Лангстън Хюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

При представянето на фактологическата информация е използван юлианският календар (стар стил).

Лангстън Хюз
Langston Hughes
Langston Hughes 1936.jpg
портрет на Хюз от 1936 г.
Роден 1 февруари 1902 г.(1902-02-01)
Джоплин, Мисури, САЩ
Починал 22 май 1967 г. (на 65 г.)
Професия поет, романист, драматург
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1926-1964
Харлемски ренесанс
Тема афроамериканци, раса
Известни творби виж долу
Награди Opportunity (1925 г.)
Гугенхайм (1935 г.)
Розеншалт (1941 г.)
Анисфийлд-Улф (1954 г.)
почетни докторати от университетите Линкълн (1943 г.)и Хауърд (1963 г.)
Лангстън Хюз в Общомедия

Джеймз Мърсър Лангстън Хюз [1] (на английски: James Mercer Langston Hughes) (1 февруари 1902 - 22 май 1967 г.) е американски поет, писател, фолклорист. Той е един от първите експериментатори с джаз поезия, предводител на Харлемския Rенесанс.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лангстън Хюз е роден в Джоплин, Мисури, син на учителката Керълайн (Кери) Мърсър Лангстън и Джеймз Натаниъл Хюз[2]. Баща му напуска семейството и заминава за Куба, а после и Мексико в опит да избегне трайния расизъм в Щатите[3]. Докато майка му търси работа, Хюз е отгледан от баба си в град Лорънс, Канзас. На 13 годишна възраст,[4], след смъртта на баба си заживява с майка си, преди да заживее сам в последните години от средното си образование. В училище започва да пише и бързо подобрява стила си, благодарение на учителя си по английски.

Корица на "Пътищата на белите хора" - 1934 г.

На път към Мексико, където възнамерява да получи пари за висшето си образование от баща си, пише известната си поема "The Negro Speaks of Rivers"[5]. Въпреки че баща му искал Лангстън да стане инженер, няколко стихотворения на Хюз са приети от списания, което убеждава баща му в таланта му и плаща за година в Колумбийския университет.[6]

През есента на 1921 г. Хюз започва следването си в университета Колумбия, но само година по-късно открива Харлем. През 1925 г. поемата му "The Weary Blues" [7] печели наградата на Opportunity. През 1926 г. издава и първия си том с поезия озаглавен The Weary Blues.

В поезията си Лангстън Хюз използва ритмите на афроамериканската музика - особено блус и джаз. Вторият му том с поезия "Fine Clothes to the Jew" е издаден през 1927 г., но не е приет добре от съвременниците. По-късно бива считан за един от най-добрите томове на Лангстън Хюз.[8]

През 30-те години на XX век Хюз публикува в New Masses - журнал, свързан с комунистическата партия - и посещава СССР. Драмата му "Mulatto" става най-дълго задържалата се постановка на Бродуей, писана от цветнокож, до 1958 г.

През 1942 г. Хюз започва да списва колонка за афроамерикански вестник в Чикаго. През 1947 г. успява да сбъдне мечтата си и да си купи къща в Харлем.

Лангстън Хюз умира на 22 май 1967 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

поезия:

  • "Морен блуз" - 1925 г.
  • Негърска майка - 1931 г.
  • Шекспир в Харлем - 1942 г.

Романи

  • "Не без смях" - роман - 1930 г.
  • "Пътищата на белите хора" - сборник разкази - 1934 г.;


драми:

  • Черно рождество - 1961
  • "Мулатът" - 1935 г.;
  • "Имераторът на Хаити" - 1936 г.

книги за деца:

  • "Първа книга за негрите" - 1952 г.
  • "Първа книга за римите" - 1954 г.
  • "Първа книга за джаза" - 1955 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.biography.com/people/langston-hughes-9346313
  2. African-Native American Scholars, 2008
  3. West, Encyclopedia of the Harlem Renaissance, 2003, стр. 160.
  4. http://www.kansasheritage.org/crossingboundaries/page6e1.html
  5. http://liternet.bg/publish24/l_hughes/rivers.htm текста на поемата в liternet.bg
  6. http://www.kansasheritage.org/crossingboundaries/page6e1.html
  7. http://liternet.bg/publish24/l_hughes/blues.htm Текст на поемата в liternet.bg
  8. http://www.kansasheritage.org/crossingboundaries/page6e1.html