Там завършва т.н. чернодробна торбичка, която отделя ензими върху размесената с ензими храна. Чрез ресничестия епител на средното черво храната се привежда във въртеливо движение и престоява там колкото е необходимо за смилането и. Хранителните остатъци се изхвърлят чрез ануса. Резорбираните хранителни вещества заедно с поетия кислород се разпределят по цялото тяло с помощта на затворена кръвоносна система.

Кръвоносна система[редактиране | редактиране на кода]

Кръвния ток се поддържа от пулсация на малки луковички (bulbilli), разположени в хрилните дъги. Ланцетниците за разлика от останалите хордови нямат централно сърце.

Еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Безчерепните показват близки отношения с хордовите, но връзката им с гръбначните в никакъв случай не са така тесни, че да могат да се разглеждат като техни непосредствени предшественици. Те притежават напр. съвсем примитивни светлочувствителни пигментни образувания, разположени вътре по дължината на цялата нервна тръба. Те нямат нищо общо с очите у гръбначните животни. Живеещите днес могат да се разглеждат до известна степен като модел, как приблизително са изглеждали животните, от които преди половин милиард години се е осъществил преходът към най-просто устроените гръбначни животни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Животът. Малка биологична енциклопедия, изд. „Наука и Изкуство“, София, 1992