Беседа:Солунска българска мъжка гимназия

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Без изобщо да отричам историческата ценност на Солунската гимназия, как такава иначе бедничка статия беше определена за избрана? Майор Деянов 12:29, 26 декември 2006 (UTC)[отговор]

Слабовата е наистина откъм изчерпване на темата. Няма го и Добри Ганчев дори.--Мико Ставрев 06:39, 2 октомври 2007 (UTC)[отговор]

Свети Свети ?[редактиране на кода]

Доколкото съм чувал обяснение от компетентни лингвисти, съкращението "св.св. Кирил и Методий" е правилно е да чете "свети Кирил и Методий", което пък от своя страна е съкратено от "свети Кирил и свети Методий" (пропуска се повтарящото се второ "свети"), а не от "свети свети Кирил и Методий".

За разлика от "св.св. Кирил и Методий" обаче, написаното в статията "свети свети Кирил и Методий" не е съкращение и няма как да се чете освен "свети свети Кирил и Методий", което си е нелепо наистина.

Гугъл дава 1500 резултата "свети свети Кирил и Методий" срещу 280000 "св.св. Кирил и Методий". Впрочем, има ли примери за "свети свети Кирил и Методий" от преди 1944? Apcbg 19:08, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]

Св.св. е писмен вариант да се подчертае множественото чесло. по същия начин в църковната лексика обръщението към патриарх или митрополит е с двойно "господин". Шантава история, но възприета по някакъв начин. При всички случаи обаче в писмен вид се изпускат пълните форми на имената, а се оставят само съкращенията -- Ивайло 19:17, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]
Същото казвам и аз, освен дето не е шантаво съкращението "св.св." (то е някакво уславяне), шантаво е "свети свети" и мисля също че трябва да се преименува статията за Народната библиотека. Apcbg 19:44, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]
Вече е махнато това "свети свети", останало е св.св. Пренасочване от "Народна библиотека" има. Ако има още нещо - действай :) -- Ивайло 19:48, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]
Май са останали няколко броя "свети свети" Константин и Елена (светии, църква, манастир и курорт), а очевидно твоята клавиатура е по-бърза :-) Apcbg 20:00, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]
Може и да е по-бърза, но сега нямам възможност, оправяй наред това безумие, каквото хартиса, и аз ще се включа. Поздрави -- Ивайло 20:04, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]
Докато започвах, забелязах че в статията за Народната библиотека е "св. св." -- различно от "св.св." което аз по принцип използвам и мисля е правилното: съкращението е едно, а не са две. Може би да се изясни първо този въпрос, да не правим промени които да се окажат спорни. Apcbg 20:21, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]
Да не издребняваме, една шпация все пак само -- Ивайло 20:36, 1 октомври 2007 (UTC)[отговор]

„Св. Св.“ не се ли пише с главни букви, както например Св. Иван Рилски Чудотворец? --Асен Николов 22:10, 11 август 2009 (UTC)[отговор]

Според мен би трябвало да е с едно главно „С“, първото: „Св.св.“; става дума за едно съкращение не две, и затова както е посочено по-гое се чете „Свети Кирил и Методий“ а не както някои неграмотно казват „Свети свети Кирил и Методий“. Apcbg 06:54, 12 август 2009 (UTC)[отговор]
Направих си труда да се поровя в една граматика по бълг. ез. на Елена и Борислав Георгиеви и там на два пъти (тук и тук) забелязах Св. Св. Кирил и Методий. Apcbg, предложението ви да се пише без интервал и с малка буква със сигурност е неправилно. Може да погледнете и сайта на Националната библиотека. --Асен Николов 12:40, 12 август 2009 (UTC)[отговор]
Възможно е да греша. Цитираните източници обаче не са ми убедителни защото, съдейки по правописа, са от след 1945 когато имаше дълго прекъсване в традицията, след което от репортери започна да се чува пародийното говорене "свети свети Кирил и Методий". Би било любопитно да се видят източници за масовата практика преди 1945. (За съжаление, на сканирания в статията документ на Солунската гимназия от 1884 съкращението е само с едно "Св."). Apcbg 13:20, 12 август 2009 (UTC)[отговор]

Относно източниците[редактиране на кода]

Данни за учителите има в „Епоха, земя и люде“, спомени на Царевна Миладинова-Алексиева. Може да се използват за допълване на статията.[1] --Предният неподписан коментар е направен от L.Payakoff (беседа • приноси) .

Кандидат за отстраняване[редактиране на кода]

Обявена от Мико в Шаблон:Текущи съобщения/Информация. Спири 23:46, 15 август 2008 (UTC)[отговор]

И какво като някои си решил да я кандидатира? Нищо и няма --Черноризецът 07:09, 25 септември 2008 (UTC)[отговор]
Като някой реши да я кандидатира, то я предлага за гласуване за отстраняване ако статията не се подобри достатъчно. Освен това доста неща ѝ имаше на тази статия, когато беше предложена. Сега още има значителни недостатъци според мен, но мааааалко по-малко и ще се опитам съвсем да намалеят.--Алиса Селезньова 11:46, 28 септември 2008 (UTC)[отговор]

свободни интерпретации[редактиране на кода]

Историческите трактати на другарите по марксисъм от Скопие за бунтове на етническа основа може да ги пишат в тяхната Wikipedia, но не и в нашата.Подобно твърдение не може да съществува без източник, а такъв няма. --BG89 12:14, 6 декември 2008 (UTC)[отговор]

У:НГТ все пак. Дори да не са прави, това си е тяхната гледна точка и не е толкова страшно да присъства с едно изречение (повече гледни точки принципно е по-добре, даже препоръчително), така че върнах текста. Ако толкова ви се струва спорно (макар че на мен ми се вижда доста вероятно да го твърдят), може да поискате източник със съответния шаблон и ако не се представи, да се изтрие.--Алиса Селезньова 12:27, 6 декември 2008 (UTC)[отговор]

Не ми се вижда спорно твърдението(дали го твърдят), а поставям под въпрос дали наистина се е случвало. Освен това подобна теза според мен излиза от неутралната гледна точка, защото за неутрално може да бъде счетена единствено информация, подкрепена с определен независим източник, а не допускане, както е в случая. Пиша в английската Wikipedia точно по Македонския въпрос и съм напълно наясно какви са изискванията за неутралност. Подобно твърдение никога няма да бъде оставено дори там, защото натрапва политическа гледна точка, отразява вижданията на дадена страна. --BG89 13:10, 6 декември 2008 (UTC)[отговор]

Поставяте под въпрос дали наистина се е случвало? Ако добре разбирам, смятате, че не са прави. Това дали са прави или не, не е от значение. Изречението просто казва "а пък в РМ смятат, че еди как си", а дали смятат правилно или не вече е друг въпрос. Отделно не виждам нищо лошо да се отразяват виждания на една страна, лошо е ако се отразяват вижданията само на една страна (повечето гледни точки са условие за неутрална гледна точка). Струва ми се обаче, че не разбирам нещо. В сегашния си вид изречението казва, че според съвременната историография на РМ е било еди как си. Т.е. не се твърди, че е било еди как си, а че някои мислят че е било така. Ако не се съмнявате, че го твърдят, защо искате източник?--Алиса Селезньова 14:05, 6 декември 2008 (UTC)[отговор]

Кандидат за отстраняване 2[редактиране на кода]

Пак? При това на основание липсващи източници? Сигурно е грешка, махам я от кандидатите. Ако някой настоява, моля за обосновка.--Алиса Селезньова 10:19, 11 юни 2009 (UTC)[отговор]

Христо Матов - директор на СБМГ[редактиране на кода]

Има ли грешка, защото е директор на скопското училище в периода 1895-1898 г. --Подпоручикъ 12:51, 23 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Не ми е под ръка източникът - ще погледна при първа възможност.--Алиса Селезньова 15:50, 23 ноември 2009 (UTC)[отговор]
В статията за Матов пък пише, че е бил директор на скопското училище 1898 - 1901?--Алиса Селезньова 21:09, 23 ноември 2009 (UTC)[отговор]
Кофти лютеница, това за 1898-1901 е някакъв остатък, но източника който съм сложил последно в това отношение е категоричен: „Същата година 1895 като главен учител тук е назначен бъдещият идеолог и виден ръководител на ВМОРО - Христо Матов... През 1897 г. избухва т.нар. Винишка афера, ликвидирала почти напълно организационната мрежа в Щипска околия. Варварското третиране на арестуваните и на населението от страна на турските власти предизвиква намесата на европейските консули В резултат на тяхната интервенция са освободени някои от арестуваните организационни работници. Между освободените по този щастлив начин е и главният учител и директор на Скопското педагогическо училище - Хр. Матов.“ Вероятно в периода 1898-1901 г. е заточеник, ако приемем, че този източник е достоверен. --Подпоручикъ 21:30, 23 ноември 2009 (UTC)[отговор]
Прав си, сега погледнах моя източник, в който има пълен списък на директорите и Матов въобще го няма. Оправям го.--Алиса Селезньова 11:23, 25 декември 2009 (UTC)[отговор]

В биографичната бележка към спомените на Георги Белев (революционер) пише, че е бил директор 1912 - 1913.--Мико 06:06, 2 юни 2010 (UTC)[отговор]

В Илюстрация Илинден също пише, че той е последният.--Мико 19:12, 4 юни 2010 (UTC)[отговор]

И аз мисля, че Белев е последният директор на гимназията. Преди време четох едни спомени за последните дни на училището и там мисля, че ставаше дума за него. Сега обаче не мога да се сетя точно. Ще потърся достоверен източник по въпроса.--Кочев 12:40, 5 юни 2010 (UTC)[отговор]
Добавих го - ако някой ме изпревари с добавяне на източник за него в секция "директори", няма да се разсърдя. Ухилен съм--Алиса Селезньова 12:53, 13 юни 2010 (UTC)[отговор]

Тука пише, че Дечев е последният, който я мести в Струмица.[2] --Мико (беседа) 09:44, 29 януари 2013 (UTC)[отговор]

В Борис Стателов пише, че баща му Константин Стателов е бил директор на гимназията.--Мико 12:08, 10 август 2010 (UTC)[отговор]

Година не споменава ли?--Алиса Селезньова 17:37, 27 септември 2010 (UTC)[отговор]
Цък [3]--Мико 19:54, 27 септември 2010 (UTC)[отговор]
Тука трява да се погледне пише „В солунските гимназии...бил е директор (1885-1886 и 1888)“. Ако някой има път през НБКМ може да погледне за подробности.--Алиса Селезньова (беседа) 08:46, 4 май 2013 (UTC)[отговор]

Директори, учители и възпитаници[редактиране на кода]

Всички са българи или ? --Vammpi 17:33, 21 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Учителите по чужди езици са чужденци - Буфети и Едхем ефенди ги има на една от снимките, може би е имало и други. --Мико 17:39, 21 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Имам пред тези които са изброени тук в раздела. Или защо пред всяко име има бг-флагче?--Vammpi 17:42, 21 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Випуск 88-89 [4]--Мико 15:46, 25 януари 2012 (UTC)[отговор]

Местоположение и В художествената литература са раздели с по едно изречение, които трябва да бъдат махнати. Също така мисля, че мястото на ледника на е в увода. --Мико (беседа) 11:08, 8 октомври 2015 (UTC)[отговор]

Относно ледника, дали няма да е подходящ един раздел 'Наследство' или нещо подобно към края на статията? Поздрави, Apcbg (беседа) 08:01, 21 януари 2016 (UTC)[отговор]

У Кандиларов има всички ученици по випуски. Дали ще натежат 20-ина скриващи се таблици? Иначе освен написаните - около 1/4, има много любопитни фамилии и населени места. --Мико (беседа) 11:45, 20 януари 2016 (UTC)[отговор]

И тая снимка е за разпознаване. Файл:Salonica Bulgarian High School Teachers 1908.jpg Единствените, което аз мисля, че познавам са Христо Батанджиев пръв прав отлево и Лука Перфанов вторият най-отпред седнал. --Мико (беседа) 10:39, 6 септември 2016 (UTC)[отговор]

Изрезка от Зорница [5]. Интересна е и става за илюстрация, ако ни беше по-голема статията. :-) -- Мико (беседа) 11:22, 11 октомври 2020 (UTC)[отговор]