Белег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белег

Белегът е новообразувана съединителна тъкан, която замества нормалната кожна структура в мястото на нараняването. Най-често се получава след прекарано кожно заболяване или при нараняване на кожата, при което са засегнати епидермисът и дермисът. При подобно увреждане раните зарастват вторично и се образува белег. Видът и дълбочината на нараняването определят големината на белега, а давността му – неговия цвят. В началото белезите са розови или червени, но с времето избледняват до бяло. Тъканта, изграждаща белега, е богата на кръвоносни съдове и нерви, поради което белезите обикновено са по-болезнени или с по-малка чувствителност от останалата част от кожата.

Видове белези[редактиране | редактиране на кода]

Белезите се разделят на три основни вида:

  • Атрофични – образуват се на нивото на кожата. Появяват се след акне, изгаряне или измръзване.
  • Хипертрофични – образуват се над мястото на нараняването и са с червен цвят.
  • Келоиди – представляват туморовидно разрастване на тъканта над нивото на кожата и извън мястото на самото нараняване.