Бик Фарнезе

Бик Фарнезе
(Изтезанието на Дирка)
	Бик Фарнезе; (Изтезанието на Дирка)
Автор	Аполоний Тралески
Година	I век пр. Хр, или II – III век сл. Хр.
Материал	мрамор
Техника	скулптура
Размери	370 х 295 х 300 см
Местоположение	Национален археологически музей, Неапол
	Бик Фарнезе; (Изтезанието на Дирка) в Общомедия

Изтезанието на Дирка, познато и като Бик Фарнезе (на италиански: Toro Farnese) е мраморна скулптура от I век пр. Хр. или II – III век сл. Хр. на скулптора Аполоний от Тралес, изложена в Националния археологически музей на Неапол, Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурата е открита в Баните на Каракала в Рим през 1545 г. по време на разкопките, поръчани от папа Павел III, за да бъдат открити и възстановени древните скулптури, с които да украси своята резиденция в Палацо „Фарнезе“ в Рим. За разлика от скулптурите Херкулес Фарнезе и Латинския Херкулес, идващи от същите разкопки и изобразявани многократно през следващите години, единствената препратка към скулптурната група на Бик Фарнезе се дължи на гравюра на Етиен Дюперак от 1595 г., изобразяваща руините на Баните на Каракала.

След отхвърляне на опитите на папа Луи XIV от 1665 г. за закупуване на скулптурата, тя заедно с останалата част антични скулптури от Колекция „Фарнезе“ е наследена от Изабела Фарнезе, която от своя страна я завещава на първородния си син крал Карлос III, след което през 1735 г. започва цялостното преместване на колекцията в Неапол. Последни по волята на Фердинанд IV де Бурбон през 1788 г., са прехвърлени в Неапол, намиращите се по това време в Рим, скулптури и бюстовете от колекцията.

Скулптурната група най-вероятно е била използвана като фонтан в кралския парк в града до 1826 г., а по-късно е преместена в Национален археологически музей в Неапол, където най-накрая намира мястото си.

Предполагаеми автори[редактиране | редактиране на кода]

Датата и авторът на произведението са несигурни.

Благодарение на писанията на Плиний Стари първоначално скулптурата се приписва на майсторите от Родос Аполоний от Тралес и брат му Таурико. Плиний Стари твърди, че скулптурата е възложена в края на II век пр. Хр и е изваяна от единичен блок мрамор. По-късно тя е прехвърлена от Родос в Рим, като част от невероятната колекция от скулптури и произведения на изкуството на Гай Азиний Полион.

Други по-скорошни хипотези обаче твърдят, че скулптурата, описана от Плиний, не е тази на Бик Фарнезе, която според учените е изваяна специално за Баните на Каракала през III век сл. Хр. Те стигат до този извод, благодарение на малките кичури грива на бика и острите гънки на дрехите на Амфион, Зат и Дирка, които отвеждат към изкуството от Къснара античност (III век).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурата, изваяна от единичен блок мрамор, е висока 3,70 m с основа от 2,95 х 3 m, и тежи 24 тона. Представлява сцена от гръцката митология, където Амфион и Зат отмъщават на Дирка за преживените по нейна вина, от майка им Антиопа страдания. Дирка намира смъртта си привързана за рогата на бика от братята, разбрали в последния момент измамата ѝ.

В сцената се появяват и други вторични герои, прибавени през 16 или 18 век, като куче, дете и втора женска фигура, която може би изобразява Антиопа.

Особености на статуята
Особености на статуята
Особености на статуята (Антиопа)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Licia Vlad Borrelli, Toro Farnese, в Enciclopedia dell'Arte Antica, Istituto dell'Enciclopedia italiana Treccani, 1966.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Toro Farnese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.