Българска лична карта
Личната карта (срещана и като идентификационна карта, буквален превод от identity card и пр.) за български граждани се издава от Министерството на вътрешните работи.
История[редактиране | редактиране на кода]
Новите български лични карти са въведени през 1999 година. Те следват общия модел в ЕС и са с цел да заменят стария, съветски стил „вътрешни паспорти“, известни още като „зелен паспорт“. От 1 януари 2007 г., българската лична карта може да се използва за пътуване в рамките на Европейския съюз. От 29 март 2010 година[1] са въведени нови български лични карти.
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Българската лична карта има размери близки до тези на кредитна карта и е пластмасова с правоъгълна форма. За лица от 14 до 18-годишна възраст валидността е 4 години; за лица от 18 до 58-годишна възраст – 10 години. На лица, навършили 58 години, се издават безсрочни лични карти.
На българската лична карта са изписани:
- имената на притежателя на картата,
- датата на раждане на притежателя на картата,
- датата на издаване на картата,
- датата на изтичането на валидността на картата,
- Единен граждански номер на притежателя на картата.
- Идентификационен номер на картата.
Фалшиви български лични карти[редактиране | редактиране на кода]
Според технологичния блог Questona в тъмната мрежа се предлагат фалшиви български лични карти на цени от около 130 евро. Автентичността на публикуваните там обяви е трудно да се установи.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Лична карта
- Български паспорт
- Закон за българското гражданство
- Гражданство на Европейския съюз
- Гражданство
- Единен граждански номер
- Зелена карта
- Карта за постоянно пребиваващ в Канада
- Паспорт
- Международен паспорт
- Европейска шофьорска карта
- Българска шофьорска карта
- Шофьорска книжка
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Статия във в. Дневник последно отворена на 12 септември 2012
- ↑ Фалшиви български лични карти за 130 евро се продават в скрития интернет. //