След десанта при Вардим четниците продължават бойния си път и се отправят към Габровския балкан. На разсъмване прекъсват телеграфната линия между Свищов и Русе. Скоро четата е забелязана от турски косачи, които обаче се разбягват. По пътя четата намира български селяни, водени от няколко турски части, за да работят ангария на местния турски ага на село Саръяр. По нареждане на Стефан Караджа селяните се прибират обратно по домовете си, а четата се отправя към селото. Блокирано от османска стража, на нея и се налага да нападне чифлика на бея, който, макар и да оказва съпротива, е разоръжен и арестуван, след което всичките му оръжия са взети и той е поставен на средата на селото. Беят е пощаден от четниците поради факта, че местното население не се оплаква от него, но е заставен от четниците да се закълне, че няма да изпраща повече селяни на ангария. След този акт четата продължава бойния си път към село Караисен.[1]
.svg){kind=small}