Боен слон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Битката при Зама“, картина на Корнелис Корт, която следва разказа на Полибий във „Всеобща история
Картагенска стела от III ‑ II век пр.н.е. под формата стълб с африкански слон в основата му и пирамидален връх, над който е изобразен знак на Танит

Бойните слонове са слонове, използвани в армията за военни цели от различни страни и народи от древността до ренесанса.

През античността и средновековието бойните слонове са огромна военна сила, като притежава и страшен психологически ефект върху вражеските бойци, сеейки ужас между тях. С появата на огнестрелното оръжие обаче, и по-специално на танка, ролята на бойните слонове в армията значително намалява и спада само до ограничената им съвременна употреба в единични бойни действия в пресечена местност, където използването на танкове е невъзможна или неефективна (например в джунгла). С течение на времето използването на слонове в битки се оказва неудачно и употребата им в армията се свежда до транспортиране на хора и снаряжение за по-бърз преход през пресечени местности.

Ефективността от използването на бойни слонове още от древността се поставя в зависимост от различни фактори: дресировка, опитни водачи, възбуждане на агресивността им и управлението им на бойното поле, климатични и други природни условия, подходяща среда и храна за отглеждането им и т.н.

Не е известно точно от кога слона се използва като бойно средство и оръжие. Първите известни данни за това са от XVI век пр.н.е., след което със сигурност бойни слонове се използват от асирийската армия. В Древен Китай по време на управлението на династията Шан (1600—1027 г. пр.н.е.) също са отглеждани и използвани бойни слонове. Най-значимото и масово използване на бойни слонове е в Индия, където опитомявали индийски слонове за военни нужди, което е отбелязано в древноиндийския епос Махабхарата. През древността и античността използването на бойни слонове в Индия е масова практика. Към IV век пр.н.е. на специалната дървена платформа качена на гърба на бойните слонове се побирали по четирима бойци въоръжени с дротики и лъкове. Също така от височината на бойниците се предавали лесно команди на войската. Първоначално слоновете се използвали успешно срещу вражеската пехота, а по времето след фалангата на древните македонци и с настъплението на римляните – срещу вражеската кавалерия. На разбеснелите се бойни слонове излезли извън контрол и/или обърнали се срещу своята армия се разбивали със специално длето и чук черепите.

Първата среща на европейска армия с бойни слонове била в битката при Гавгамела, при която персите разполагали с 15 бойни слона, след което Александър Македонски зачислил пленените в македонската армия. Постепенно, след походите на Александър Македонски до Индия и срещата му с Пор (разполагал с 150-200 добре обучени бойни слона), тактическата употреба на бойните слонове се променя. Пунически Картаген например използвал бойни африкански слонове в самостоятелни бойни единици за пробиване на вражеските линии, като същевременно целял с използването на бойните слонове да постигне максимален психологически ефект върху противниковите бойци, чийто коне на кавалеристите се подплашвали и бягали подушвайки отделяната миризма от слоновете. Пуните, и в частност съюзените им нумидийци, опитомявали като боен слон изчезнал подвид на днешния африкански слон от саваната, чийто ареал достигал до Средиземно море и бил масово разпространен в Магреб и в цяла Северна Африка по онова време. По него време климатът в Северна Африка бил значително по-мек и влажен, т.е. и по-студен от днешния, което благоприятствало развитието на растителността като масова храна за тези животни. От друга страна употребата и управлението на бойните слонове било във висша степен майсторско изкуство и изисквало много добри познания и опит, а освен всичко останало за издръжката и обоза на бойните слонове се изисквало отделянето на огромни средства от хазната, което било по силите единствено на богати държави. Управлението на бойните слонове се осъществявало от специални дресьори и ездачи (махаути), които използвали специални поводи за животните, стигащи до бивните им. За управлението на бойния слон се използвали и специални инструменти – анкус и нож-кинжал, който махаута забивал в меките части на слона, за да го дразни. Като правило преди битка животните се опивали с наркотици и/или алкохол, като се използвали и музикални инструменти издаващи високи тонове-зурли, за да се раздразнят и придобият смелост и решителност тези животни, но ако водачите им били неопитни или възникнели непредвидени обстоятелства, често бойните слонове излизали извън контрол изпадайки в дива ярост и ставали неуправляеми, предизвиквайки жертви най-често сред армията в редовете на която служели като бойци. Като правило за бойни слонове се дресирали само мъжки екземпляри, понеже слониците в природата избягвали стълкновенията с мъжките и при среща с бойните слонове на противниковата армия, напускали полесражението незабавно. Често и хобота на бойните слонове служел като страшно оръжие срещу противниковата пехота и кавалерия.

От VII век пр.н.е. започнали да обличат бойните слонове в доспехи от волски кожи. По-сетне, особено в пунически Картаген, започнали да надяват на бойните слонове и желязна броня за предпазване от метателните оръжия и особено от копията на противника, като животните били снаряжени с щит и дротики, а на хоботите на бойните слонове надявали железни пластини с шипове. Пълно бойно снаряжение бойния слон добил в Индия – хат джхул, в т.ч. с доспехи каджим, защита на главата под формата на каска – хаджагаха и на тялото – пакхар. Пълните доспехи на бойния слон се състояли от 8350 пластини с общо тегло 159 кг., като имали и стилизирана художествена украса.

През средновековието, бойните слонове се използвали като укрепени и транспортно-снабдителни пунктове на бойното поле за пехотата. Също така огромните животни служели при равнинен терен за наблюдателни и командни пунктове, откъдето пълководците ръководели военните действия виждайки и разбирайки непосредствено какво се случва на бойното поле, като същевременно при неблагоприятен развой на битката, шансът за успешно отстъпление и избягване на плен от страна на военачалниците на кулата-беседка на гърба на слона бил значително по-висок, отколкото ако се намират на земята сред бойците си.

Най-известните и решителни битки с бойни слонове се разиграли в античността в битката при Хидасп, битката при Рафия и битката при Зама, като в последната лошо обучените африкански слонове изиграли и лоша шега на господарите си и картагенците се принудили да се примирят с неизбежната си съдба, особено след предходно сполетялото ги въстание на наемниците.

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hammond P. Royal Armories Offial Guide. – London, 1986.
  • Nicolle D. Mughul India 1504—1761. – London: Osprey. Men-at-Arms, 1993. – 263 с.
  • Richardson T., Stevens D. The Elephant Armour. – Royal Armories Yearbook I, 1996.
  • John M. Kistler. War Elephants. – Bison Books, 2007. – 352 с. – ISBN 978-0803260047
  • Konstantin Nossov. War Elephants. – Osprey Publishing, 2008. – 48 с. – ISBN 978-1846032684
  • Казаров С. С. Слоны Пирра. – Ростов на Дон: виж и „Para bellum“.
  • Арриан. Поход Александра. – М.: МИФ, 1993. – 270 с.
  • John M. Kistler, Richard Lair. War Elephants. – U of Nebraska Press, 2007.
  • Абакумов А. А. 2011: Элефантерия в эллинистических армиях (последняя четверть IV—III вв. до н. э.): Авт. дисс… к.и.н. Ставрополь.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Боевые слоны“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.