Битка при Торвиол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Торвиол
Османско-албански войни
Battle of Varna (Amman).jpg
Информация
Период 29 юни 1444 г.
Място Торвиолско поле; северно от Пешкопия
Резултат Убедителна албанска победа
Страни в конфликта
Coa Kastrioti Family.svg Лешка лига Fictitious Ottoman flag 1.svg Османска империя
Командири и лидери
Coa Kastrioti Family.svg Скендербег Fictitious Ottoman flag 1.svg Али паша
Сили
15 000 (8 000 кавалерия и 7000 пехота) 25 000 до 40 000
Жертви и загуби
4 000 8 000 – 22 000

Битката при Торвиол, известна още като битката при Долни Дебър, се състои на 29 юни 1444 г. между османските войски на Али паша и обединената армия на албанската Лежка лига на Скендербег. Османците претърпяват изключително тежко поражение и са принудени да напуснат Албания. Сражението слага начало на борбата на Скендербег и албанците за независимост, приключила с превземането на албанската столица Круя от османците през 1478 г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Като васал на османския султан, Скендербег бива принуден да се включи в османската армия, имаща за цел да спре унгарското нашествие на Янош Хуняди. Турците обаче са разбити в битката при Ниш, а албанският лидер дезертира заедно с 300 свои воини, спомагайки за поражението на султана. Впоследствие албанският лидер приема християнството и полага основите на Лежката лига, обединение на албанските племена под негово ръководство. Мурад II решава да накаже неподчинението на своя доскорошен васал и изпраща един от любимите си военачалници, Али паша, срещу него.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Турският паша събира огромна армия от около 25 000 души и през юни напуска Скопие, насочвайки се към албанската столица. Скендербег събира 15 000 души и решава да спре настъплението на османците в Торвиолското поле. Разполагайки се в подножието на хълм, Скендербег отделя болшинството от кавалерията, поставяйки я в близост до мястото, където османците трябвало да пренощуват. Последните били напълно сигурни в победата си, забравяйки за всякакви предпазни мерки. Това позволява на Скендербег да приведе плановете си в действие.

На следващия ден се разиграва сражението. Османците атакуват свирепо, албанските линии нарочно отстъпват, заблуждавайки османския командир, който вкарва всичките си резерви в битката. В момента, в който турците стигат предните линии, те са връхлетени от албанската конница, удряща ги в гръб. Турците биват напълно приклещени и голяма част от тях бягат от полесражението, оставяйки много убити.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Победата над османските турци бързо се разнася по всички краища на Европейския континент, а заедно с нея името на Скендербег се прочува. Албанският лидер е поканен да участва в предстоящия кръстоносен поход на Янош Хуняди и полско-унгарският крал Владислав III Варненчик. Това е първото от множеството поражения на османските турци от албанците, слагащо началото на четвърт-вековен конфликт между двете нации. За албанците тази победа изиграва ролята на отхвърлянето на робството.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fine, John. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4.
  • Francione, Gennaro. Skenderbeu: Një hero modern. Shtëpia botuese „Naim Frashëri“, 2003. ISBN 992738758.
  • Franco, Demetrio. Comentario de le cose de' Turchi, et del S. Georgio Scanderbeg, principe d' Epyr. Altobello Salkato, 1539. ISBN 99943-1-042-9.
  • Frashëri, Kristo. Gjergj Kastrioti Skënderbeu: jeta dhe vepra, 1405 – 1468. Botimet Toena, 2002. ISBN 99927-1-627-4. (на албански)
  • Gibbon, Edward. History of the Decline and Fall of the Roman Empire. Peter Fenelon Collier & Son, 1957.
  • Hodgkinson, Harry. Scanderbeg: From Ottoman Captive to Albanian Hero. Centre for Albanian Studies, 1999. ISBN 978-1-873928-13-4.
  • Jacques, Edwin. Shqiptarët: Historia e popullit shqiptar nga lashtësia deri në ditët e sotme. Mcfarland, 1995. ISBN 0-89950-932-0.
  • Moore, Clement Clark. George Castriot: Surnamed Scanderbeg, King of Albania. D. Appleton & Company, 1850.
  • Noli, Fan Stilian. Scanderbeg. General Books, 2009. ISBN 978-1-150-74548-5.
  • Setton, Kenneth Meyer. The Papacy and the Levant, 1204 – 1571. DIANE Publishing, 1978. ISBN 978-0-87169-127-9.
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония