Белатрикс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белатрикс
Звезда
Orion IAU.svg
Местоположение на Белатрикс в съзвездието Орион
Общи данни
Ректасцензия 05h 25m 07,86325s
Деклинация +06° 20′ 58,9318″
Разстояние 250 ± 10 ly
Видима зв. величина (V) 1,64
Съзвездие Орион
Астрометрия
Радиална скорост (Rv) +18,2 km/s
Видимо движение на звездите (μ) RA: –8,11 mas в год.
Dec: –12,88 mas в год.
Паралакс (π) 12,92 ± 0,52 mas
Абсолютна звездна величина (V) 2,78
Характеристики
Спектрален клас B2 III
Цветови индекс (B − V) –0,21
Цветови индекс (U − B) –0,86
Физически характеристики
Маса 8,6 M
Радиус 5,75 R
Възраст 25,2 млн. год.
Повърхностна темп. 22 000 K
Светимост (LS) 9211 L
Металичност –0,07 dex
Повърхностна гравитация 3,60 cgs
Белатрикс в Общомедия

Белатрикс (γ Orionis; Гама от Орион) е третата най-ярка звезда в съзвездието Орион (след Бетелгейзе и Ригел). Има видима звездна величина 1,6 и е 25-ата най-ярка звезда в нощното небе.

Традиционното наименование на звездата произлиза от латинското bellatrix, което означава „жена воин“.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Белатрикс има 8,6 пъти по-голяма маса от слънчевата. Възрастта ѝ е приблизително 25 милиона години, което е достатъчно за звезда с такава маса да е изразходила водорода в ядрото си и да е започнала да излиза от главната последователност, започвайки да се превръща в гигантска звезда.[1] Ефективната температура на външния слой на звездата е 22 000 K,[2] което е значително повече от слънчевата температура от 5778 K. Именно високата температура придава на звездата синьо-бял оттенък.[3] Измереният ъглов диаметър на звездата е 0,72 ± 0,04 милиарксекунди.[4] При приблизително разстояние от 250 светлинни години (77 парсека), това дава размер около шест пъти по-голям от слънчевия.[5][6][1]

Към момента не са открити придружаващи обекти около Белатрикс.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kaler, James B.. BELLATRIX (Gamma Orionis). University of Illinois. Посетен на 27 декември 2012.
  2. Spectroscopic determination of the fundamental parameters of 66 B-type stars in the field-of-view of the CoRoT satellite. // юни 2010. с. A74.
  3. The Colour of Stars. // Australia Telescope, Outreach and Education. Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation, 21 декември 2004. Архивиран от оригинала на 18 март 2012. Посетен на 16 януари 2012.
  4. CHARM2: An updated Catalog of High Angular Resolution Measurements. // февруари 2005. с. 773 – 777.
  5. van Leeuwen, F.. Validation of the new Hipparcos reduction. // Astronomy and Astrophysics 474 (2). ноември 2007. DOI:10.1051/0004-6361:20078357. с. 653 – 664.
  6. Lang, Kenneth R.. Astrophysical formulae. 3. Т. 1. Birkhäuser, 2006. ISBN 3-540-29692-1.