Херкулес Фарнезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херкулес Фарнезе
Herakles Farnese MAN Napoli Inv6001 n01.jpg
Гликон от Атина
Година III век
Материал мрамор
Техника скулптура
Размери 317 см 
Местоположение Национален археологически музей в НеаполНеапол
Херкулес Фарнезе в Общомедия

„Херкулес Фарнезе“ (на италиански: Ercole Farnese) е скулптура от III век., изработена от мрамор от скулптора Гликон от Атина, изложена в Национален археологически музей в Неапол, Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мраморната скулптура е открита в Баните на Каракала в Рим около 1546 г., където през 1545 г. е открита и най-голямата антична скулптура наречена Бика Фарнезе.Като част от колекцията на кардинал Алесандро Фарнезе, скулптурата е поставена вляво на Бика Фарнезе в Палацо Фарнезе в Рим.

През 1735 г., благодарение на наследството получено от Изабела Фарнезе, която от своя страна завещава Колекция Фарнезе на своя син Карлос III, започва преместването на същата в Неапол. Последни и по волята на Фердинанд IV де Бурбон през 1788 г., са прехвърлени в Неапол, намиращите се по това време в Рим, скулптури и бюстовете от колекцията

Когато е открита скулптурата са липсвали някои части, включително и двата прасеца. Гулиелмо Дела Порта, ученик на Микеланджело, извършва възстановяването на скулптурата, като вмъква липсващите части. Впоследствие, когато биват открити двата фрагмента на долните крайници, е решено да се оставят наскоро добавените парчета. Само по – късно, през периода на Бурбоните в Неапол, в края на осемнадесети век е взето решение да се възстанови древния вид на скулптурата, като парчетата вградени от Гулиелмо Дела Порта, се заменят с действителните. В наши дни в Национален археологически музей в Неапол може да се види на стената зад Херкулес Фарнезе, изложени двата прасеца, изваяни от Гулиелмо Дела Порта.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тази скулптура е копие на такава, създадена от Лизип през 4 век пр.н.е.. На скалата под тоягата, се чете подписа на автора Гликон от Атина, живял I век пр.н.е. , за който подпис учените твърдят, че е фалшификат.

Херкулес е герой от гръцката митология, син на Зевс, на който е позволено да постигне безсмъртие, преминавайки през дванадесет изпитания, но притежава и греховете на смъртните, като похот и алчност. Героят изваян в скулптура, олицетворява триумфа на човешката смелост, след поредицата от изпитания, поставени му от ревнивите богове.

Лизип тълкува героя като смъртен и му придава образ на такъв, без следа от божественост. Тази статуя представлява Херкулес, опрян на тоягата, уморен в края на изпитанията, държейки дясната си ръка зад гърба си, в която стиска златните ябълки от градините на Хеспериди.

Детайли на скулптурата[редактиране | редактиране на кода]

Други версии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • La collezione Farnese, Editrice Electa (1995)
  • Carlo Gasparri (a cura di), Le sculture delle Terme di Caracalla, in Le sculture Farnese, vol. 3, Milano, Electa, 2010, ISBN 978-88-510-0607-5.
  • Carlo Gasparri (a cura di), Le sculture Farnese. Storia e documenti, Napoli, Electa Napoli, 2007, ISBN 978-88-510-0358-6.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ercole Farnese“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.