Бика Фарнезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бика Фарнезе
(Изтезанието на Дирка)
Farnese Bull MAN Napoli Inv6002 n07.jpg
Аполоний от Тралес
Година I век пр. Хр, или II – III век сл. Хр.
Материал мрамор
Техника скулптура
Размери 370 х 295 х 300 см 
Местоположение Национален археологически музей в НеаполНеапол
Бика Фарнезе
(Изтезанието на Дирка)
в Общомедия

Изтезанието на Дирка позната като Бика Фарнезе (на италиански: Toro Farnese) е скулптура от I век пр. Хр. или II – III век сл. Хр., изработена от мрамор от скулптора Аполоний от Тралес, изложена в Национален археологически музей в Неапол, Неапол, Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурата е открита в Баните на Каракала в Рим през 1545 г. по време на разкопките, поръчани от папа Павел III, за да бъдат открити и възстановени древните скулптури, с които да украси своята резиденция в Палацо Фарнезе, Рим.За разлика от скулптурите Херкулес Фарнезе и Латинския Херкулес, идващи от същите разкопки и са изобразявани многократно през следващите години, единствената препратка към скулптурната група на Бика Фарнезе се дължи на гравюра на Етиен Дюперак от 1595 г., изобразяваща руините на Баните на Каракала.

След отхвърляне на опитите на папа Луи XIV от 1665 г., за закупуване на скулптурата, същата заедно с останалата част антични скулптури от Колекция Фарнезе е наследена от Изабела Фарнезе, която от своя страна я завещава на първородния си син крал Карлос III, след което през 1735 г. започва цялостното преместване на колекцията в Неапол. Последни по волята на Фердинанд IV де Бурбон през 1788 г., са прехвърлени в Неапол, намиращите се по това време в Рим, скулптури и бюстовете от колекцията.

Скулптурната група най-вероятно е била използвана като фонтан в кралския парк в града до 1826 г., а по-късно е преместена в Национален археологически музей в Неапол, където най-накрая намира мястото си.

Предполагаеми автори[редактиране | редактиране на кода]

Датата и авторът на произведението са несигурни.

Благодарение на писанията на Плиний Стари, първоначално тази скулптура се приписва на майсторите от Родос, Аполоний от Тралес и брат му Таурико. Плиний Стари твърди, че скулптурата е възложена в края на II век пр. Хр и е изваяна от единичен блок мрамор. По-късно тя е прехвърлена от Родос в Рим, като част от невероятната колекция от скулптури и произведения на изкуството на Гай Азиний Полион.

Други по-скорошни хипотези обаче твърдят, че скулптурата, описана от Плиний, не е тази на Бика Фарнезе, която според учените е изваяна специално за Баните на Каракала през III век сл. Хр. Те стигат до този извод, благодарение на малките кичури грива на бика и острите гънки на дрехите на Амфион, Зат и Дирка, които отвеждат към изкуството от периода късна античност (III в.).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурата изваяна от единичен блок мрамор е висока 3,70 м. с основа от 2.95 х 3.00 м и тежи 24 тона.

Мраморната скулптура представлява сцена от гръцката митология, където Амфион и Зат отмъщават на Дирка за преживяните по нейна вина, от майка ми Антиопа (дъщеря на Никтей) страдания. Дирка намира смъртта си привързана за рогата на бика, от братята разбрали в последния момент измамата ѝ.

В сцената се появяват и други вторични герои, прибавени през 16-ти или 18 век, като куче, дете и втора женска фигура, която може би изобразява Антиопа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Licia Vlad Borrelli, Toro Farnese, in Enciclopedia dell'Arte Antica, Istituto dell'Enciclopedia italiana Treccani, 1966.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Toro Farnese“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.