Брет Харт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Брет Харт
Снимка на Брет Харт
Харт през 2010
Роден Брет Сърджант Харт[1]
2 юли 1957 г. (1957-07-02) (59 г.)
Съпруга Джули Смаду (1982 – 2002)
Синзия Рота (2004 – 2007)
Стефани Уошингтън (2010)
Деца 4
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена
Брет Харт[2]
Бъди Харт[2]
Височина 1,83 м[3]
Тегло 107 кг[3]
Обявява се от Каргари, Албърта, Канада
Треньор(и) Стю Харт[2]
Г-н Хито[2]
Казуо Сакурада[4]
Дебют 1978[5]
Напуснал 2000[6]1
Брет Харт в Общомедия

Брет Сърджант Харт[7] (роден на 2 юли 1957) е канадско-американски писател, актьор и пенсиониран професионален кечист.

Член на семейство Харт и кечист от второ поколение, той има минало на аматьорски борец, борещ се в Гимназията „Ърнест Манинг“ и Колежа „Маунт Роял“. Главна интернационална атракция професионалния кеч, Харт революционира индустрията в началото на 1990-те с високо качество и атлетично представяне на ринга. Той е култивирал наследство на един от най-великите кечисти на всички времена; ветеран личността в индустрията Пол Хеймън посочи творчество на Харт като „човек на работа, така зрелищна, че е неразбираемо на колко брилянтна кариера се е наслаждавал“[8].

Харт се присъедини в компанията на баща си Стю Харт Stampede Wrestling през 1976, и направи дебюта си на ринга през 1978.[5] Натрупа шампионски успех през 80-те и 90-те в World Wrestling Federation (WWF, сега WWE), където той беше лидер на организацията Фондация Харт. Напусна за World Championship Wrestling (WCW) след спорното „Монреалско прецакване“ през ноември 1997, където остана до октомври 2000. Без участия на ринга от януари 2000, заради сътресение през декември 1999, той официално се оттегли презоктомври 2000, скоро след напускането му от компанията. Той се завърна за непостоянно участие на ринга през 2010 – 2011 с WWE, където той спечели последната си титла, оглавявайки събитието Лятно тръшване през 2010, и започна като главен мениджър на Първична сила. Насред соята кариера, Харт оглави КечМания 9, 10 и 12, и участва в главния мач на Звездното шоу на WCW през 1997 и 1999 – като специален гост пазител в първия.

Харт е бил носител на титли в пет десетилетия от 70-те до 2010-те, общо 32 през цялата си кариера, и 17 между WWF/WWE и WCW. Той е седмократен световен шампион, носил Световната титла в тежка категория на WWF пет пъти и Световната титла в тежка категория на WCW два пъти. Той прекара повече време като Световен шампион в тежка категория на WWF от всяка друга звезда, с общо 654 дни като шампион, първият Световен шампион в тежка категория на WCW извън Съединените щати. Той също е петкратен Шампион на Съединените щати на WCW/WWE, двукратен Интерконтинентален шампион на WWF, и трикратен световен отборен шампион (двукратен Отборен шампион на WWF и еднократен Световен отборен шампион на WCW), правейки го Тройно коронован шампион на WWF и петия (с Голдбърг) Тройно коронован шампион на WCW. Той е първият човек, спечелил Тройно коронованите титли на WWF и WCW.

Харт също е победител на мача Кралско меле през 1994 (Лекс Лугър), и единствения двукратен Крал на ринга, печелейки турнира през 1991 и първия pay-per-view турнир през 1993. Ледения Стив Остин, с който е оглавявал много pay-per-view турнири като част от наградена вражда от 1996 до 1997, го въведе в Залата на славата на WWE през 2006.

Монреалско прецакване[редактиране | редактиране на кода]

Монреалското прецакване (наричано също Монреалския инцидент;[9][10][11]) беше противоречив кеч кеч, в който председателя на World Wrestling Federation (WWF, сега World Wrestling Entertainment или WWE) Винс Макмеън и WWF служители тайно са манипулирани предварително определения край от мача между Брет Харт и Шон Майкълс на Сървайвър през 1997. Pay-per-view турнира се проведе на 9 ноември 1997, в Molson Centre в Монреал, Квебек, Канада. Манипулацията е настъпила без знанието на Харт, защитаващият Световна титла в тежка категория на WWF и доведе до загубата на титлата, в полза на Майкълс в последния мач на Харт за WWF, след напускането му за конкурент компания World Championship Wrestling (WCW). „Прецакването“ е главно смятано като предателство зад кадър на Харт, който е бил един най-дълго работещия и най-популярния атлет по това време.

Харт спечели титлата на Лятно тръшване през август 1997. Седмица преди Сървайвър, Харт, който участва в WWF от 1984, подписа договор за участие за WCW започващ от декември 1997. Макмеън искаше да спре Харт от напускане на компанията като шампион, но Харт не искаше да загуби титлата за Майкълс – с когото имаше дълга вражда, както на, така и извън ринга – на Сървайвър в родината си. Харт, Майкълс, и Макмеън стигнаха до споразумение, където мача на Сървайвър ще завърши с дисквалификация, където при нормални правила довежда до запазване на титлата. Харт по-късно би бил загубил или предал титлата на късна дата. Въпреки това, Макмеън реши без знанието на Харт, че Майкълс ще спечели титлата на Сървайвър. Сметките се различават кой точно беше намесен в плана степента на тяхното участие. Планът беше изпълнен, когато съдията в мач Ърл Хебнър, по директна заповед от Макмеън, прекрати мача, като Майкълс беше направил на Харт Захапката на акулата, финалния ход на Харт, без дори Харт да се предал. Майкълс беше обявен за победител чрез предаване и като новият Световен шампион в тежка категория на WWF.

В кеча[редактиране | редактиране на кода]

  • Финални ходове
    • Захапката на акулата[3][12]
    • Spike piledriver[2][13]
  • Ключови ходове
    • Булдог,[14] понякога от второто въже
    • Crucifix
    • Саблен удар, понякога от второто въже
    • Де Де Те[13][14]
    • Diving pointed elbow drop от второто/горното въже, често предхождан от pendulum backbreaker
    • Падащ лист
    • Европейки ъперкът, понякога много подред
    • Цифрата 4,[12] понякога като използва кола на ринга[2] – Усвоен
    • Headbutt,[13][14] понякога долу в корема на опонента[2][14]
    • Inverted atomic drop,[2][14] често постигнат от саблен удар
    • Многократни версии на суплекс
      • Belly to back
      • Bridging German
      • Jumping vertical[2]
      • Super[2]
    • Pendulum backbreaker[2][12][13][14]
    • Plancha
    • Running crossbody
    • Running elbow smash, усвоен от Дори Фънк младши
    • Руско спъване на коня, често се предхожда от удар в корема на опонента
    • Seated senton на крака на опонента, преметнат на първото въже
    • Приспивателното[2]
    • Small package
    • Standing legdrop
    • Stomp долу в корема на опонента[2]
    • Suicide dive
    • Swinging neckbreaker
  • с Джим Нейдхард
    • Hart Attack – Усвоено
  • Мениджъри
  • Мениджър на кечистите
  • Прякори
    • „Най-красивия“[2]
    • „Хит Мен“[2]
    • „Превъзходството на Изпълнение“[2]
    • „Най-добрия, който е, най-добрия, който беше и най-добрия който някога ще бъде“[17]
    • „Розово-черната атака“ (предимно, докато беше с Джим Нейдхарт)
  • Входни песни
    • „Eris“ на Tony Williams (NJPW; 1980 – 1984)
    • „Hart Beat“ на Jimmy Hart и J.J. Maguire (WWF; 1988 – 1994)
    • „Hart Attack“ на Джим Джонстън, Jimmy Hart, и J.J Maguire (WWF; 1994 – 1997)
    • „Hitman in the House“ (WCW; 1997 – 1998)
    • „Hitman Theme“ на Keith Scott (WCW; 1998 – 2000)
    • „Rockhouse“ на Frank Shelley (WCW; използвана като част от нСр 2000; 1999 – 2000)
    • „Return of the Hitman“ на Джим Джонстън (WWE; 2010–present)

Шампионски титли и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Аматьорка борба[редактиране | редактиране на кода]

  • Граждански титли, Калгари (1974)[18][19]
  • Колежански шампион на Маунт Ройал (1977)[18][20]

Професионален кеч[редактиране | редактиране на кода]

  • Cauliflower Alley Club
    • Награда Железен човек (2008)
  • Залата и музея на славата на професионалния кеч
  • Pro Wrestling Illustrated
    • Мач на годината (1992)[22] срещу Британския Булдог на Лятно тръшване
    • Вражда на годината (1993)[23] срешу Джери Лоулър
    • Класиран като #1 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI 500 през 1993 и 1994[24]
    • Вражда на годината (1994)[23] срещу Оуен Харт
    • Най-вдъхновяващ кечист (1994)[25]
    • Мач на годината (1996)[22] срещу Шон Майкълс в мач железния човек на КечМания 12
    • Завръщане на годианата (1997)[26]
    • Мач на годината (1997)[22] срещу Ледения Стив Остин в Мач с предаване на КечМания 13
    • Най-мразен кечист а годината(1997)[27]
    • Награда Стенли Уестън (2003)[28]
    • Класиран като #4 от отп 500 индивидуални кечисти в „PWI Years“ през 2003
    • Класиран като #37 от топ 100 отбора в „PWI Years“ с Джим Нейдхарт 2003
  • Stampede Wrestling
    • Интернационален отборен шампион на NWA (Версия Калгари) (5 пъти) – с Кейт Харт (4) и Лео Бурк (1)[29]
    • Шампион в средно-тежка категория на Британското Сдружение на Stampede (3 пъти)[30]
    • Северно Американски шампион в тежка категория на Stampede (6 пъти)[31]
    • Залата на слаата по кеч на Stampede[32]
  • World Championship Wrestling
  • World Wrestling Council
    • Отборен шампион на Карибите на WWC (1 пъти) – със Смит Харт[38]
  • World Wrestling Federation/Entertainment
  • Wrestling Observer Newsletter
    • Вражда на годината (1993) срещу Джери Лоулър
    • 5 Звезден мач (1994) срещу Оуен Харт в стоманена клетка на Лятно тръшване
    • Залата на славата на Wrestling Observer Newsletter (Клас 1996)
    • 5 Звезден мач (1997) срещу Ледения Стив Остин в Мач с предаване на КечМания 13
    • Мач на годината (1997) срещу Ледения Стив Остин в Мач с предаване на КечМания 13
    • Вражда на годината (1997) с Оуен Харт, Джим Нейдхарт, Британския Булдог и Брайън Пилман срещу Лядения Стив Остин
    • На-добро кеч DVD (2006) Брет „Хит Мен“ Харт: Най добрия, който е, най-добрия, който беше, най-добрия, който някога ще бъде
    • Най-добра кеч книга (2007) Хитмен
    • Най-добро кеч DVD (2011) Най-добрите вражди: Шон Майкълс срещу Брет Харт

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Харт беше класиран като 39-тия най-добър канадец за 2004 чрез гласуване на CBC, което получи повече от 1,2 милиона вота.[45][46][47]

Пояснения[редактиране | редактиране на кода]

1 Харт участва в няколко мачове между 2004 и 2011.
2 Харт и Голдбърг станаха Тройно короновани шампиони като спечелиха Световните отборни титли на WCW.
3 Харт и Лекс Лугър са приети като съвместни победители, след като и двамата се елиминираха взаимно по едно и също време.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Historical Dictionary of Wrestling. Scarecrow Press, inc., 2014. ISBN 978-0-8108-7926-3. с. 129.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Bret Hart profile. // Online World of Wrestling. Посетен на 2008-07-30.
  3. а б в WWE Hall of Fame: Bret Hart. // WWE. Посетен на 15 September 2015.
  4. Hart, Bret. Hitman: My real life in the cartoon world of wrestling. Ebury Press, 2007. ISBN 9780091932862. с. 37.
  5. а б Hart 2007.
  6. Bret Hart retires. // Slam Canoe, October 27, 2000.
  7. Hart, Diana. Under the Mat: Inside Wrestling's Greatest Family. Fenn, 2001. ISBN 1-55168-256-7. с. 22.
  8. Paul Heyman on Shane Douglas and the birth of Extreme: Interview by Zach Linder. //
  9. http://www.pwinsider.com/article/77779/the-montreal-incident-what-happened-backstage-that-didnt-end-up-in-wrestling-with-shadows-and-more-.html?p=1
  10. http://www.prowrestling.net/artman/publish/WWE/article1003031.shtml
  11. http://pwtorch.com/artman2/publish/Torch_Flashbacks_19/article_1600.shtml#.VoKTilJITct
  12. а б в Souled Out report on January 24, 1998. //
  13. а б в г Slamboree report on May 17, 1998. //
  14. а б в г д е "Sting Vs. Bret Hart". World Championship Wrestling. WCW Halloween Havoc. 1998-10-25.
  15. Hart Foundation Profile. // Online World of Wrestling. Посетен на 2008-04-06.
  16. Bret Hart. // SLAM! Wrestling. Посетен на 2009-01-03.
  17. Hart, Bret. Bret „Hitman“ Hart Responds to Ric Flair's Book. // Calgary Sun. When I boast about being the best there is, it is because of three reasons...
  18. а б Bret „Hit Man“ Hart: The Best There Is, The Best There Was, The Best There Ever Will Be (aka „The Bret Hart Story“), WWE Home Video (2005)
  19. Hart 2007.
  20. Hart 2007.
  21. Hall of Famers. // 0362dc8.netsolhost.com. Посетен на 2016-02-07.
  22. а б в Pro Wrestling Illustrated Award Winners Match of the Year. // Wrestling Information Archive. Архив на оригинала от July 7, 2011. Посетен на 2009-03-26.
  23. а б Pro Wrestling Illustrated Award Winners Feud of the Year. // Wrestling Information Archive. Архив на оригинала от July 7, 2011. Посетен на 2008-06-30.
  24. Pro Wrestling Illustrated Top 500 – 1993. // Wrestling Information. Посетен на 2008-06-30.
  25. Pro Wrestling Illustrated Award Winners Inspirational Wrestler of the Year. // Wrestling Information Archive. Архив на оригинала от May 22, 2011. Посетен на 2008-06-30.
  26. Pro Wrestling Illustrated Award Winners Comeback of the Year. // Wrestling Information Archive. Архив на оригинала от May 15, 2011. Посетен на 2008-06-30.
  27. Pro Wrestling Illustrated Award Winners Most Hated Wrestler of the Year. // Wrestling Information Archive. Архив на оригинала от July 7, 2011. Посетен на 2008-06-30.
  28. Pro Wrestling Illustrated Award Winners Editor's Award. // Wrestling Information Archive. Архив на оригинала от January 3, 2011. Посетен на 2008-06-30.
  29. Stampede International Tag Team Championship history. // Wrestling=titles.com.
  30. Stampede British Commonwealth Mid-Heavyweight Championship history. // Wrestling-titles.com.
  31. Stampede Wrestling North American Heavyweight Championship history. // Wrestling-titles.com.
  32. Stampede Wrestling Hall of Fame (1948 – 1990). // Puroresu Dojo, 2003.
  33. WCW World Heavyweight Championship title history. // WWE. Посетен на 2007-12-30.
  34. а б WWE United States Championship history. // WWE. Посетен на 2007-12-30.
  35. WCW World Tag Team Championship history. // Wrestling-titles.com.
  36. а б Bret Hart's title history at WWE.com. //
  37. Triple Crown Club. // WWE, October 18, 2010. Посетен на 2011-02-21.
  38. WWC Caribbean Tag Team Championship history. // Wrestling-titles.com.
  39. WWE World Heavyweight Championship history. // WWE. Посетен на 2007-12-30.
  40. WWE Intercontinental Championship history. // WWE. Посетен на 2007-12-30.
  41. WWE World Tag Team Championship history. //
  42. "WWF Monday Night Raw". WWF Television. USA Network. 1993-11-29.
  43. Middle East Cup Tournament. // ProWrestlingHistory. Посетен на 2014-11-30.
  44. а б в г д And the winner is. // WWE, February 23, 2008. Посетен на 2011-02-21.
  45. Wall, Karen L.. Game Plan: A Social History of Sports in Alberta. University of Alberta Press, 2012. ISBN 978-0888645944. с. 276 pp.
  46. Sornberger, Joe. Dreams and Due Diligence: Till & McCulloch's Stem Cell Discovery and Legacy. University of Toronto Press, 2011. ISBN 978-1442644854.
  47. MacGregor, Roy. Canadians: A Portrait Of A Country And Its People. Penguin Canada, 2008. ISBN 978-0143053088.