Бунт на боилите (866)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бунтът на боилите (866) е бунт на част от българската аристокрация срещу княз Борис I заради това, че налага християнската религия в България. Съществуват различни датировки за бунта (както за самото покръстване). Според едни историци това е 865, а според други - 866 г.

Кратко описание[редактиране | редактиране на кода]

През 864 г. княз Борис I въвежда християнството в България. След като той изпраща пратеници в Константинопол, те са покръстени, а по-късно и той приема християнството. В България постепенно започва да се разпространява новата вяра.

Част от прабългарската аристокрация обаче се противопоставя на това. Вероятно защото според нея така прониква византийското влияние в страната. Князът бил обвинен, че "дал лош закон". Причините за бунта обаче се крият в предаността на тези боили към старите езически вярвания. Техните привърженици от 10-те комитата се събират в столицата Плиска, за да започнат бунт с цел да убият княза.

Потушаването на плановете за дворцов преврат от княз Борис е отразено в няколко оригинални исторически източника - „Отговори на папа Николай I по допитванията на българите", „Бертинските летописи" и "Продължител на Теофан". Според отговорите на папа Николай са избити всички 52 боили, вдигнали се на бунт, заедно със семействата им. Папата пише: „...и как вие, подготвени срещу тях със съдействието на божията сила, сте ги надвили от мало до голямо и заловили със собствените си ръце, пък и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч, а не толкова знатните и по-малко видните не претърпели никакво зло...".[1] Различно стои въпросът в Бертинските летописи, в чиято трета част архиепископ Хинкмар Реймски, съвременник на събитието, пише: „...Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим...".[2] В писания през X век „Продължител на Теофан" се открива текстът: „...Когато станало известно, че се покръстил, той се намерил пред въстанието на целия свой народ. Като носел на гърдите си изображението на божия кръст, той с помощта на малко хора ги победил, а останалите направил християни не вече тайно, но напълно явно и с тяхно желание...".[3]

В съвременната българска историография преобладава мнението, че князът наказва със смърт и организаторите, и техните близки - общо 52 рода.[4][5] Според някои изследователи обаче това убеждение е базирано на неточен превод от латински на един от основните исторически източници, "Отговорите на папа Николай I", като се предлага друг превод, според който и там става дума само за "52-ма наказани със смърт".[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]