Бъстър Кийтън
| Бъстър Кийтън Buster Keaton | |
| американски актьор | |
 | |
| Роден |
4 октомври 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1966 г.
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ |
| Погребан | Съединени американски щати |
| Националност |  САЩ |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1917 – 1966 |
| Оскари | Награда за цялостно творчество: 1959 |
| Други награди | Почетен „Оскар“ (1959) |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | www.busterkeaton.com |
| Бъстър Кийтън в Общомедия | |
Джоузеф Франк Кийтън VI (на английски: Joseph Frank Keaton), известен повече с артистичното си име Бъстър Кийтън (на английски: Buster Keaton), е американски комик и режисьор. [1]
Прочут е най-вече с ролите си в нямото кино, където създава комични ситуации, без да мени изражението на лицето си, което му носи прякора Великото каменно лице („The Great Stone Face“)[2].
Няма специализирано образование, но е със силна интуиция на творец и артист. Най-добрият му период е от 1920 до 1929 година, когато работи без прекъсване над няколко филма и си създава репутация на един от най-добрите актьори и режисьори за всички времена[3][2]. През 1930-те години страда от алкохолизъм, което разрушава семейството му, но се завръща в киното през 1940-те години.
През 1999 година Американският филмов институт включва Кийтън под Номер-21 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото холивудско кино[4].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кийтън е роден на 4 октомври 1895 г. в Пикуей, Канзас (САЩ), в семейството на водевилни актьори. Според негово интервю е получил прозвището Бъстър от великия илюзионист Хари Худини, когато е на 6 месеца.
Като дете Кийтън участва в представленията на родителите си. Започва професионална работа в киното през 1917 година, заснемайки няколко успешни филма заедно с Роско Арбъкъл. През 1920 г. има свой собствен екип и заснема поредица от успешни филми. След неуспеха на „Генералът“ (1927) обаче възникват противоречия с неговите разпространители и след още 2 филма Кийтън изоставя независимостта си и постъпва в „Метро-Голдуин-Майер“. Там заснема „Операторът“ (1928) и „Spite marriage“ (1929). През 1952 г. се появява за единствен път на екрана заедно с Чарли Чаплин в сцена от филма „Светлините на рампата“.
Получава почетен „Оскар“ за заслуги към кинематографията през 1958 г. и „Оскар“ за цялостно творчество през 1959 г.
Бъстър Кийтън умира на 1 февруари 1966 г. в Холивуд от рак на белите дробове.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1924 | Младият Шерлок | Sherlock, Jr. | Шерлок | Бъстър Кийтън |
| 1924 | Навигаторът | The Navigator | Роло Тредуей | Бъстър Кийтън, Доналд Крисп |
| 1925 | Седем шанса | Seven Chances | Джими Шанън | Бъстър Кийтън |
| 1926 | Генералът | The General | Джони Грей | Клайд Брукман, Бъстър Кийтън |
| 1950 | Булевардът на залеза | Sunset Boulevard | себе си | Били Уайлдър |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com
- 1 2 Roger Ebert: The Films of Buster Keaton
- ↑ Greatest Film Directors and Their Best Films
- ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
