Богомилското учение
| Богомилското учение | |
| Автор | Антон Глогов |
|---|---|
| Първо издание | 1935 г. България |
| Оригинален език | български |
| ISBN | ISBN 9545781904 |
„Богомилското учение“ е книга от Антон Глогов – псевдоним на родения в Етрополе писател и публицист Антон Илиев Дончев (1883 – 1944) [1][2]. Първо издание през 1915 г.[3], преиздадена през 1935, 1943, 2000, 2006 и 2017 г.[4] Автора, изразява писмен протест до Ватикана в който той утвърждава абсолютният монизъм и самостойното възникване в България на богомилското учение. Оригиналното издание от 1935 започва с факсимиле от отговора на този протест.
Според Глогов богомилите са се наричали „общиари“ и почитали символ, представляващ две кръстосани под прав ъгъл елипси. Вертикалната елипса символизирала силата на сътворението, а хоризонталната – силата на разрушението. Богомилските първосвещеници нямали право да носят този символ, нито други символи и украшения. Единственото, което ги отличавало от другите свещеници, било червеното облекло вместо черно, както и жезъл с декорация на върха във формата на слънце, който винаги носели със себе си.[5]
В уводната част на книгата авторът осветява някои моменти от историята на богомилското движение, структурата на техните общини и храмове и разпространението му в Европа. Тук авторът отхвърля спекулациите на противниците в лицето на Презвитер Козма за произхода на учението и връзки с наистина дуалистичните манихейство и павликянство. Основен момент в социалния аспет на богомилската доктрина е заключението, че: „Общината е онзи фактор, който ще превърне човека-звяр във втора, след Слънцето творческа сила.“
Редица концепции, изложени в книгата на Глогов като богомилски, са използвани от Емилиян Станев в неговите повести за богомилите.[6] В предговора си към „Теория на пространството“ авторът ползва богомилското учение представено от Глогов.[7]
Според Тодор Балкански изложеното в книгата на Глогов за богомилите е фалшификат от самия автор. По думите на Глогов той е запомнил наизуст съдържанието на богомилските книги от някаква изгубена книга на неговия дядо.[8]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Антон Глогов. Богомилското учение. Мария Арабаджиева. ISBN 978-954-584-403-4
- Bogomilski Propovedi by Anton Glogov ISBN 954-90627-1-6
- Попруженко, М. Козма Пресвитер. Болгарский писатель Х века (Български старини, XII). София, 1936
- Bogumilska crkva danas (hr)
- Богомилизам – „македонска ренесанса“
- Стефан Илиевски, „По чекорите на македонските богомили“, Македонска Ризница бр. 7
- Јордан Иванов „Богомилски книги и легенди“ (1925, на бугарски)
- Богомили (извадок од „Работничкиот речник“) (1902)
- Кочо Рацин „Богомилите“ (1939)
- Кочо Рацин „Драговитските богомили“ (1938 – 1940)
- Basil Chulev, The Bogomils in Macedonia
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Антон Дончев издал книга още преди сто години. Стандартнюз, 17 март 2007.
- ↑ Иван Богданов. Речник на българските псевдоними. Издателство „Д-р Петър Берон“, 1989. С. 462.
- ↑ Чудомир. Червените попове. В. „Искра“ (Казанлък), бр. 35, 12 юни 1934. Препечатка във в. „За буквите“, бр. 30/ май 2009 Архив на оригинала от 2012-10-18 в Wayback Machine., с. 9.
- ↑ Глогов, Антон. Богомилското учение. София, Шамбала Букс, 2017. ISBN 9789543191987. с. 174.
- ↑ Melanija Šerdenkovska. Bogomil Movement and its Implications. Blesok, no. 15, June-July 2000. P. 4/12.
- ↑ Гражина Шват-Гълъбова. Haeresis bulgarica в българското културно съзнание на XIX и ХХ век. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010. С. 223.
- ↑ Теория на пространството. Георги И Кръстев Издател. Новата цивилизация, 2007 ISBN 954-91807-8-6, 9789549180787
- ↑ Тодор Балкански. Стефан Захариев и летописният разказ на поп Методи Драгинов. 2012, ISBN 978-954-684-324-1