Направо към съдържанието

Бреница (област Силистра)

(пренасочване от Бреница (Област Силистра))
За другото българско село вижте Бреница (Област Плевен).

Бреница
България
43.8912° с. ш. 26.6149° и. д.
Бреница
Област Силистра
43.8912° с. ш. 26.6149° и. д.
Бреница
Общи данни
Население159 души[1] (31 декември 2024 г.)
9,24 души/km²
Землище17,212 km²
Надм. височина120 m
Пощ. код7649
Тел. код08536
МПС кодСС
ЕКАТТЕ06389
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Тутракан
Димитър Стефанов
(безпартиен; 2011)

Бренѝца е село в Североизточна България, община Тутракан, област Силистра.

Село Бреница се намира на около 57 km запад-югозападно от областния център град Силистра, 16 km южно от общинския център град Тутракан и 41 km северно от град Разград. Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в полите на полегатия северозападен склон на хълма Маяда (208 m). Преобладаващият наклон на терена в селото е на север-северозапад. Надморската височина в центъра при кметството е около 120 m. Според данните в топографските карти, през 1980-те години на около 100 m северно от крайния североизточен квартал на Бреница е имало микроязовир с площ около един хектар, с ниска земнонасипна стена от запад.

Общински път на североизток свързва Бреница със село Белица и в него – с третокласния републикански път III-205, водещ на северозапад към Тутракан, а на изток и юг – към град Исперих.

Климатът е умереноконтинентален.

Землището на село Бреница граничи със землищата на: село Варненци на север; село Белица на изток; селата Стефан Караджа и Прелез на югоизток; село Мъдрево на юг; село Тертер на запад.[2]

Етническият състав на населението на село Бреница по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[3]

Етнически групиЧисленостДял (в %)
Общо235100
Българи2510,64
Турци17775,32
Цигани......
Други......
Не се самоопределят......
Не отговорили3213,62

Към 15 юни 2025 г. в село Бреница има регистрирани: 319 души по постоянен адрес; 252 души по настоящ адрес; 227 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[4]

Числеността на населението на село Бреница по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:[5]

Година на
преброяване
Численост
1934127
1946410
1956597
1965469
1975486
1985410
1992331
2001275
2011235
2021217

Природната среда и климатът са подходящи за отглеждането на зърнени култури. Почвите са преобладаващо черноземни и по-рядко червеноземни. Водите са оскъдни. Отглеждат се овце, кози, говеда и много малко свине. Водещо за поминъка на населението е земеделието. Жителите на селото отглеждат главно царевица, слънчоглед, пшеница, ечемик и други зърнени култури. Сеят се и технически маслодайни култури като рапица, лавандула и други. Трайните насаждения са кайсии, сини сливи, череши и други. Според жителите на селото най-доходоносен е тютюнът, който се отглежда от ранните години на 20 век насам.

След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г. До 1942 г. селото се нарича Карамехметлер (Карамехмед). Преименувано е на Бреница с министерска заповед 2191, обнародвана на 27 юни 1942 г.[6]

Начално училище „Христо Ботев“ в село Бреница е основано през 1940 г. Училището се помещава в джамията. Първият директор на училището е Иван Минков. През 1952 г. в училището е открит и пети клас. Училището е закрито през 1964 г.[7]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Бреница към 2025 г. е център на кметство Бреница.[8][9]

В село Бреница към 2025 г. има джамия.[10]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото има пещери и джамия, за която се смята, че е изградена по време на Османската империя, вероятно през XVXVI век; не е поддържана.

Празникът на селото се провежда ежегодно на 7 ноември. На този ден жителите на Бреница се събират в читалището в центъра на селото, където се канят и много гости, роднини от другите села или градове. Празнуват се също Рамазан байрам и Курбан байрам.

От 1990 г. насам на стадиона в селото не се е играл футболен мач. Отборът на селото по времето на социализма е носил името „Родина Бреница“.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 август 2025. (на английски)
  4. Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Силистра, община Тутракан. Село Бреница. Справка към 28.08.2025.
  5. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Бреница, общ. Тутракан, обл. Силистра. Справка към 28.08.2025.
  6. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БРЕНИЦА (Карамехметлер, Карамехмед). (Справка към 29.08.2025.)
  7. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 657 „Народно начално училище "Христо Ботев" - с. Бреница, Силистренско (1944-1988)“; История на фондообразувателя.
  8. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Бреница.
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Силистра, кметство Бреница.
  10. Национален регистър на храмовете в Република България, село Бреница, област Силистра. Религия: Ислям. Джамия.