Битка при Торвиол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Торвиол
Османски войни в Европа
Информация
Период 29 юни 1444 г.
Място Торвиолско поле, северно от Пешкопия
Резултат Убедителна албанска победа
Страни в конфликта

Coa Kastrioti Family.svg Лешка лига

Flag of the Ottoman Sultanate (1299-1453).svg Османска империя

Командири и лидери

Coa Kastrioti Family.svg Скендербег

Flag of the Ottoman Sultanate (1299-1453).svg Али паша

Сили

15 000 (8000 кавалерия и 7000 пехота)

25 000 до 40 000

Жертви и загуби

4000

8000 – 22 000

Битката при Торвиол, известна още като Битката при Долни Дебър (на албански: Beteja e Torviollit, на турски: Torvioll Muharebesi), се състои на 29 юни 1444 година между османските войски на Али паша и обединената армия на албанската Лежка лига на Скендербег. Османците претърпяват изключително тежко поражение и са принудени да напуснат Албания. Сражението слага начало на борбата на Скендербег и албанците за независимост, приключила с превземането на албанската столица Круя от османците през 1478 г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Като васал на османския султан, Скендербег бива принуден да се включи в османската армия, имаща за цел да спре унгарското нашествие на Янош Хуняди. Турците обаче са разбити в битката при Ниш, а албанският лидер дезертира заедно с 300 свои воини, спомагайки за поражението на султана. Впоследствие албанският лидер приема християнството и полага основите на Лежката лига, обединение на албанските племена под негово ръководство. Мурад II решава да накаже неподчинението на своя доскорошен васал и изпраща един от любимите си военачалници, Али паша, срещу него.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Турският паша събира огромна армия от около 25 000 души и през юни напуска Скопие, насочвайки се към албанската столица. Скендербег събира 15 000 души и решава да спре настъплението на османците в Торвиолското поле. Разполагайки се в подножието на хълм, Скендербег отделя болшинството от кавалерията, поставяйки я в близост до мястото, където османците трябвало да пренощуват. Последните били напълно сигурни в победата си, забравяйки за всякакви предпазни мерки. Това позволява на Скендербег да приведе плановете си в действие.

На следващия ден се разиграва сражението. Османците атакуват свирепо, албанските линии нарочно отстъпват, заблуждавайки османския командир, който вкарва всичките си резерви в битката. Когато турците стигат предните линии, те са връхлетени от албанската конница, удряща ги в гръб. Турците биват напълно приклещени и голяма част от тях бягат от полесражението, оставяйки много убити.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Победата над османските турци бързо се разнася по всички краища на Европейския континент, а заедно с нея името на Скендербег се прочува. Албанският лидер е поканен да участва в предстоящия кръстоносен поход на Янош Хуняди и полско-унгарският крал Владислав III Варненчик. Това е първото от множеството поражения на османските турци от албанците, слагащо началото на четвърт-вековен конфликт между двете нации. За албанците тази победа изиграва ролята на отхвърлянето на робството.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония