Българо-византийска война (1322 – 1324)

Българо-византийска война
Част от Българо-византийски войни
Граници на България при Михаил III Шишман до 1330 г.
Информация
Период	1322 – 1324 г.
Място	Средна гора, Източна и Западна Тракия
Резултат	Мирно споразумение Крънското деспотство е ликвидирано и анексирано от Второто българско царство Айтос, Анхиало, Ктения, Русокастро и Месемврия са присъединени към българската държава Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон са присъединени към Византия
Страни в конфликта
Второ българско царство Византийска империя Крънско деспотство
Командири и лидери
Георги II Тертер † Михаил III Шишман Асен Иван Русина Андроник II Андроник III Войсил Георги Вриений

Българо-византийската война от 1322 – 1324 г. е конфликт воден между Второто Българско царство и Византийската империя.

Военни действия

През 1322 г. Георги II Тертер, възползвайки се от гражданската война във Византия, предприема поход срещу земите на империята, като превзема Пловдив и разграбва и опустошава близките селища до Адрианопол. Скоро след това двамата византийски императори Андроник II и Андроник III сключват примирие, което позволява на последния да организира отбраната на тракийските градове. В едно нощно сражение войските на Георги II Тертер са внезапно нападнати от византийска армия и само тъмнината успява да спаси българския цар и остатака от войската си от пълно унищожение.

През септември 1322 г. Андроник III превзема териториите на Загоре и южното черноморие. Войната е предимно дефанзивна поради факта, че българите не могат да предприемат нападателни действия.

Георги II Тертер внезапно умира, но бойните действия продължават. През февруари 1323 г., Андроник III заедно с крънския деспот Войсил се насочва към Пловдив и го обсажда в продължение на 4 месеца, но поради инцидент, в който обсадната машина, ангажирана да превземе града, се разпада, обсадата е вдигната. Така се установява положение, при което Подбалканската област до бреговете на черноморието са във византийско владение, а пловдивската област, която остава за българите, се обособява като гранична с Византия.

През февруари 1323 г. Михаил III Шишман Асен е провъзгласен за български цар. Той подновява военните действия срещу Византия по посока Черноморието и вътрешността на Източна Тракия. Териториите, загубени от Бълтария преди година и половина, са възвърнати, но междувременно, след военна грешка, Пловдив е превзет от византийците.

Българският цар продължава с военните действия, като изтласква Войсил от средногорските земи, превземайки Копсис. През същата година царят навлиза дълбоко във византийска територия, стигайки до Вира и Траянопол.

Андроник III Палеолог не посмява да влезе в сражение поради липсата на достатъчно хора. Той предлага на Михаил Шишман да решат конфликта чрез единоборство. Според разказа на Йоан VI Кантакузин, българският цар му отговаря с често цитираните думи:

Глупав е онзи ковач, който може да вземе нажеженото желязо с клещи, а вместо това си служи с ръка.

Мирно споразумение

Скоро след тези събития царят и Андроник II Палеолог сключват мир.

Царят се жени за Теодора Палеологина, сестра на византийския император Андроник III и вдовица на Тодор Светослав. Чрез този брак се сродява с Палеолозите, като приема нейния герб – двуглав орел с разперени крила. Впоследствие този герб става символ на Шишмановци.

Андроник III първоначално не е съгласен с дядо си относно мира с България и започва подготовка за война. През август 1324 г. в лагера му в Източна Тракия пристигат пратениците Гръд и Панчо от Михаил Шишман. Научавайки за брака на царя със сестра му, младият император приема мирните предложения. Според договорките в българско владение остават: Айтос, Анхиало, Ктения, Русокастро и Месемврия, а в гръцко: Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон.