Битка при Фридлинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Планът за битката при Фридлинген
Битката при Фридлинген
Дворецът Фридлинген
Маркграф Лудвиг Вилхелм (Türkenlouis)
Маршал Вандом (1714)

Битката при Фридлинген (на немски: Schlacht bei Friedlingen) е битка през Испанската наследствена война (1701 – 1714). Тя се провежда на 14 октомври 1702 г. в тристранния триъгълник пред вратите на Базел (Швейцария) и ок. 60 км южно от Фрайбург в Брайзгау при Фридлинген (днес част от Вайл ам Рейн) в Германия.

След смъртта на последния испански Хабсбургер, Карлос II ок. 1700 г. неговите зетьове, хабсбургският римско-немски император и френският крал имат претенции за испанския трон. Император Леополд I започва на 9 юли 1701 г. в Италия Испанската наследствена война с битката при Карпи против френския крал Луи XIV.

Свещена Римска империя се включва във войната с имперската войска едва на 30 септември 1702 г. на страната на императора. Курфюрст Максимилиан II Емануел от Бавария и брат му архиепископът на Кьолн Йозеф Клеменс Баварски подкрепят френския крал.

Имперският генерал-фелдмаршал Лудвиг Вилхелм, маркграф на Баден-Баден е главен военен командир на имперската армия и прави опит да предоврати обидинението на френската армия с баварската войска. Френската войска се командва от маршал Вандом Клод дьо Вандом. Войските се бият на 14 октомври 1702 г. при Фридлинген. Битката завършва без ясен попедител.[1] Обединението на френската и баварската войска е предовратено за първата военна година. Маркграфът има тежки загуби, хабсбургскта страна има 335 убити и 742 ранени, французите имат 1703 убити и 2601 ранени.

След оттеглянето на имперската войска френският маршал Вилар завладява на 15 октомври дворец Фридлинген и го разрушава. Маркграфството е дадено за ограбване. Във Вайл ам Рейн има загуби от 447 662 гулдена, също околните села претърпяват големи загуби.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Burger: Die Schlacht von Friedlingen; Weil am Rhein 2002
  • Rudolf Burger: Die Schlacht von Friedlingen am 14. Oktober 1702, In: Das Markgräflerland, Band 2/2012, S. 144 – 160
  • Otto Flake: Türkenlouis – Gemälde einer Zeit, 2. Auflage, Fischer Verlag 1988, ISBN 3-596-25788-3
  • Eugen von Müller: Die Schlacht bei Friedlingen am 14. Oktober 1702, in: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, Band 57, 1903, S. 113 im Internet Archive
  • Klaus Beck, Bruno Rabus: Vor 300 Jahren fand die Schlacht bei Friedlingen statt, In: Das Markgräflerland, Band 2/2002, S. 156 – 161
  • Bruno Rabus: Friedlingen im Wandel der Zeiten – Gestern und Heute 350 Jahre Westfälischer Friedensschluss und Namensgebung Friedlingen, In: Das Markgräflerland, Band 2/2000, S. 166 – 168
  • Franziska Geiges-Heindl: Von den Anfängen der Besiedelung bis zum Ende des Alten Reiches, In: Weil am Rhein (Herausgeber Fred Ludwig Sepainter), Weil a. Rh. 1986
  • Carl Christoph Bernoulli, Die Schlacht bei Friedlingen am 14. Oktober 1702; In: Basler Zeitschrift für Geschichte und Altertumskunde, 2. Band, 1. Heft, Basel 1903, S. 1 – 33 im Internet Archive
  • H. Wieland, Die Schlacht von Friedlingen, 14. Oktober 1702; In: Basler Taschenbuch auf das Jahr 1856, S. 97 – 136 (Online)
  • Karl Tschamber: Friedlingen und Hiltelingen. Ein Beitrag zur Geschichte der Ödungen im badischen Lande, 1900
  • Théophile Lavallée: Histoire des Français, depuis le temps des Gaulois jusqu'en 1830, Paris 1844, S. 328f. Bibliothèque nationale de France (BnF)
  • Kriegs – und Staatsschriften des Markgrafen Ludwig Wilhelm von Baden über den spanischen Erbfolgekrieg – Erster Band (1700 – 1703) (Hrsg. Philipp Roeder von Diersburg), Karlsruhe 1850 in der Google-Buchsuche
  • Marcus Junkelmann, Kurfürst Max Emanuel von Bayern als Feldherr; München 2000, S119-121; ISBN 3-89675-731-8 (Onlie)
  • Major Heller, Der Feldzug 1702 am Ober-Rhein, in: Oestreichische militärische Zeitschrift, 2. Band, 6. Heft, S. 255 – 288 Online
  • Denkwürdigkeiten des Herzogs Ludwig von St. Simon, 7. Buch, Krieg von 1701 bis 1706; in: Allgemeine Sammlung Historischer Memoires (Herausgeber Friedrich Schiller), Jena 1803, S. 23 – 27

Исторрически роман[редактиране | редактиране на кода]

  • Anton Hermann Albrecht: Des Markgrafen Leibmedicus – Erzählung aus den Tagen des Türken-Louis, Neuausgabe der Erstausgabe von 1882, Verlag Friedrich Resin, Weil am Rhein 1984

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lavallée S. 329: En définitive, la guerre s'ouvrait d'une manière défavorable pour la France: les batailles de Luzzara et de Friedlingen n'avaient pas eu de résultat...

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]