Боен слон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битката при Зама“ предопределила съдбата на пунически Картаген, а с неговия край изчезнало античното наследство на древните семитски цивилизации – изображението на Корнелис Корт следва дословно предаденото във всеобща история.
Картагенска стела от III ‑ II век пр.н.е. под формата стълб с африкански слон в основата му и пирамидален връх, над който е изобразен знак на Танит

Бойните слонове са слонове, използвани в армията за военни цели от различни страни и народи от древността до ренесанса.

През античността и средновековието бойните слонове са огромна военна сила, като притежава и страшен психологически ефект върху вражеските бойци, сеейки ужас между тях. С появата на огнестрелното оръжиеобаче, и по-специално на танка, ролята на бойните слонове в армията значително намалява и спада само до ограничената им съвременна употреба в единични бойни действия в пресечена местност, където използването на танкове е невъзможна или неефектив (напр. в джунгла). С течение на времето използването на слонове в битки се оказва неудачно и употребата им в армията се свежда до транспортиране на хора и снаряжение за по-бърз преход през пресечени местности.

Ефективността от използването на бойни слонове още от древността се поставя в зависимост от различни фактори: дресировка, опитни водачи, възбуждане на агресивността им и управлението им на бойното поле, климатични и други природни условия, подходяща среда и храна за отглеждането им и т.н.

Не е известно точно от кога слона се като бойно средство и оръжие. Първите известни данни за това са от XVI век пр.н.е., след което със сигурност бойни слонове се използват от асирийската армия. В Древен Китай по време на управлението на династията Шан (1600—1027 г. пр.н.е.) също са отглеждани и използвани бойни слонове. Най-значимото и масово използване на бойни слонове е в Индия, където опитомявали индийски слонове за военни нужди, което е отбелязано в древноиндийския епос Махабхарата. През древността и античността използването на бойни слонове в Индия е масова практика. Към IV век пр.н.е. на специалната дървена платформа качена на гърба на бойните слонове се побирали по четирима бойци въоръжени с дротики и лъкове. Също така от височината на бойниците се предавали лесно команди на войската. Първоначално слоновете се използвали успешно срещу вражеската пехота, а по времето след фалангата на древните македонци и с настъплението на римляните – срещу вражеската кавалерия. На разбеснелите се бойни слонове излезли извън контрол и/или обърнали се срещу своята армия се разбивали със специално длето и чук черепите.

Първата среща на европейска армия с бойни слонове била в битката при Гавгамела, при която персите разполагали с 15 бойни слона, след което Александър Македонски зачислил пленените в македонската армия. Постепенно, след походите на Александър Македонски до Индия и срещата му с Пор (разполагал с 150-200 добре обучени бойни слона), тактическата употреба на бойните слонове се променя. Пунически Картаген например използвал бойни африкански слонове в самостоятелни бойни единици за пробиване на вражите линии, като същевременно целял с използването на бойните слонове и постигането на максимален психологически ефект върху противниковите бойци, чийто коне на кавалеристите се подплашвали и бягали подушвайки отделяната миризма от слоновете. Пуните, и в частност съюзените им нумидийци, опитомявали като боен слон изчезнал подвид на днешния африкански слон от саваната, чийто ареал достигал до Средиземно море и бил масово разпространен в Магреб и в цяла Северна Африка по онова време. По него време климатът в Северна Африка бил значително по-мек и влажен, т.е. и по-студен от днешния, което благоприятствало развитието на растителността като масова храна за тези животни. От друга страна употребата и управлението на бойните слонове било във висша степен майсторско изкуство и изсквало много добри познания и опит, а освен всичко останало за издръжката и обоза на бойните слонове се изисквало отделянето на огромни средства от хазната, което било по силите единствено на богати държави. Управлението на бойните слонове се осъществявяло от специални дресировчици и ездачи (махаути), които използвали специални поводи за животните, стигащи до бивните им. За управлението на бойния слон се използвали и специални инструменти – анкус и нож-кинжал, който махаута забивал в меките части на слона, за да го дразни. Като правило преди битка животните се опивали с наркотици и/или алкохол, като се използвали и музикални инструменти издаващи високи тонове-зурли, за да се раздразнят и придобият смелост и решителност тези животни, но ако водачите им били неопитни или възникнели непредвидени обстоятелства, често бойните слонове излизали извън контрол изпадайки в дива ярост и ставали неуправляеми, предизвиквайки жертви най-често сред армията в редовете на която служели като бойци. Като правило за бойни слонове се дресировали само мъжки екземпляри, понеже слониците в природата избягвали стълкновенията с мъжките и при среща с бойните слонове на противниковата армия, напускали полесражението незабавно. Често и хобота на бойните слонове служел като страшно оръжие срещу противниковата пехота и кавалерия.

От VII век пр.н.е. започнали да обличат бойните слонове в доспехи от волски кожи. По-сетне, особено в пунически Картаген, започнали да надяват на бойните слонове и желязна броня за предпазване от метателните оръжия и особено от копията на противника, като животните били снаряжени с щит и дротики, а на хоботите на бойните слонове надявали железни пластини с шипове. Пълно бойно снаряжение бойния слон добил в Индия – хат джхул, в т.ч. с доспехи каджим, защита на главата под формата на каска – хаджагаха и на тялото – пакхар. Пълните доспехи на бойния слон се състояли от 8350 пластини с общо тегло 159 кг., като имали и стилизирана художествена украса.

През средновековието, бойните слонове се използвали като укрепени и транспортно-снабдителни пунктове на бойното поле за пехотата. Също така огромните животни служели при равнинен терен за наблюдателни и командни пунктове, откъдето пълководците ръководели военните действия виждайки и разбирайки непосредствено какво се случва на бойното поле, като същевременно при неблагоприятен развой на битката, шансът за успешно отстъпление и избягване на плен от страна на военачалниците на кулата-беседка на гърба на слона бил значително по-висок, отколкото ако се намират на земята сред бойците си.

Най-известните и решителни битки с бойни слонове се разиграли в античността в битката при Хидасп, битката при Рафия и битката при Зама, като в последната лошо обучените африкански слонове изиграли и лоша шега на господарите си и картагенците се принудили да се примирят с неизбежната си съдба, особено след предходно сполетялото ги въстание на наемниците.

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hammond P. Royal Armories Offial Guide. – London, 1986.
  • Nicolle D. Mughul India 1504—1761. – London: Osprey. Men-at-Arms, 1993. – 263 с.
  • Richardson T., Stevens D. The Elephant Armour. – Royal Armories Yearbook I, 1996.
  • John M. Kistler. War Elephants. – Bison Books, 2007. – 352 с. – ISBN 978-0803260047
  • Konstantin Nossov. War Elephants. – Osprey Publishing, 2008. – 48 с. – ISBN 978-1846032684
  • Казаров С. С. Слоны Пирра. – Ростов на Дон: виж и „Para bellum“.
  • Арриан. Поход Александра. – М.: МИФ, 1993. – 270 с.
  • John M. Kistler, Richard Lair. War Elephants. – U of Nebraska Press, 2007.
  • Абакумов А. А. 2011: Элефантерия в эллинистических армиях (последняя четверть IV—III вв. до н. э.): Авт. дисс… к.и.н. Ставрополь.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Боевые слоны“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.