Беседа:Николай Игнатиев

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

В enwiki са инсталирали тази снимка [1]. Мен малко ме е срам, но не мога да се сетя, откъде е? Това градинката зад руската църква ли е??? Простете невежеството ми. --Pen4o 09:37, 30 септември 2007 (UTC)[отговор]

Ако съдя по ъплоудъра на снимката и датива "Графу Н.П. Игнатиеву", не ще да е в България правена. Зад Руската църква май има само паметник на Пушкин.. --Спири / беседка 17:47, 30 септември 2007 (UTC)[отговор]
Дативът го има и на Коня... Този изглежда е във Варна - виж [2] (търси "Паметникът на граф Игнатиев във Варна", някъде по средата е). --Спас Колев 13:04, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]
You knock me dead... as ever... --Спири / беседка 13:21, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]

Ето този IP адрес 130.204.141.121 трябва да се блокира, заради изитриване на статията и поставянето на несвързани глуости на нейно място - редакция 9178827 на 130.204.141.121 (б.) Моля редакторите с високо ниво да обърнат внимание. Свиленов (беседа) 08:21, 22 февруари 2019 (UTC)[отговор]


Някакви русофоби редактират статията и изопъчават историята, цитирайки нетолерантни неща. Википедия не е рупор на Иво Христов, оставете своята омраза за клуб на маразматици.--Предният неподписан коментар е направен от Sin4ez (приноси • беседа) 16:34, 21 март 2019 (проверка)

В таблице справа перечислены не все дети!--Предният неподписан коментар е направен от Sin4ez (приноси • беседа) 16:37, 27 януари 2020 (проверка)

"...в Петербург съществува могъща полско-жидовска (от руската дума жид – обидно прозвище за евреите, б.р.) група..."

Едва ли руският жаргон "жиды" е оставен като евфемизъм на българския аналог "чифути" с последваща бележка на редактора. Всъщност, многоуважаемият граф е казал "...в Петербург съществува могъща полско-чифутска група..."

Rest (беседа) 19:26, 4 март 2023 (UTC)[отговор]

Думата не е оставенa като евфемизъм, а е за да се види, че Игнатиев е имал ясно изразен антисемитизъм.
"В 1787 году при посещении Екатериной II города Шклова во время поездки на юг по протекции князя Григория Потёмкина ею был принят Иошуа Цейтлин с прошением от шкловских иудеев о прекращении употребления в официальных документах унизительного для них слова «жиды». Екатерина дала согласие на это, предписав использовать в официальных бумагах Российской империи только слово «евреи».

В течение XIX века слово жид, как и другие оскорбительные этнонимы, было постепенно изъято из официального словопользования в Российской империи, но долгое время оставалось общераспространённым в бытовой лексике, в первой половине века — и среди высших классов, неся (хотя и не обязательно) высокомерно-пренебрежительный оттенок. Однако по мере, с одной стороны, роста антисемитизма, а с другой — подъёма самосознания евреев, к концу века выражение стало считаться грубо-оскорбительным и совершенно недопустимым в интеллигентном обществе."

Ако използваме българската дума, ще намалим важността на цитата, а и самата обидна руска дума е използвана от български автори по онова време.

--- Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 19:39, 4 март 2023 (UTC)[отговор]

Преместена част - за обсъждане[редактиране на кода]

Местя тук тази част, добавена наскоро, защото в нея има редица твърдения, за които няма посочени източници, а и се споделят "чувства" на Русия и др.п., което не е енциклопедично. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 13:36, 20 декември 2023 (UTC)[отговор]

Противоречия спрямо българския национален въпрос.[редактиране на кода]

Тъй като е дипломатическо лице, отношението на Игнатиев към българския национален въпрос е противоречиво. Безспорна е заслугата му към създаването на Третата българска държава, но същевременно той нееднократно издига пречки пред българското освобождение. Така напр. любопитно е, че между 30-те и началото 70-те години на XIX в. политиката на Русия е да подкрепя Гърция по духовния въпрос. Игнатиев препятства максимално създаването на българска униатска църква и се опитва да "вразуми" Д. Цанков. Според някои сведения (Ив. Софранов, М. Радивоев)т заговора за отвличането на Йосиф Соколски, се случва не без съдействието на руското посолство, [1]чийто началник по това е време е именно Игнатиев. В същото време създаването на Българската униатска църква, спомага Русия и в частност Игнатиев да преосмислят позицията си по българският църковен въпрос. Впоследствие той престава да подпомага фанариотското движение и активно спомага за създаването на Българската екзархия.

Друго противоречие спрямо българския въпрос е, че Игнатиев има неприязнено отношение към Левски и отказва да подпомогне освобождаването му от турските власти. Д-р Р. Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Н. Геров, който е и руски поданик да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски. Граф Н. Игнатиев, който по това време е руски посланик в Цариград категорично забранява на своя подчинен Найден Геров да използва служебното си положение за тази цел! Следва да се отбележи, че този акт не е резултат от лично отношение, а поради причина че Левски е изявен републиканец, а също и противник на руския абсолютизъм и деспотизъм.

"Нам не ни трябва цар, а чиста и свята република. Ако е работата за цар - и сега си имаме султан"

"Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е притиснат от нас повече“.

Също така по време на т.нар Цариградска афера, когато около Старозагорското въстание Бенковски и групата му трябва да палят Цариград, Игнатиев се намесва и забранява на Заимов подобни действия. Причината - Русия не се чувства готова за голям военен конфликт с Османската империя (нещата се променят след Априлското въстание и отзвукът от него; Англия е дестабилизирана, Франция започва война с Германия, а между Русия Австро-Унгария е договорено споразумение; това споразумение е именно резултат от усилията на Н.Игнатиев). Въпреки всички противоречия около него обаче той остава в българската памет, като човека, който способства създаването на третата българска държава. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 13:36, 20 декември 2023 (UTC)[отговор]

Виждам, че допълнението е в беседа. Много се извинявам, но може ли да бъде зададен конкретен въпрос по дадения текст, за да дам конкретен отговор? Благодаря. Георгиалександров2 (беседа) 13:30, 15 януари 2024 (UTC)[отговор]

В статията бяха добавени цитати от книгата "Н. П. Игнатиев – графът на българите" на Калина Канева. Имайки предвид кой я е представил, какво са говорили по време на представянето, както и избраният "цитат" от Стамболов, който редакторът бе включил в статията, може би е по-добре да обсъдим първо тук дали е нормално да се ползва такава книга за източник.Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 19:50, 12 януари 2024 (UTC)[отговор]

  • Граф Игнатиев е представян в руската преса като „Руският княз на българите“. Печели славата си заради подкрепата за създаването на Българската патриаршия и позицията му в острия българо-гръцки спор по този повод.
Генерал Игнатиев е взел живо участие в нашата черковна борба, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил чужд на нашите революционни движения; помня аз какво ми той говори, когато го посетих в Цариград в 1875 г. Той ме насърчи да водим борбата и пророчески ми каза, че скоро ще дойде денят на нашето освобождение. Той в Цариградската европейска конференция защити силно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очерта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол?

Независимо от всичко това, граф Игнатиев е мъдър и вещ дипломат, опитен администратор и държавен мъж и той ще бъде наш ментор, наш съветник, защото ние всички, всички още сме много млади, неопитни в политиката...[2]

  • Служи в Балтийския корпус, където здравето му се влушава.[3]

Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 19:50, 12 януари 2024 (UTC)[отговор]

Тъй като отношението на Стамболов към Игнатиев се потвърждава и от други източници, не виждам особен проблем, че в случая е цитирана точно тази книга. Фактите са си факти. За мен по-скоро проблем е твърде подробното цитиране на думите на Стамболов от гледна точка У:НГТ. В крайна сметка Стамболов е просто един от огромно множество български обществени и политически дейци от онзи период, при това съвременник на събитията и дори активен участник в тях, а не наблюдател от дистанцията на времето. Резонен би бил въпросът защо отдаваме толкова голяма тежест в статията на неговото лично мнение, при това изразено в едно политическо изказване.
Очевидно в момента образът на Игнатиев отново е във фокуса на общественото внимание и затова действително е важно да се подхожда с още по-голяма критичност към съществуващия текст, промени или добавяния на информация, особено в контекста на У:НГТ. Според мен не е излишно да се спомене за положителното отношение на Стамболов, включително и за предложението му пред I ВНС, но е редно да се представят и други мнения на достатъчно значими съвременници (и без излишни дълги цитати).
Но най-добре да се ползват съвременни историографски оценки. Поне за мен нелош обзор на мненията на историците има в тази статия в Дойче веле.
Истината е, че повечето исторически личности -- лично съм се занимавал с противоречията около Гурко, например -- имат своите и светли, и не толкова светли страни. И е особено важно като енциклопедия да търсим максимално да представим всички тези страни по един справедлив начин, и най-вече в пълнота и в истинския контекст, за да сме действително полезни на читателите.
В тоя смисъл, за да заключа с моите 2 стотинки по темата, статията би могла да спечели от преработване, но по-скоро като се представи повече информация, а не като се пропусне част от нея, само защото може да не е представена по най-добрия възможен начин.
— Luchesar • Б/П 21:36, 12 януари 2024 (UTC)[отговор]
Тепърва почвам да работя по статията, не съм сложил шаблон Редактирам, за да може всеки да доразвива статията колкото може. Но, ако се наложи и това ще направя. Кой и как е представил книгата в Полски Тръмбеш е меко казано безумен аргумент. Тепърва ще ползвам и други книги по темата, за сега работя с тази. --Протогер (беседа) 04:33, 13 януари 2024 (UTC)[отговор]
Когато видим кой я е представил, редакторите трябва да сме по-внимателни в това какво е представено. Да се цитират книги, чиито източници не са проверени, е странно (разбира се, ако някой от използващите книга с провокационно заглавие, са намерили първоизточниците, цитирани в нея, тогава трябва да го посочи). За сравнение - когато редактирахме статиите за Руско-турската война (1877-1878), Райхщатското споразумение и др. свързани материали, използвахме първоизточници, за да е сигурно, че няма грешка в превода, в публикуваното в книги и т.н., и т.н. Някои може да нарекат това “безумен аргумент”, за други ще е проява на здрав разум, базиран на опита, който всички ние, които сме чели руските източници, имаме. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 10:44, 23 януари 2024 (UTC)[отговор]
 Имайки предвид кой я е представил, какво са говорили по време на представянето, както и избраният "цитат" от Стамболов... 
Разбира се, че аргументът Ви е безумен. И както е казано - меко казано. Желанието да цензурирате Стамболов също е безумно. Личните си симпатии и антипатии е желателно да оставите настрана. Не е зле да прочетете отново изискванията на Уикипедия. Иначе съм съгласна, че трябва да сме внимателни; аз напр. като видя музиколожка да се прави на историчка, използвайки, хм, много много меко казано, по странен начин "първични" документи, както вече сме дискутирали на беседата на Димитър Пешев, съм много внимателна. Съветвам и Вас, на споменатата беседа разпространявате безотговорно твърдения, които после не се сещате откъде сте ги изровили (ако не са си Ваши). Апропо, там използвате аргумент „присъствах лично на пресконференцията“– явно кой къде е присъствал е сред основните Ви критерии. --Randona.bg (беседа) 14:43, 23 януари 2024 (UTC)[отговор]
  1. Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Ил. Тодев, Анубис 2000, 124 стр.
  2. Канева, Калина. Н. П. Игнатиев – графът на българите. София, ИК „Синева“, 2023. ISBN 978-619-7086-48-5. с. 3.
  3. Канева, Калина. Н. П. Игнатиев – графът на българите. София, ИК „Синева“, 2023. ISBN 978-619-7086-48-5. с. 19.