Брайко Хаджигенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брайко Хаджигенов
български православен духовник
Роден
Починал

Религия Православие
Семейство
Съпруга Анна Николова Хаджигенова
Паметна плоча пред дома на свещеника в Карлово

Поп Брайко Хаджигенов, цитиран и като Брайко Георгиев, Брайко Хаджигенович, Брайко Г. Попович, Брайко Хаджигеоргиев, Брайко Г. Попов, е български просветител, живял в Карлово през XIX век. Той е учител на Васил Левски и Никола Бацаров, ратник за женско образование, председател на първата обществена библиотека в Карлово, нумизматик, събирач на гатанки и пословици, основоположник на българската фолклористика[1]

Роден е през 1814 г. в Карлово в семейството на хаджи Гено Попатанасов и Ана Хаджигенова, като негови братя и сестри са Димитър Хаджигенов, Тачо Хаджигенов, Атанас Хаджигенов, Лала Хаджигенова и Нона Хаджигенова. Жени се за Анна Николова, с която са родители на Георги Брайков, Стефана Атанасова, Никола Попбрайков, Христо Брайков и Елена Фъргова. Между 1840 и 1857 Брайко служи като учител в Карлово и в Калофер, където пръв въвежда взаимоспомагателната метода[2]. През периода 1857 – 1865 Брайко Хаджигенов е свещеник в Карлово, а от 20 септември 1865 е архиерейски наместник на Българската екзархия в същия град[3]

Умира на 20 октомври 1865 г. в Карлово.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Домът на Хаджигенов в Карлово

Домът на Хаджигенов в Карлово е реставриран и достъпен за посещения[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Допълнително четиво[редактиране | редактиране на кода]

  • Дора Димитрова, „Брайко Хаджигенов“, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН