Били Холидей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Били Холидей
Billie Holiday
американска певица
Billie Holiday 0001 original.jpg
Родена
Починала
Погребана Ню Йорк, Съединени американски щати

Религия католицизъм[1]
Музикална кариера
Направление джаз, суинг
Активност 1933 – 1959
Музикален издател Brunswick
Vocalion
Okeh
Bluebird
Commodore
Кепитъл Рекърдс
Дека Рекърдс
Aladdin
Върв Рекърдс
Кълъмбия Рекърдс
MGM

Уебсайт www.billieholiday.com
Били Холидей в Общомедия

Били Холидей (на английски: Billie Holiday) е американска джаз певица, смятана за една от най-добрите изпълнителки на XX век. Известна е и с прозвището Лейди Дей (Lady Day).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 7 април 1915 година във Филаделфия като Елианора Фейгън като извънбрачно дете на деветнадесетгодишната афроамериканка Сади Фейгън и шестнадесетгодишния музикант Кларънс Холидей.[2] Родителите ѝ са от Балтимор, но майка ѝ е изгонена от дома си, след като забременява, и отива да роди във Филаделфия. През първите години от живота си Елианора е отглеждана в Балтимор от Марта Милър, свекърва на по-голямата сестра на майка ѝ, тъй като тя работи в железниците и често отсъства.[3]

Елианора често пропуска училище и на 5 януари 1925 година със съдебно решение е въдворена в католическо поправително училище, където е кръстена в католицизма, религия, която запазва до края на живота си. През октомври е върната на майка си, която отваря ресторант, в който работят и двете и скоро Елианора спира да посещава училище.[4]

На 24 декември 1926 година майката на Елианора заварва съсед да се опитва да изнасили момичето. Елианора отново е изпратена за няколко седмици в поправителното училище като защитен свидетел по делото за изнасилване.[5] След това започва работа като чистачка в публичен дом и съседните жилища.[6][7] В края на 1928 година майка ѝ се премества в Харлем в Ню Йорк, последвана малко по-късно от Елианора. Там двете работят като проститутки,[8] но на 2 май 1929 година са арестувани, и Елианора остава в затвора до октомври.

Ранна музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1930-те започва да пее в нощни клубове в Харлем. Първите години на кариерата ѝ са неясни, но се смята, че талантът ѝ е открит от Джон Хамънд през 1933 г. Били започва записи с кларинетиста Бени Гудмън и редовни появи в джаз клубовете на Ню Йорк. До 1959 г. записва с много от най-добрите джаз музиканти, включително и Луис Армстронг. Първоначално музиката ѝ е насочена към чернокожата публика, но скоро става световноизвестна.

Търговски успех[редактиране | редактиране на кода]

С песента си Strange Fruit („странен плод“ – за тялото на убития, което виси от дървото), в която става дума за линчуването на негър, Били привлича вниманието на нюйоркските интелектуалци и скоро се сдобива с вярна публика сред тях. Към края на 1940-те е вече звезда. Типични за репертоара ѝ са меланхолични песни за несподелена любов.

В началото на 1940-те започва да страда от наркозависимост и алкохолизъм. През 1947 г. влиза в затвора за притежание на наркотици. Здравето и гласът ѝ страдат, и концертите и записите ѝ губят от първоначалния си блясък.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Били Холидей умира на 44-годишна възраст от цироза на черния дроб на 17 юли 1959 г. Погребана е в гробището „Сейнт Реймънд“ в Бронкс.

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Billie Holiday Sings (1952)
  • An Evening with Billie Holiday (1952)
  • Billie Holiday (1954)
  • Music for Torching (1955)
  • Velvet Mood (1956)
  • Lady Sings the Blues (1956)
  • Body and Soul (1957)
  • Songs for Distingué Lovers (1957)
  • Stay with Me (1958)
  • All or Nothing at All (1958)
  • Lady in Satin (1958)
  • Last Recording (1959)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Tracy Fessenden: Religion Around Billie Holiday, Низ с името на автора: Steve Provizer, Дата на публикуване: 8 януари 2019 г..
  2. O'Meally, Robert (1991). Lady Day: The Many Faces of Billie Holiday. New York: Da Capo Press. ISBN 9780306809590. OCLC 45009756.
  3. Nicholson 1995, с. 18 – 23.
  4. Nicholson 1995, с. 22 – 24.
  5. Nicholson 1995, с. 25.
  6. Nicholson 1995, с. 27.
  7. Eff, Elaine (2013). The Painted Screens of Baltimore: an Urban Folk Art Revealed. The University Press of Mississippi. p. 63. ISBN 1617038911.
  8. Nicholson 1995, с. 32.
Цитирани източници
  • Nicholson, Stuart. Billie Holiday. Boston, Northeastern University Press, 1995. ISBN 1-55553-303-5. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]