Лангстън Хюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Лангстън Хюз
Langston Hughes
американски поет
Портрет на Хюз от 1936 г.
Портрет на Хюз от 1936 г.

Роден
Джоплин, Мисури, САЩ
Починал

Етнос афроамериканци
Националност  САЩ
Работил в поет, романист, драматург
Литература
Период 1926–1964
Жанрове стихотворение
Тема афроамериканци, раса
Направление Харлемски ренесанс
Награди Opportunity (1925)
Гугенхайм (1935)
Розеншалт (1941)
Анисфийлд-Улф (1954)
почетни докторати от университетите Линкълн (1943) и Хауърд (1963)
Съпруга няма

Уебсайт
Лангстън Хюз в Общомедия

Джеймз Мърсър Лангстън Хюз[1] (на английски: James Mercer Langston Hughes) (1 февруари 1902 – 22 май 1967 г.) е американски поет, писател, фолклорист. Той е един от първите експериментатори с джаз поезия, предводител на Харлемския Rенесанс.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лангстън Хюз е роден в Джоплин, Мисури, син на учителката Керълайн (Кери) Мърсър Лангстън и Джеймз Натаниъл Хюз.[2] Баща му напуска семейството и заминава за Куба, а после и Мексико в опит да избегне трайния расизъм в Щатите.[3] Докато майка му търси работа, Хюз е отгледан от баба си в град Лорънс, Канзас. На 13-годишна възраст,[4] след смъртта на баба си заживява с майка си, преди да заживее сам в последните години от средното си образование. В училище започва да пише и бързо подобрява стила си, благодарение на учителя си по английски.

Корица на „Пътищата на белите хора“ – 1934 г.

На път към Мексико, където възнамерява да получи пари за висшето си образование от баща си, пише известното си стихотворение „The Negro Speaks of Rivers“.[5] Въпреки че баща му искал Лангстън да стане инженер, няколко стихотворения на Хюз са приети от списания, което убеждава баща му в таланта му и плаща за година в Колумбийския университет.[4]

През есента на 1921 г. Хюз започва следването си в Колумбийския университет, но само година по-късно открива Харлем. През 1925 г. поемата му „The Weary Blues“[6] печели наградата на Opportunity. През 1926 г. издава и първия си том с поезия, озаглавен The Weary Blues.

В поезията си Лангстън Хюз използва ритмите на афроамериканската музика – особено блус и джаз. Вторият му том с поезия „Fine Clothes to the Jew“ е издаден през 1927 г., но не е приет добре от съвременниците. По-късно бива считан за един от най-добрите томове на Лангстън Хюз.[4]

През 30-те години на XX век Хюз публикува в New Masses – списание, свързан с комунистическата партия – и посещава СССР. Драмата му „Mulatto“ става най-дълго задържалата се постановка на Бродуей, писана от цветнокож, до 1958 г.

През 1942 г. Хюз започва да води своя колонка за афроамерикански вестник в Чикаго. През 1947 г. успява да сбъдне мечтата си и да си купи къща в Харлем.

Лангстън Хюз умира на 22 май 1967 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стихотворението „Danse Africaine“ на стена в Лайден
Поезия
  • „Морен блуз“1925 г.
  • Негърска майка1931 г.
  • Шекспир в Харлем1942 г.
Романи
  • „Не без смях“ – роман – 1930 г.
  • „Пътищата на белите хора“ – сборник разкази – 1934 г.
Драми
  • Черно рождество1961 г.
  • „Мулатът“1935 г.
  • „Императорът на Хаити“1936 г.
Книги за деца
  • „Първа книга за негрите“1952 г.
  • „Първа книга за римите“1954 г.
  • „Първа книга за джаза“1955 г.

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • И аз съм Америка. София: Народна култура, 1962, 126 с.
  • Симпъл разказва. Превод от английски Дешка Маргаритова. София: Профиздат, 1989, 160 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]