Бурхард фон Олденбург-Вилдесхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Бурхард фон Олденбург-Вилдесхаузен (на немски: Burchard von Oldenburg-Wildeshausen; * ок. 1175; † 6 юли 1233 при Хемелскамп до Делменхорст) от фамилията Олденбург е граф на Вилдесхаузен, Флото и Фехта (1199 – 1233) и кръстоносец.

Той е вторият син на граф Хайнрих II фон Олденбург-Вилдесхаузен († 1198 в Палестина) и Беатрикс фон Халермунд († сл. 1194), дъщеря на граф Вилбранд I фон Локум-Халермунд.[1] Племенник е на Герхард I († 1219), епископ на Оснабрюк (1192 – 1216) и архиепископ на Бремен (1216 – 1219), и на Ото I фон Олденбург († 1218), епископ на Мюнстер. Роднина е по майчина линия на архиепископите на Магдебург Албрехт I фон Кефернбург († 1232) и на Вилбранд фон Кефернбург († 1253). Брат е на граф Хайнрих III († 1234, убит в битка при Алтенеш), Егилмар († 1217 в Светите земи), каноник в Мюнстер, и на Вилбранд фон Олденбург († 1233), епископ на Падерборн (1211 – 1233) и Утрехт (1227 – 1233).

Около 1199 г. Бурхард поема управлението на графството ВилдесхаузенБруххаузен заедно с брат си Хайнрих III. Те разделят неофициално територията. До смъртта си той има титлата граф в Алт-Вилдесхаузен.

През 1215/1216 г. той участва в кръстоносен поход против езическите ести в Ливония. През 1225 г. Бурхард е в Източна Прусия и помага против Щедингите. През 1233 г. той е на служба при епископа на Бремен Герхард II фон Липе и отново участва в кръстоносен поход.

Той е убит на 58 години на 6 юли 1233 г. в битка близо до Хемелскамп (до Делменхорст) и е погребан в Растеде.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Бурхард се жени за Хилдегунд фон Шауенбург, дъщеря на граф Адолф III фон Шауенбург († 1225) и втората му съпруга Аделхайд фон Кверфурт († ок. 1210).[2] Те имат една дъщеря:

Бурхард се жени втори път за графиня Кунигунда фон Шотен-Бреда (* 1180; † 1230/сл. 1233), дъщеря на граф Хайнрих фон Бреда († 1187) и Христина († 1187). Брат му Хайнрих е женен за Ермтруд, сестрата на Кунигунда.[3] Бурхард и Кунигунда имат децата:[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Friedl: Biographisches Handbuch zur Geschichte des Landes Oldenburg, Isensee Verlag, Oldenburg 1992, ISBN 3-89442-135-5, S. 109.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]