Българска лична карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Bulgarian ID card.
Българска лична карта (Предна страна на картата)
Bulgarian ID card.
Българска лична карта (Задна страна на картата)
Bulgarian ID card.
Българска небиометрична лична карта

Личната карта (срещана и като идентификационна карта, буквален превод от identity card и пр.) за български граждани се издава от Министерството на вътрешните работи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Новите български лични карти са въведени през 1999 година. Те следват общия модел в ЕС и са с цел да заменят стария, съветски стил „вътрешни паспорти“, известни още като „зелен паспорт“. От 1 януари 2007 г., българската лична карта може да се използва за пътуване в рамките на Европейския съюз. От 29 март 2010 година[1] са въведени нови български лични карти.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Българската лична карта има размери близки до тези на кредитна карта и е пластмасова с правоъгълна форма. За лица от 14 до 18-годишна възраст валидността е 4 години; за лица от 18 до 58-годишна възраст – 10 години. На лица, навършили 58 години, се издават безсрочни лични карти.

На българската лична карта са изписани:

Фалшиви български лични карти[редактиране | редактиране на кода]

Според технологичния блог Questona в тъмната мрежа се предлагат фалшиви български лични карти на цени от около 130 евро. Автентичността на публикуваните там обяви е трудно да се установи.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]