Десант при Диеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Битка за Диеп)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Десант при Диеп
Втора световна война
Bundesarchiv Bild 101I-362-2211-04, Dieppe, Landungsversuch, englischer Spähpanzer.jpg
Плажът на Диеп след десанта на 19 август 1942 г. На преден план е изоставена разузнавателна кола Daimler Dingo.
Информация
Период 19 август 1942 г.
Място Диеп, Франция
Резултат Победа за Оста
Воюващи страни
Канада Канада
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
САЩ САЩ
Flag of Free France (1940-1944).svg Сражаваща се Франция
Германия Германия
Командири
Flag of the United Kingdom.svg Луис Маунтбатън
Канада Джон Хамилтън Робъртс
Flag of the United Kingdom.svg Трафорд Лий-Малъри
Германия Герд фон Рундщет
Сили
ок. 10 500 души ок. 1500 души
без Луфтвафе и Кригсмарине
Жертви и загуби
Сухопътни войски
Канада:
907 убити
586 ранени
1946 пленени
Британски ВМС
1 разрушител
33 десантни съда
550 убити и ранени
Британски ВВС
64 изтребителя Supermarine Spitfire
20 изтребителя Hawker Hurricane
10 изтребителя P-51 Mustang
6 бомбардировача Douglas A-20 Havoc
62 убити
30 ранени
17 пленени
Сухопътни войски
311 убити
280 ранени
Луфтвафе
23 изтребителя Focke-Wulf Fw 190
25 изтребителя Dornier Do 217
Десант при Диеп в Общомедия

Десантът при Диеп, битката за Диеп или операция „Юбилей“ е съюзническо нападение срещу окупираното от немците пристанище Диеп във Франция на 19 август 1942 г., по време на Втората световна война. Основната атака продължава по-малко от шест часа, когато силната немска защита и покачващите се съюзнически загуби карат съюзническите командири да обявяват отстъпление.

Над 6000 пехотинци, основно канадци, са подкрепяни от британските ВМС и ВВС. В битката участват около 5000 канадци, 1000 британци и 50 американци. Целите включват превземането и задържането на пристанището за кратък период, както за да се докаже, че това е възможно, така и за разузнаване. По време на оттеглянето Съюзниците също искат да разрушат брегови отбранителни съоръжения, пристанищната инфраструктура и всички стратегически сгради. Рейдът също цели подобряването на морала и демонстрирането на ангажираността на Великобритания относно отварянето на западен фронт в Европа.

На практика почти никои от тези цели не биват осъществени. Съюзническата огнева поддръжка се оказва неадекватна, а нахлуващата сила като цяло е хваната в капан на плажа от препятствия и немския огън. По-малко от десет часа след пристигането на първите войски, последните съюзнически сили или са убити, или са евакуирани, или са пленени от немците. Вместо демонстрация на кураж, кървавото фиаско показва, че Съюзниците не могат да се надяват за нахлуване във Франция в близко бъдеще. Постигнат е успех единствено при разузнаването.

От 6086 души, които десантират, 3623 биват убити, ранени или пленени.[1] Британските ВВС се провалят в примамването на Луфтвафе в открита битка и губят 106 самолета, в замяна на 48 изгубени от Луфтвафе.[2] Британските ВМС губят 33 десантни плавателни съда и един разрушител. Събитията при Диеп повлияват на подготовката за операция „Факел“ и операция „Овърлорд“.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Немска отбранителна позиция с MG34 при Диеп.
Цветните кодове на плажовете в десанта при Диеп.

След евакуацията на Дюнкерк през май 1940 г. британците започват разработването на значителна ударна сила. Това е съпътствано от разработването на техники и оборудване за морски десанти. В края на 1941 г. е предложена схема за десантирането на 12 дивизии около Хавър, която се основава на изтеглянето на немски части, които да контрират съветските успехи на изток. Предлага се тестова операция, която да изучава възможността за завладяване на пристанище в лицето на опозиция, проблемите при оперирането на нахлуващ флот и изпробването на оборудване и техники при нападението.[3]

След победата си в битката за Британия през 1940 г. и преминаването на Луфтвафе към нощни бомбардировки към есента на 1940 г., британските изтребители остават „сила без мисия“.[4] Изтребителите биват впрегнати в поредица от дневни мисии за търсене и унищожаване на силите на Луфтвафе над Франция.[4] През втората половина на 1941 г. въздушните офанзиви над Франция се множат, което води до загубите на 411 британски и канадски самолети при нападения.[4] В отговор на тези атаки, през пролетта на 1942 г. Луфтвафе разгръща новия си изтребител Focke-Wulf Fw 190 из летищата във Франция.[5] Тези изтребители се оказват значително по-добри в бой от Supermarine Spitfire и Hawker Hurricane, които се използват от британските и канадските пилоти, и съюзническите загуби над Франция се показват бързо.[5] Въпреки това, британските ВВС се убедени, че печелят войната във въздуха, вярвайки че техните загуби на 259 изтребителя над Франция през първите шест месеца на 1942 г. са оправдани от унищожението на 197 немски самолета за същия период (по-късно се оказва, че Луфтвафе, всъщност, са загубили 59 самолета). Голям проблем за британските ВВС е, че изтребителите на Луфтвафе не се впускат в сражения по френското крайбрежие, а вместо това действат във вътрешността на страната, което кара спитфайърите да изразходват повече горива, поставяйки британските самолети в значително неудобство, когато накрая се натъкнат на немските самолети. Британците смятат, че ако каквато и да е съюзническа сила се опита да завземе френско пристанище, германците ще го счетат за началото на нахлуване и Луфтвафе би предприело масирана атака срещу съюзническите сили при пристанището, където и да се намира то. Знаейки това, командването на военновъздушните сили на Великобритания натиска през пролетта и лятото на 1942 г. за нападение, което временно да превземе френско пристанище, за да се въвлекат повечето изтребители на Луфтвафе в битка по френското крайбрежие, която би била благоприятна за британците.[5]

Диеп, морски град в департамент Сен Маритим, е построен по дължината на скала, гледаща към Ламанша. През 1942 г. немците разрушават някои сгради близо до брега, за да се улесни бреговата охрана, и стационират две големи артилерийски батареи в близките градчета Бернвал льо Гран и Варанжвил сюр Мер. Важно съображение за тях е, че Диеп се намира в обсега на британските изтребители.[6] Освен това, съветското правителство настоява за отварянето на втори фронт в Западна Европа, за да може да се облекчи Червената армия на Източния фронт.[7]

План[редактиране | редактиране на кода]

Десантът при Диеп се планира от вице-адмирал Луис Маунтбатън и предвижда офанзива от 5000 канадци, 1000 британци и 50 американци.[8] Бърнард Монтгомъри първоначално участва в планирането, но после предлага идеята за операцията да бъде изоставена.[9]

Планът е съставен първоначално през април 1942 г. от Съвместния операционен щаб и носи кодовото име операция „Ратър“. Съюзниците планират да проведат голямо нападение с дивизии срещу немско пристанище от френската страна на Ламанша и да го задържат в продължение на поне два прилива, унищожавайки вражеските съоръжения преди да се изтеглят. Планът е одобрен от щаба през май 1942 г. Включва британските парашутисти, нападащи немските батареи от двете страни на пътя на основната канадска сила, правеща морски десант.[10] По-късно парашутната операция е отменена и заменена с командосите от No. 3 Commando и No. 4 Commando, пристигащи по море, за да нападнат батареите.[8]

Планът предвижда фронтална атака без предварително въздушно бомбардиране. Липсата на достатъчно бомбардиране е една от основните причини за провала на операцията. Според британските и канадските държавни служители, бомбардировките са пропуснати, за да се избегнат жертви сред цивилното френско население, което допълнително би отдалечило и разгневи правителството на Виши.[11] Според други съюзнически командири, бомбардировката не е желателно, тъй като това би направило улиците непроходими, забавяйки нападателната сила след плажовете.[12] Канадските офицери вярват, че комбинацията от скорост, изненада и шок от десантиращи танкове с пехотата ще е достатъчна за победа.[13]

Десантът при Диеп е разчетен да се случи на шест плажа: четири пред самия град и два от източния и западния фланг. От изток на запад плажовете носят кодови имена: Йелоу, Блу, Ред, Уайт, Грийн и Ориндж (от английски: Жълт, Син, Червен, Бял, Зелен и Оранжев). Основната ударна сила на канадците ще слезе на плажовете Ред и Уайт.[8] Бронираните подкрепления са представени от 58 нови танкове Чърчил.[14] Освен оръдията си, танковете разполагат и с огнехвъргачки и имат всички приспособления за действия в плитките крайбрежни води.

Британските ВМС отделят общо 237 плавателни съда за операцията. Британците не искат да рискуват с изпращане на големи кораби в уязвимия за тях Ламанш, затова предварителните корабни подкрепления са слаби – шест разрушителя със 100-mm оръдия.[15] ВВС на Великобритания предоставят 74 самолетни ескадрили, от които 66 са съставени от изтребители.[8]

Съюзническото разузнаване е слабо: на скалите има окопани германски сили, но те не са засечени или забелязани от разузнавателните самолети. Плажовете и тяхната стръмнина и пригодност за танкове са оценени само на базата на туристически картички, което води до подценяване на немските сили и терен.[8]

Немските сили[редактиране | редактиране на кода]

Немските сили при Диеп са в бойна готовност, след като са предупредени от френските си двойни агенти, че британците проявяват интерес в района. Също така, те засичат повишен радио трафик и десантни съдове да се концентрират в южните британски пристанища.[8]

Диеп и хълмовете около него са добре укрепени. Гарнизонът от 1500 души на 302-ра статична пехотни дивизия е съставен от 570-ти, 571-ви, 572-ри пехотни полкове, всеки с по два батальона, 302-ри артилерийски полк, 302-ри разузнавателен батальон, 302-ри противотанков батальон, 302-ри инженерен абтальон и 302-ри сигнален батальон. Те са разположени по дължина на плажовете на Диеп и съседните градчета, покривайки всички възможни места за десант.

Градът и пристанището му са защитени от концентрирани тежки оръжия откъм основните подходи и резерви в тила. Отбранителните сили са стационирани не само в градовете, но и между градовете и откритите пространства и възвишенията близо до плажовете. Елементи на 571-ви пехотен полк защитава радарната станция на Диеп близо до Пурвил и артилерийската батарея при Варанжвил. На изток 570-ти пехотен полк защитава артилерийската батарея при Бернвал льо Гран.

Силите на Луфтвафе наброяват 200 изтребителя, основно Focke-Wulf Fw 190 от Jagdgeschwader 2 и Jagdgeschwader 26, и около 100 бомбардировача, основно Dornier Do 217 от Kampfgeschwader 2, Kampfgeschwader 45 и Kampfgeschwader 77.

Първоначален десант[редактиране | редактиране на кода]

Съюзническият флот отплава от южното крайбрежие на Англия през нощта на 18 август 1942 г. Флотът от осем разрушителя и придружаващи моторни лодки и катери за десантните съдове са водени от миночистачи, които чистят коридори през Ламанша за тях.

Първите десанти започват в 4:50 часа сутринта на 19 август с удари срещу двете артилерийски батареи по фланговете на основната зона за десант. При пристигането си на плажа, десантните и придружаващите ги съдове се натъкват на вражески огън от малък немски конвой към 3:48 часа.[8] Британският разрушител „Брокълсби“ и полският разрушител „Шлазак“ забелязват схватката, но техните командири погрешно считат, че десантните съдове са попаднали под обстрел от бреговите батареи и не отиват да им помогнат.[16]

Плаж Йелоу[редактиране | редактиране на кода]

Британски членове на No. 3 Commando, които за разлика от No. 4 Commando, носят стоманени каски по време на десанта.

Мисията за британските командоси от No. 3 Commando е да се проведат два десанта на 13 km източно от Диеп и да се неутрализира бреговата батарея близо до Бернвал. Батареята има възможност за стрелба по десанта при Диеп 6 km западно. Трите 170-mm и четирите 105-mm оръдия на батарея 2/770 Batterie трябва да бъдат изведени от употреба, преди основната сила да е достигнала главния плаж.

Съдовете на No. 3 Commando, приближаващи се към брега от изток, не са предупредени за приближаващия немски брегови конвой, който е засечен от британските радарни станции. Немски торпедни катери, придружаващи танкер, нападат някои от десантните съдове и неутрализират придружаваща ги оръдейна лодка. Впоследствие немските торпедни катери са пропъдени, но немската брегова охрана вече е предупредена. Командосите от шест десантни съда, които слиза на плажа на Йелоу I претърпяват поражение и, неспособни безопасно да се изтеглят към основната сила, са принудени да се предадат. Само 18 командоса успяват да слязат на плажа Йелоу II. Те достигат периметъра на батареята през Бернвал, след като тя бива нападната от самолети Hawker Hurricane. Макар да не успяват да унищожат оръдията, тяхната стрелба за известно време успява да разсейва батареята толкова успешно, че артилеристите стрелят на посоки и батареята не успява да потопи нито един плавателен съд при Диеп. Командосите накрая са принудени да се изтеглят, изправени пред по-голяма вражеска сила.[8][10][17]

Плаж Ориндж[редактиране | редактиране на кода]

Мисията за командосите от No. 4 Commando (включително и 50 американски рейнджъри) е да се проведат два десанта на 10 km западно от Диеп, за да се неутрализира бреговата батарея при Сент Маргерит сюр Мер близо до Варанжвил. Слизайки на десния фланг, те се изкачват по стръмния склон и нападат и неутрализират целта си, батареята от шест 150-mm оръдия. Това е единственият успех на операция „Юбилей“.[8] След това командосите се изтеглят по план към 7:30 часа.[6] Повечето членове на No. 4 се прибират благополучно в Англия. Тази част от десанта става модел за бъдещите морски десанти на британските ВМС.

Плаж Блу[редактиране | редактиране на кода]

Мъртви канадци на плажа Блу при Пюи. Хванати в капан между плажа и високата дига, те стават лесни анфиладни мишени за немските картечници MG34 в бункерите. Немският бункер се вижда в далечината над главата на немския войник.
Разрушени десантни съдове с мъртви канадци на брега. Бетонната укрепена точка вдясно покрива целия плаж.

Военноморското сражение между малкия немски конвой и десантните съдове с No. 3 Commando предупреждават немските защитници при плажа Блу. Десанта при Пюи от Кралския полк на Канада плюс три взвода от Черната стража на Канада и артилерийски части са натоварени със задачата да неутрализират картечните и артилерийските батареи, защитаващи този плаж. Те са забавени с 20 минути и димната завеса, която трябва да прикрие нападението им, вече е изчезнала. Така се губят преимуществата на изненадата и тъмнината, докато немците вече са се приготвили в отбранителните си позиции в очакване на десанта. Немските сили удържат канадците, които слизат на плажа. Още при слизането си канадците се оказват притиснати към дига край морето, неспособни да напредват. Кралският полк на Канада е унищожен. От 556 души в полка 200 са убити, а 264 са пленени.[6]

Плаж Грийн[редактиране | редактиране на кода]

На плажа Грийн по същото време, когато No. 4 Commando правят десант, 1-ви батальон на Южносаскачеванския полк се отправя към Пурвил. Слизат на брега в 4:52 часа, без да са били засечени. Батальонът успява да напусне плавателните си съдове, преди немците да открият огън по тях. Въпреки това, някои от десантните съдове са отнесени от течението и по-голямата част от батальона се озовава западно от река Сци, вместо източно от нея. Тъй като слиза на грешното място, батальонът, чиято цел са хълмовете източно от селото, се налага да влезе в Пурвил, за да прекоси реката по единствения мост.[6] Преди канадците да достигнат моста, немците позиционират картечници и противотанкови оръдия, които да спрат напредването им. С покачването на жертвите, генерал-полковник Чарлс Мерит се опитва да даде тласък на атаката чрез няколко опита за преминаване на моста, само за да покаже, че това е постижимо.[18] Въпреки това, канадците не успяват да достигнат целта си.[6] Макар някои канадски войски да успяват да пробият към вътрешността, те скоро биват отблъснати от немски подкрепления.[8] Канадците претърпяват още повече загуби при отстъплението си – само 341 души успяват да се доберат до плавателните си съдове, а останалите са изоставени да бъдат пленени.

Радарна станция при Пурвил[редактиране | редактиране на кода]

Една от целите на десанта при Диеп е да се открие значението и способността на немска радарна станция на хълм източно от Пурвил. За целта е изпратен и британския радарен специалист Джак Нисентал към Южносаскачеванския полк при плажа Грийн. Той е доброволец и има за цел да влезе в радарната станция и да научи тайните ѝ, придружаван от екип от 11 души за охрана. Канадската му охрана има заповеди да го убие, в случай че бъде заловен от немците. Той носи и хапче с цианид за самоубийство в краен случай.[19]

Нисентал и охраната му не успяват да влязат в радарната станция, тъй като тя се оказва добре охранявана, но радистът успява да се промъкне в задната част на станцията и да среже всички телефонни жици към нея. Това кара членовете на станцията да преминат на радио комуникация с командирите си, която бива подслушвана от Англия. Съюзниците успяват да научат много относно местоположението и гъстотата на немските радарни станции по крайбрежието на Ламанша, благодарение на това действие. От отряда в Англия успяват да се върнат само Нисентал и още един човек.[20][21]

Основен канадски десант[редактиране | редактиране на кода]

Плажове Ред и Уайт[редактиране | редактиране на кода]

Ранени канадци и изоставени танкове Чърчил след нападението. На заден план гори десантна лодка.

Подготвяйки земята за основните атаки, четири разрушителя бомбардират крайбрежието, докато десантните лодки наближават. Към 5:15 часа към тях се присъединяват самолети, които бомбардират бреговите отбранителни съоръжения и пускат димна завеса за защита на атакуващите войски. Между 3:30 и 3:40 часа, половин час след първоначалния десант, основният десант настъпва, предвождан от лека пехота. Планирано е тя да бъде подкрепяна от танкове Чърчил от 14-ти армейски танков полк, които трябва да десантират по същото време, но всъщност пристигат по-късно. В резултат на това двата пехотни батальона трябва да атакуват без бронирана поддръжка. Посрещнати са от тежък картечен огън от вкопани позиции по близките хълмове. Неспособни да преминат препятствията и да минат дигата, те понасят тежки загуби.[8] Когато танкове пристигат, само 29 от тях слизат на брега. Два от тях потъват в дълбоки води, а 12 затъват в пясъка. Само 15 достигат и минават дигата. След това се изправят срещу ред танкови препятствия, които им попречват да влязат в града. Блокирани от по-нататъшно настъпление, те се оказват принудени да се върнат към плажа, където предоставят прикритие за оттеглящата се пехота. Никой от танковете не успяват да се завърне в Англия. Екипажът им бива или убит, или пленен.[6]

Незнаещ за ситуацията на плажовете, поради димната завеса, генерал-майор Робъртс изпраща два отряда от резерва. Към 7:00 часа първият е са посрещнат от силен вражески картечен и минохвъргачен огън и бива унищожен, като малцина успяват да достигнат града.[6] Последните биват изпратени към центъра на Диеп и биват приклещени под скалите, след което Робъртс нарежда втори отряд да направи десант и да им помогне. Те също претърпяват тежки загуби. Тези, които достигат брега, биват убити или пленени. Скоро след това на войниците е наредено да минат в отстъпление.[8]

Към 9:40 часа започва изтеглянето на войските от главните плажове за десант и е завършено под тежък обстрел към 14:00 часа.[8]

Въздушна битка[редактиране | редактиране на кода]

Действията във въздуха на Съюзниците, подкрепящи операция „Юбилей“, водят до едни от най-интензивните въздушни сражения след 1940 г. Основните цели на британците е да хвърлят защитна покривка над морската десантна сила и също да накарат силите на Луфтвафе да влязат в изтощаваща борба с благоприятни условия за Съюзниците. Заделени са 48 ексадрили от Supermarine Spitfire, 8 ескадрили от Hawker Hurricane, 4 ескадрили от P-51 Mustang и 7 ескадрили от леки бомбардировачи.[22] Немците посрещат тази сила със 120 изтребители на Jagdgeschwader 2 и 26, Dornier Do 217 на Kampfgeschwader 2 и различни противокорабни бомбардировачи.

Макар в началото отговорът им да е бавен, немските изтребители скоро карат присъствието им да се почувства над летището в хода на деня. Макар съюзническите изтребители да се в известна степен успешни в защитата на сухопътните и морските сили от бомбардировки, те биват затруднени от отдалечеността им от летищата им. Спитфайърите в частност са на ръба на обсега си, като някои от тях могат да прекарат не повече от пет минути в бой.[22] Десантът при Диеп е бойното кръщене за новия британски изтребител Spitfire Mark IX.[23] По време на битката съюзническите сили осъществяват 2500 излитания към Диеп и постигат малка победа над Луфтвафе. Интензивните сражения попречват на Луфтвафе да нанасят големи удари по десантиращите или оттеглящите се съюзнически сили, които почти не понасят щети от въздушни удари. Обаче, планът да се постигне „най-голямата битка във въздуха“, която да осакати Луфтвафе над Франция, се проваля. По време на сраженията британците губят 91 самолета и губят 64 пилота, а канадците губят 14 самолета и 9 пилота. Освен това, британците губят и 6 бомбардировача над Диеп. Луфтвафе губят 48 самолета + 24 повредени и 13 пилота. Обаче, британското разузнаване по това време твърди, че Съюзниците са свалили 96 немски самолета, което за тях е победа. Реално, Луфтвафе във Франция се възстановява само за няколко дни след нападението. Въпреки, че Съюзниците губят средно по два самолета срещу един немски, тяхната по-добра производителност на самолетостроителната промишленост кара Луфтвафе постепенно да губи битката в небесата над Франция.[23]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alexander, Joseph H. Storm Landings: Epic Amphibious Battles in the Central Pacific. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press, 2009. ISBN 978-1-55750-032-8.
  • Atkin, Ronald. Dieppe 1942: The Jubilee Disaster. London: Book Club Associates, 1980. ISBN 978-0-333-19187-3.
  • Buckingham, William. D-Day: The First 72 hours. Stroud, Gloucestershire, UK: Tempus Publishing. 2004. ISBN 0-7524-2842-X.
  • Campbell, J.P. Dieppe Revisited: A Documentary Investigation. London: Cass, 1993. ISBN 0-7146-3496-4.
  • Copp, Terry A Nation at War, 1939 – 1945. Waterloo, Ontario: Wilfrid Laurier Press, 2004. ISBN 978-0-96887-505-6.
  • Copp, Terry and Mike Bechthold. The Canadian Battlefields in Northern France: Dieppe and the Channel Ports. Waterloo: WLU Press, 2011. ISBN 1-926804-01-5
  • Churchill, Sir Winston. The Second World War: The Hinge of Fate. Cambridge, Massachusetts: Houghton Mifflin, 1950.
  • Dumais, Lucien A. Un Canadien français à Dieppe. Paris: Éditions France-Empire, 1968.
  • Dunning, James. The Fighting Fourth. Stroud, Gloucestershire, UK: Sutton Publishing, 2003. ISBN 0-7509-3095-0.
  • Ford, Ken. Dieppe 1942. London: Osprey Publishing, 2010. ISBN 978-83-261-0303-2.
  • Fowler, Will. Allies at Dieppe. Botley, Oxford, UK: Osprey Publishing, 2012. ISBN 978-1-78096-596-3.
  • Franks, Norman L. R. Royal Air Force Losses of the Second World War. Volume 2. Operational Losses: Aircraft and crews 1942 – 1943. London: Midland Publishing Limited, 1998. ISBN 1-85780-075-3.
  • Gilbert, Val. A Display of Lights (9): The Lives and Puzzles of the Telegraph's Six Greatest Cryptic Crossword Setters. London: Macmillan (Telegraph Group Limited), 2008. ISBN 978-0-230-71446-5.
  • Griffins, Richard. Marshal Pétain. London: Constable, 1970. ISBN 0-09-455740-3
  • Hamilton, Nigel. Monty: The Making of a General. London: Hamish Hamilton Ltd., 1981. ISBN 0-241-10583-8.
  • Henry, Hugh G. Dieppe Through the Lens of the German War photographer. London: After the Battle, 1993. ISBN|0-900913-76-2. A Canadian historian covers the actions of each one of the 29 tanks disembarked on the raid with photos, oral history and primary sources. The author later did his doctoral dissertation on the raid.
  • Hughes-Wilson, John. Military Intelligence Blunders and Cover-ups. Bath, Avon, UK: Robinson Publishing Ltd. 2004. ISBN 978-1-84119-871-2.
  • Król, Wacław. Zarys działań polskiego lotnictwa w Wielkiej Brytanii 1940 – 1945 (History of the Polish Air Forces in Great Britain 1940 – 1945). Warsaw: Wydawnictwa Komunikacji i Łączności, 1990. ISBN 978-83-206-0852-6.
  • Leasor, James. Green Beach. London: House of Stratus, 2011, First edition 2008. ISBN 978-1-908291-10-3.
  • Maguire, Eric. „Evaluation.“ Dieppe, August 19. London: J. Cape, 1963.
  • O'Keefe, David. „One Day In August: The Untold Story Behind Canada's Tragedy At Dieppe“, Alfred A Knopf Canada, 2013, ISBN 978-0-345-80769-4.
  • Poolton, Jack with Jayne Poolton-Turney. Destined to Survive: A Dieppe Veteran's Story. Toronto: Dundurn Press 1998. ISBN 1-55002-311-X.
  • Robertson, Terence. Dieppe: The Shame and the Glory. Boston: Little, Brown, 1st U.S. edition, 1962.
  • Stacey, Colonel C.P. "The Lessons of Dieppe." Report No. 128: The Lessons of Dieppe and their Influence on the Operation Overlord. Ottawa, Canada: Department of National Defence Canadian Forces, 1944.
  • Taylor, A.J.P. The Second World War: An Illustrated History. London: Penguin Books, 1976. ISBN 0-14-004135-4.
  • Villa, Brian Lorring. Unauthorized Action: Mountbatten and the Dieppe Raid. Oxford, UK: Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-540679-6.
  • Weal, John. Focke-Wulf Fw 190 Aces of the Western Front. London: Osprey, 1996. ISBN 978-1-85532-595-1.
  • Whitaker, Denis and Shelagh. Dieppe: Tragedy to Triumph. Whitby, Ontario: McGraw-Hill Ryerson, 1993. ISBN 0-07-551641-1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John D Timmins, Anonymous Heroes, с. 17.
  2. Franks 1998, с. 56 – 62.
  3. Buckingham 2004, с. 15.
  4. а б в Copp, Terry. „The Air over Dieppe.“ Legion, юни 1996, с. 6.
  5. а б в Copp, Terry. „The Air over Dieppe.“ Legion, юни 1996, с. 7.
  6. а б в г д е ж "Dieppe raid." Juno Beach Centre.
  7. Whitaker 1992, с. 29.
  8. а б в г д е ж з и к л м н Thompson, Julian. "The Dieppe Raid." BBC (World Wars in Depth series), 6 юни 2010.
  9. Roberts, Andrew. The Storm of War: A new history of the Second World War. Allen Lane, 2009. ISBN 978-0-713-99970-9.
  10. а б "Operation Jubilee." Combined Operations, 7 юни 2010.
  11. Hall, David. "The German View of the Dieppe Raid." Military History Lecture, Laurier Centre for Military Strategic and Disarmament Studies, Wilfrid Laurier University, Waterloo, 13 октомври 2011.
  12. Atkin 1980, с. 274.
  13. Copp 2004, с. 35.
  14. Henry 1993, с. 6.
  15. Copp, с. 34.
  16. Ford 2010, с. 41.
  17. Dieppe – Operation Jubilee Warfare Magazine
  18. Atkin 1980, с. 141.
  19. Atkin 1980, с. 136.
  20. Leasor, James. Green Beach. London: William Heinemann Ltd., 2011. ISBN 978-1-908291-10-3.
  21. Goldstein, Ron. "Jack Nissenthall: The VC Hero Who Never Was (Part 1a)." BBC (WW2 People's War), 2004.
  22. а б Atkin 1980, с. 199.
  23. а б Copp, Terry. „The Air over Dieppe.“ Legion, June 1996, с. 8.