Направо към съдържанието

Бели брег (община Враня)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бели брег.

Бели брег
— Село —
42.5256° с. ш. 21.8106° и. д.
Бели брег
Страна Сърбия
ОкръгПчински
ОбщинаВраня
Надм. височина492 m
Население85 души (2011)
Пощенски код17501
Телефонен код(+381) 17
МПС кодVR

Бели брег (на сръбски: Бели брег или Beli Breg) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

Селото е разположено във Вранската котловина, в подножието на планината Карпина. Отстои на 10 км западно от окръжния и общински център Враня, на 3 км северозападно от село Катун, на югозапад от село Миливойце и на 3,3 км североизточно от село Горни Въртогош.

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг.[1]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 85 жители.[2]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[4]

  1. а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 12, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 12 февруари 2021 
  2. а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.87
  3. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броja становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Београд, 2004, стр.176 – 177
  4. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.200