Херкулес Фарнезе

Херкулес Фарнезе
Автор	Гликон Атински
Година	III век
Материал	мрамор
Техника	скулптура
Размери	317 см
Местоположение	Национален археологически музей в Неапол, Неапол
Херкулес Фарнезе в Общомедия

„Херкулес Фарнезе“ (на италиански: Ercole Farnese) е мраморна скулптура от III век на скулптора Гликон от Атина, изложена в Националния археологически музей в Неапол, Италия.

История

Мраморната скулптура е открита в Баните на Каракала в Рим около 1546 г., където през 1545 г. е открита и най-голямата антична скулптура, наречена Бик Фарнезе. Като част от колекцията на кардинал Алесандро Фарнезе скулптурата е поставена вляво на Бик Фарнезе в Палацо „Фарнезе“ в Рим.

През 1735 г., благодарение на наследството, получено от Изабела Фарнезе, която от своя страна завещава Колекция „Фарнезе“ на своя син Карлос III, започва преместването на колекцията в Неапол. Последни и по волята на Фердинанд IV де Бурбон през 1788 г. са прехвърлени в Неапол, намиращите се по това време в Рим скулптури и бюстове от колекцията.

Когато е открита скулптурата, са липсвали някои нейни части, включително и двата прасеца. Гулиелмо дела Порта, ученик на Микеланджело, извършва възстановяването ѝ, като вмъква липсващите части. Впоследствие, когато са открити двата фрагмента на долните крайници, е решено да се оставят добавените парчета. Само по-късно, през периода на Бурбоните в Неапол, в края на 18 век, е взето решение да се възстанови древният вид на скулптурата, като парчетата на Гулиелмо дела Порта са заменени с действителните. В наши дни в Националния археологически музей в Неапол може да се видят на стената зад Херкулес Фарнезе изложени двата прасеца, изваяни от Гулиелмо дела Порта.

Описание

Тази скулптура е копие на скулптура, създадена от Лизип през 4 век пр.н.е.. На скалата под тоягата се чете подписът на автора Гликон от Атина, живял I век пр.н.е., за който подпис учените твърдят, че е фалшификат.

Херкулес е герой от гръцката митология, син на Зевс, на когото е позволено да постигне безсмъртие, преминавайки през дванадесет изпитания, но притежава и греховете на смъртните като похот и алчност. Героят изваян в скулптурата олицетворява триумфа на човешката смелост след поредицата от изпитания, поставени му от ревнивите богове.

Лизип тълкува героя като смъртен и му придава образ на такъв, без следа от божественост. Тази статуя представлява Херкулес, опрян на тоягата, уморен в края на изпитанията, държейки дясната си ръка зад гърба си, в която стиска златните ябълки от градините на Хеспериди.

Детайли на скулптурата

• 
  Главата на Херкулес
• 
  Лявата ръка опрена на тоягата
• 
  Дясно ходило
• 
  Дясната ръка с ябълките от градините на Хеспериди
• 
  Подписа на автора Гликон от Атина

Други версии

• 
  Статуята на Херкулес на Лизип, Музей на древната агора, Атина, Гърция
• 
  Херкулес, Палацо Пити, Флоренция, Италия
• 
  Херкулес си почива, Археологически музей на Абруцо, Киети, Италия
• 
  Херкулес Фарнезе (копие), Метростанция Музея, Неапол, Италия
• 
  Херкулес убива Лернейската хидра, Лувър, Париж

Източници

• La collezione Farnese, Editrice Electa (1995)
• Carlo Gasparri (a cura di), Le sculture delle Terme di Caracalla, in Le sculture Farnese, vol. 3, Milano, Electa, 2010, ISBN 978-88-510-0607-5.
• Carlo Gasparri (a cura di), Le sculture Farnese. Storia e documenti, Napoli, Electa Napoli, 2007, ISBN 978-88-510-0358-6.

Вижте също

• Каталог на статуите от Колекция Фарнезе, изложени в Национален Археологически музей, Неапол
• Национален археологически музей в Неапол
• Колекция „Фарнезе“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ercole Farnese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​