Бел Хукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
бел хукс
американска писателка, феминистка и социална активистка
Bellhooks.jpg
Родена
Хопкинсвил, САЩ
Починала
Берия, САЩ

Етнос афроамериканци
Религия Будизъм
Учил в Станфордски университет[1]
Псевдоним bell hooks
Литература
Повлияна

Уебсайт
бел хукс в Общомедия

Глория Джийн Уоткинс (на английски: Gloria Jean Watkins), по-известна като Бел Хукс (на английски: bell hooks; изписва се: бел хукс – с малки букви по нейно желание[3]), е американска писателка, професор, феминистка и активистка. Името „бел хукс“ е заимствано от нейната прабаба по майчина линия, Бел Блеър Хукс.[4]

Фокусът на творчеството на хукс е изучаването на пресечните точки между расата, капитализма, пола и това, което тя описа като тяхната способност да произвеждат и поддържат системи на потисничество и класова доминация. Публикувала е над 30 книги и множество научни статии, участвала е в документални филми и е изнасяла публични лекции. Нейната работа засяга теми като раса, класа, пол, изкуство, история, сексуалност, масмедии и феминизъм.

Като академик, тя преподава в институции като Станфордския университет, Йейлския университет и Градския колеж на Ню Йорк, преди да се присъедини към Berea College в Берия, Кентъки, през 2004 г.,[5] където десетилетие по-късно основава Институт бел хукс.[6]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Глория Джийн Уоткинс е родена на 25 септември 1952 г. в Хопкинсвил,[7] малък сегрегиран град в Кентъки[8] в афроамериканско семейство от работническа класа. Уоткинс е едно от шестте деца на Роза Бел Уоткинс (по рождение Олдъм) и Веодис Уоткинс. Баща ѝ работил като чистач, а майка ѝ работила като камериерка в домовете на бели семейства. В мемоарите си Bone Black: Memories of Girlhood (1996) Уоткинс пише за нейната „борба за създаване на себе си и идентичността“, докато израства в „богатия магически свят на южната чернокожа култура, който понякога е райски, а друг път ужасяващ“.[9]

Била страстен читател, а сред любимите ѝ поети са били Уилям Уърдсуърт, Лангстън Хюз, Елизабет Барет Браунинг и Гуендолин Брукс.[10] Уоткинс е образована в расово сегрегирани държавни училища, а в края на 60-те години се премества в интегрирано училище.[11] Завършва гимназия в Хопкинсвил, преди да получи бакалавърска степен по английски език от Станфордския университет през 1973 г.[12] и магистърска степен по английски език от Университета на Уисконсин – Медисън през 1976 г.[13] През това време хукс пише книгата си Ain't I a Woman: Black Women and Feminism, която започва на 19-годишна възраст (около 1971 г.)[14] и публикува чак през 1981 г.[15]

През 1983 г., след няколко години преподаване и писане, тя завършва докторантурата си по английски език в Калифорнийския университет, Санта Круз, с дисертация за авторката Тони Морисън, озаглавена „Да държиш живота: Прочит на художествената литература на Тони Морисън“.[16]

Преподаване и писане[редактиране | редактиране на кода]

Започва академичната си кариера през 1976 г. като професор по английски език и старши преподавател по етнически изследвания в Университета на Южна Калифорния.[17] По време на трите си години там, Golemics, издател в Лос Анджелис, пуска първата ѝ публикувана работа – сборник със стихове, озаглавен And There We Wept (1978),[18] написан под името „bell hooks“. Приела името на прабаба си по майчина линия като псевдоним, защото, както по-късно обяснява, нейната прабаба „бе известна със своя пъргав и дързък език, на който много се възхищавах“. Поставила името с малки букви, както за да почете прабаба си,[19] така и за да предаде, че това, върху което е най-важно да се съсредоточим, са нейните произведения, а не личните ѝ качества: „същността на книгите, а не коя съм аз“.[20] За нетрадиционните малки букви на псевдонима ѝ хукс добавя, че „Когато феминисткото движение беше в зенита си в края на 60-те и началото на 70-те години, имаше много отклонения от идеята за личността. Беше: нека говорим за идеите зад работата, а хората имат по-малко значение. . . Това беше леко като трик, но много феминистки го правеха.“[21]

В началото на 1980-те и 1990-те години, хукс преподава в няколко висши институции, включително Калифорнийския университет, Санта Круз, Държавния университет в Сан Франциско, Йейл (1985 до 1988 г., като асистент по африкански и афроамерикански изследвания и английски език),[22] Oberlin College (от 1988 до 1994 г., като доцент по американска литература и женски изследвания) и от 1994 г. като изтъкнат професор по английски език в City College of New York.[23][24]

South End Press публикуват първият ѝ съществен труд, „Не съм ли жена? Чернокожите жени и феминизмът“, през 1981 г., въпреки че го е написала години по-рано, още като студент.[11] През десетилетията след публикуването ѝ, „Не съм ли жена“? е призната за съществения си принос към феминистката мисъл, като през 1992 г. Publishers Weekly я нарича „Една от двадесетте най-влиятелни женски книги през последните 20 години“.[25] Пишейки в The New York Times през 2019 г., Мин Джин Лий казва, че Ain't I a Woman „остава радикално и актуално произведение на политическата теория. хукс полага основата на нейната феминистка теория, като посочва исторически доказателства за специфичния сексизъм, който чернокожите робини са претърпели и как това наследство се отразява на чернокожата жена днес.“[22] Аз не съм ли жена? разглежда теми като историческото въздействие на сексизма и расизма върху чернокожите жени, обезценяването на чернокожата женственост,[26] медийните роли и изображения, образователната система, идеята за бял-капиталистически-патриархат и маргинализацията на чернокожите жени.[27]

хукс през 2009 г.

В същото време хукс се утвърждава като важна лява фигура, постмодерен политически мислител и културен критик.[28] Тя публикува повече от 30 книги,[29] засягащи теми вариращи от чернокожите мъже, патриархат и мъжественост до самопомощ; от ангажирана педагогика до лични мемоари; и сексуалност (по отношение на феминизма и политиката на естетиката и визуалната култура). Reel to Real: Race, sex, and class at the movies (1996) събира филмови есета, рецензии и интервюта с филмови режисьори.[30] В Ню Йоркър Хуа Хсу казва, че тези интервюта показват аспект на работата на хукс, който е „любопитен, съпричастен, търсещ другари“.

Във Феминистка теория: От границата до центъра (1984) хукс развива критика към расизма сред белите феминистки във втората вълна на феминизма, за който тя твърди, че подкопава възможността за феминистка солидарност през расовите линии.[31]

Както хукс твърди, комуникацията и грамотността (способността да се чете, пише и да се мисли критично) са необходими за феминисткото движение, защото без тях хората може да не разпознаят неравенството между половете в обществото.[32]

През 2002 г. Хукс изнася встъпителна реч в Югозападния университет. Тя отхвърля поздравителното настроение на традиционните речи и вместо това се противопоставя на това, което разпознава като насилие и потисничество, санкционирано от правителството и увещава студенти, които според нея приемат подобни практики.[33][34] The Austin Chronicle отрази, че мнозина от публиката освиркват речта, въпреки че „няколко възпитаници минаха покрай ректорката, за да ѝ стиснат ръката или да я прегърнат“.[33]

През 2004 г. тя се присъединява към Berea College като уважаван професор в резиденция.[35] Нейната книга от 2008 г. „принадлежност: култура на мястото“ включва интервю с автора Уендъл Бери, както и дискусия за преместването ѝ обратно в Кентъки.[36] Тя е била учен в резиденция в The New School три пъти, последно през 2014 г.[37] Също през 2014 г. в Berea College е основан Институт бел хукс,[38] където тя дарява творчеството си през 2017 г.[39]

Тя бива въведена в Залата на славата на писателите в Кентъки през 2018 г.[29]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

По отношение на нейната сексуална идентичност, хукс описва себе си като „куиър-пас-гей“.[40][41][42]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 15 декември 2021 г. хукс умира от бъбречна недостатъчност в дома си в Берия, Кентъки, на 69 години.[7][29]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.egs.edu, Посетен на 25 септември 2015 г..
  2. а б в г д е www.egs.edu.
  3. Dinitia Smith. Tough arbiter on the web has guidance for writers. // The New York Times. September 28, 2006. с. E3. Посетен на February 21, 2017. But the Chicago Manual says it is not all right to capitalize the name of the writer bell hooks because she insists that it be lower case.
  4. hooks, bell, „Inspired Eccentricity: Sarah and Gus Oldham“ in Sharon Sloan Fiffer and Steve Fiffer (eds), Family: American Writers Remember Their Own, New York: Vintage Books, 1996, p. 152.
  5. Get to Know bell hooks. // The bell hooks center. Посетен на December 17, 2021.
  6. About the bell hooks institute. // bell hooks institute. Посетен на December 17, 2021.
  7. а б Risen, Clay. bell hooks, Pathbreaking Black Feminist, Dies at 69. // The New York Times. December 15, 2021. Посетен на December 15, 2021.
  8. Medea, Andra. hooks, bell (1952–). // Facts on File Encyclopedia of Black Women in America. New York, Facts on File, 1997. ISBN 0-8160-3425-7. OCLC 35209436. с. 100 – 101.
  9. Bone Black. // Kirkus Reviews. Посетен на December 22, 2021.
  10. Busby, Margaret. bell hooks obituary | Trailblazing writer, activist and cultural theorist who made a pivotal contribution to Black feminist thought. // The Guardian. December 17, 2021.
  11. а б Le Blanc, Ondine E.. bell hooks 1952–. // Contemporary Black Biography. Т. 5. Gale, 1997. ISBN 978-1-4144-3543-5. OCLC 527366247. с. 125 – 129.
  12. hooks, bell 1952–. // Something about the Author. Т. 170. Gale, 2007. ISBN 978-1-4144-1071-5. OCLC 507358041. с. 112 – 116.
  13. Scanlon, Jennifer. Significant Contemporary American Feminists: A Biographical Sourcebook. Westport, CT, Greenwood Press, 1999. ISBN 978-0313301254. с. 125 – 132.
  14. Remembering bell hooks (1952 – 2021). //
  15. bell hooks | Biography, Books, & Facts. // Encyclopedia Britannica. Посетен на October 4, 2021. (на английски)
  16. hooks, bell. Keeping a Hold on Life: Reading Toni Morrison's Fiction. University of California, Santa Cruz, 1983.
  17. Hampton, Bonita. hooks, bell (1952–). // Encyclopedia of Activism and Social Justice. Т. 2. SAGE Publishing, 2007. ISBN 978-1-4129-1812-1. DOI:10.4135/9781412956215.n418. с. 704 – 706.
  18. Glikin, Ronda. Black American Women in Literature: A Bibliography, 1976 through 1987. McFarland & Company, 1989. ISBN 0-89950-372-1. OCLC 18986103. с. 73.
  19. McGrady, Clyde. Why bell hooks didn’t capitalize her name. // Washington Post. 2021-12-15. Посетен на 2021-12-21. Early on, hooks, born Gloria Jean Watkins, wanted a way to honor her maternal great-grandmother while detaching herself from her work. She wrote dozens of books using her great-grandmother’s name but didn’t capitalize it.
  20. Williams, Heather. bell hooks Speaks Up. // The Sandspur. Посетен на November 10, 2019.
  21. Lowens, Randy. How Do You Practice Intersectionalism? An Interview with bell hooks. // Black Rose/Rosa Negra Anarchist Federation. Посетен на 2021-12-17. (на американски английски)
  22. а б Lee, Min Jin. In Praise of bell hooks. // The New York Times. February 28, 2019. Посетен на December 15, 2021.
  23. Leatherman, Courtney. The Real bell hooks. // The Chronicle of Higher Education. Посетен на December 16, 2021.
  24. „bell hooks.“
  25. Smith, Gerald L., McDaniel, Karen Cotton, Hardin, John A.. The Kentucky African American Encyclopedia. University Press of Kentucky, August 28, 2015. ISBN 978-0-8131-6067-2. Посетен на December 16, 2021.
  26. Guy-Sheftall, Beverly и др. Black Women and Feminism: Two Reviews. // Phylon 44 (1). 1983. DOI:10.2307/274371. с. 84.
  27. The Routledge Companion to Critical and Cultural Theory. Routledge, June 19, 2013. ISBN 978-1-134-12327-8. DOI:10.4324/9780203520796. с. 241 – 242. Посетен на December 16, 2021.
  28. bell hooks. // Utne. Посетен на December 16, 2021. (на американски английски)
  29. а б в Knight, Lucy. bell hooks, author and activist, dies aged 69. // The Guardian. December 15, 2021. Посетен на December 15, 2021.
  30. Winchester, James. Reel to Real: Race, Sex, and Class at the Movies. // The Journal of Aesthetics and Art Criticism 57 (3). 1999. DOI:10.2307/432214. с. 388.
  31. Isoke, Zenzele. bell hooks: 35 Years from Margin to Center – Feminist Theory: From Margin to Center. By bell hooks. New York: Routledge, [1984] 2015. 180 pp. 23.96 (paperback).. // Politics & Gender 15 (4). December 2019. DOI:10.1017/S1743923X19000643. Архивиран от оригинала на April 16, 2021.
  32. Olson, Gary A.. bell hooks and the Politics of Literacy: A Conversation. // Journal of Advanced Composition 14 (1). 1994. с. 1 – 19.
  33. а б Apple, Lauri. bell hooks Digs In. // The Austin Chronicle. Посетен на December 11, 2013.
  34. Postmarks – Southwestern Graduation Debacle. // The Austin Chronicle. Посетен на December 11, 2013.
  35. Faculty and Staff. // Berea College. Посетен на December 15, 2021.
  36. hooks, bell. Belonging: a culture of place. January 1, 2009. ISBN 9780415968157. OCLC 228676700.
  37. bell hooks returns for Third Residency at The New School. // The New School. Посетен на December 16, 2021.
  38. The Editors of Encyclopaedia Britannica. bell hooks | American scholar. // Encyclopaedia Britannica. Посетен на December 18, 2021.
  39. Burke, Minyvonne. Acclaimed author and activist bell hooks dies at 69. // NBC News. Посетен на December 25, 2021.
  40. Ring, Trudy. Queer Black Feminist Writer bell hooks Dies at 69. // The Advocate. December 15, 2021. Посетен на December 15, 2021.
  41. Goodman, Elyssa. How bell hooks Paved the Way for Intersectional Feminism. // them.. 12 March 2019. Посетен на 16 December 2021.
  42. Peake, Amber. 'Queer-pas-gay' identity meaning explored as bell hooks dies aged 69. // The Focus. Посетен на December 29, 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нейни произведения на български