Битка при Козлуджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Козлуджа
Руско-турска война от 1768-1774
Околностите на селището, днес наречено Суворово
Околностите на селището, днес наречено Суворово
Информация
Период 9 юни 1774
Място Козлуджа махала, днес Суворово, България
Резултат победа за Русия
Страни в конфликта
Ottoman flag.svg  Османска империя Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg  Руска империя
Командири и лидери
Хаджи Абдур Резак Александър Суворов
Михаил Каменски
Сили
40 000 25 000
Жертви и загуби
500 убити, 100 пленени и 29 оръдия 74 убити, 134 ранени
Битка при Козлуджа в Общомедия

Битката при Козлужда се провежда между руската армия под командването на Александър Суворов и Михаил Каменски, и турската армия под ръководството на Хаджи Абдур Резак в хода на Руско-турската война от 1768-1774.

Кампания от 1774 година има за цел настъпление към Шумен, където се намира великия везир. Към Шумен се отправя резервен корпус под командването на Суворов (14 хиляди души с 14 оръдия) и дивизията на Каменски (10 850 човека с 23 оръдия). Дивизията на Каменски влиза в бой на 2 юни, а на 8 юни се присъединява войската на Суворов на 7 км от него при село Юшенли. В същото време от към Козлуджа пристига 40 000 армия на Хаджи Абдур Резак. Между Юшенли и Козлуджа се разполага Делиорманския (Лудогорския) лес.

На 9 юни в руския щаб се получава съобщение, че турците се намират на изхода на леса. Насреща им е изпратена кавалерия. Турците отстъпват обратно в леса и руската кавалерия се втурва да ги преследва, а на другия му край турски части я очакват. Османските части атакуват казашките отряди, които са авангарда и се опитват да ги отрежат от основния отряд. Казаците бързо отстъпват и поради тясното пространство започва да се появява объркване във войската. Каменски веднага започва да изтегля войниците си от леса, като изпраща на помощ ескадрон казаци копиеносци и два ескадрона хусари. Едновременно с това извиква пехотата от лагера. Като краен резултат руската армия успешно излиза от леса и се строява в боен ред на изхода от него.

Опита на турците да атакуват руската войска на различни флангове и навлизането в тила не се увенчават с успех и те са принудени да отстъпят. Суворов заедно с частите си започваг да ги преследва излиза от леса и се натъква на войските, които пазят Козлуджа. В негова помощ Каменски изпраща останалата част от армията. Построявайки армията в каре в една линия и оставяйки в резерва Суздалския и Севския полк, Суворов настъпва и отхвърля турците от височините. След това Суворов подлага долината, където са турците на артилерийски обстрел и продължава нападението. В осем часа вечерта турците отстъпват, изоставяйки лагера си.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Победа в битката при Козлуджа значително приближава края на война. Скоро след битката турското командване поисква мир, а вече на 10 юли се сключва договорът от Кючук Кайнарджа.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

От 1950 г. селището, разположено в близост до бойното поле, е наречено на генерал Суворов, а в центъра му е издигнат паметник на загиналите в битката.