Направо към съдържанието

Рак на белия дроб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рак на белите дробове)
Рак на белия дроб
Рентгенова снимка на гръден кош, показваща тумор в белия дроб (маркиран със стрелка)
Класификация и външни ресурси
МКБ-112C25
МКБ-10C3333.-C3434.
МКБ-9162162
База данни
DiseasesDB		7616
База данни
MedlinePlus		007194
База данни
eMedicine		med/1333 med/1336 emerg/335 radio/807 radio/405 radio/406
Мед. рубрики MeSHD002283
Рак на белия дроб в Общомедия

Ракът на белия дроб е злокачествено образувание, причинено от деградиране или изграждане на бронхиалните клетки, изразяващо се в бързо разрастваща се формация и увеличаване на белодробната тъкан.

Ракът на белия дроб е причина за милиони смъртни случаи годишно. Основният причинител е тютюнопушенето, но и стресът може да се счита като един от основните фактори, причиняващи това заболяване, което се обяснява с понижаването на имунитета. Предимно засяга мъжете и е основна причина за смърт на тези между 40 и 65 години. С нарастването на броя на жените пушачки и при тях вече има и най-висок процент на смъртни случаи сред всички типови ракови заболявания.

Скорошните изследвания показват, че най-значителна роля за повишаване на риска от белодробен рак е продължителното подлагане на вдишване на канцерогени (азбест или хром, обикновено при промишлени производства). Замърсяването на въздуха също играе роля в наши дни, но в по-голяма степен като вторичен ефект – например съдържанието на инертния газ радон във въздуха в сравнение с цигарения дим е незначително.

Ракът на белия дроб е едно от най-коварните заболявания на човечеството в наши дни. Той взема повече жертви, отколкото ракът на гърдата, ракът на простатата и ракът на дебелото черво, взети заедно. С развитието на първите симптоми (напр. пресипналост, прегракналост или кръвохрачене) в повечето случаи е прекалено късно за провеждане на успешно лечение. Ако обаче заболяването се открие в ранна фаза (което обикновено става случайно), тогава според Американската организация за борба с раковите заболявания шансовете за живот на болния се увеличават до 47%. Най-често се прави рентгенография на бял дроб, но при ранна фаза (фаза 1) е много трудно да се регистрира наличие на ракови клетки. Туморът лесно се разпознава, едва когато вече е достигнал 5 – 10 mm. Днес CAD-системите значително улесняват поставянето на диагноза в ранен етап при съмнение за раково заболяване.

Лечението и прогнозата зависят от вида на рака, фазата (нивото на разпространение, т. нар. стадий) и от състоянието на пациента. Популярните лечения включват оперативна намеса, химиотерапия и лъчетерапия.

Признаци и симптоми

[редактиране | редактиране на кода]

Сред симптомите, които предполагат белодробен рак са:

Ако ракът нарасне в дихателните пътища, той може да наруши потока от въздух и така да причини затруднено дишане. Обструкцията може да доведе до натрупване на секрети зад блокираната част, които да предразположат към пневмония.

В зависимост от вида на тумора, така наречената паранеопластична проява може първоначално да привлече вниманието към заболяването. При рак на белия дроб тези прояви може да включват миастенен синдром на Ламберт-Итън (слабост в мускулите поради автоантитела), хиперкалцемия или синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH). Туморите в областта на белодробния връх, известни като тумори на Панкост могат да засегнат локалната част на симпатичната нервна система и да доведат до синдром на Хорнер (увисване на клепача и стеснена зеница от засегнатата страна), както и увреждане на брахиалния плексус.

Много от симптомите на рак на белия дроб (понижен апетит, загуба на телесно тегло, повишена температура, умора) не са специфични.[1] При много хора ракът вече се е разпространил извън първоначалното огнище преди да се появят симптомите и да потърсят медицинска помощ. Най-честите места на разпространение включват мозъка, костите, надбъбречните жлези, другия бял дроб, черния дроб, перикарда и бъбреците. Около 10% от пациентите с рак на белия дроб нямат симптоми по време на диагнозата. Такива случаи на рак са открити случайно при рутинна радиография на гръдния кош.

Причини

[редактиране | редактиране на кода]

Ракът се развива вследствие на генетично увреждане на ДНК. Това генетично увреждане засяга нормалните функции на клетката, включително клетъчна пролиферация, програмирана клетъчна смърт (апоптоза) и възстановяване на ДНК. С натрупване на уврежданията рискът от рак се увеличава.[2]

Тютюнопушене

[редактиране | редактиране на кода]
Графика, показваща как цялостното увеличаване на продажбите на тютюневи продукти в САЩ през първите четири десетилетия на ХХ век (цигари на човек на година) е довело до съответстващо бързо нарастване на процента случаи на рак на белия дроб през 40-те и 50-те години на миналия век (смъртни случаи от рак на белите дробове на 100 000 души от мъжкото население на година)
Разрез на човешки бял дроб: бялата област в горния лоб е рак, а черните области са загуба на цвят поради пушене.

Пушенето е най-важният фактор, допринасящ за рак на белия дроб. Цигареният дим съдържа над 60 известни канцерогена, включително радиоизотопи от последователността на разпадане на радон, нитрозамин и бензопирен. Освен това никотинът потиска имунната реакция към растежа на раковите клетки в изложената тъкан. В развитите държави 90% от смъртните случаи на рак на белите дробове при мъжете през 2000 година се дължат на тютюнопушене (70% при жените). Тютюнопушенето е причина за 80 – 90% от случаите на рак на белия дроб.

Пасивното пушене – вдишването на дима, издишван от пушачите, е причина за рак на белите дробове при непушачи. Пасивен пушач е човек, който живее или работи с пушач. Изследвания от САЩ,[3][4] Европа,[5] Великобритания[6] и Австралия постоянно показват значително увеличен риск при хората, изложени на пасивно пушене.[7] При хора, живеещи с пушач, съществува 20–30% по-висок риск, докато при тези, които работят в среда с издишан дим от пушачи, рискът се увеличава с 16–19%.[8] Изследванията върху вдишания дим от пушачи сочат, че той е дори по-опасен от прекия дим, вдишван от пушачите. Пасивното пушене причинява около 3 400 случая на смърт от рак на белия дроб в САЩ всяка година.[4]

Радон

[редактиране | редактиране на кода]

Радонът е безцветен газ, без мирис, генериран от разпада на радиоактивен радий, който от своя страна е продукт от разпадането на урана, който се намира в земната кора. Продуктите от радиационен разпад йонизират генетичния материал, като по този начин причиняват мутации, които понякога се превръщат в ракови. Радонът е втората по честота причина за рак на белия дроб в САЩ след тютюнопушенето.[4] Рискът се увеличава с 8 – 16% на всеки 100 Bq/m³, създавани от присъствието на радон.[9] Нивата на радон варират според местоположението и състава на основните почви и скали. Например в райони като Корнуол във Великобритания (където има гранитна геоложка основа), радонът е основен проблем и сградите трябва да бъдат силно вентилирани, за да се намалят концентрациите на радон. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ изчислява, че в един на всеки 15 домове в страната нивата на радон са над препоръчителната концентрация от 4 pCi/l (148 Bq/m³).

Азбест

[редактиране | редактиране на кода]

Азбестът може да причини различни белодробни заболявания, включително рак на белия дроб. Тютюнопушенето и азбестът имат синергичен ефект върху образуването на рак на белия дроб. Азбестът може също да причини рак на плеврата, наричан мезотелиом (който е различен от рака на белия дроб).[10]

Замърсяване на въздуха

[редактиране | редактиране на кода]

Външното замърсяване на въздуха има незначителен ефект върху увеличаването на риска от рак на белия дроб.[11] Фините прахови частици (ФПЧ2,5) и сулфатните аерозоли, които се отделят с отработените газове от автомобилното движение, се свързват с леко увеличен риск.[12] При азотния диоксид увеличение със стъпка от 10 части на милиард увеличава риска от рак на белия дроб с 14%.[13] Изчислено е, че външното замърсяване на въздуха допринася за 1 – 2% от случаите на рак на белия дроб.[11]

Прогнозните доказателства подкрепят тезата за увеличен риск от рак на белия дроб от замърсяване на въздуха в закрити помещения, свързан с горенето на дърва, въглища, тор или остатъци от реколта за готвене и отопление.[14] Жените, изложени на дим от въглища в закрити помещения, са с около два пъти по-висок риск, а страничните продукти от изгарянето на биомаса са известни или предполагаеми канцерогени.[15] Този риск засяга около 2,4 милиарда души в целия свят[14] и се счита, че допринася за 1,5% от смъртните случаи от рак на белия дроб.[15]

Генетика

[редактиране | редактиране на кода]

Изчислено е, че 8 до 14% от случаите на рак на белия дроб се дължат на наследствени фактори.[16] При роднините на хора, страдащи от рак на белия дроб, рискът се увеличава 2,4 пъти. Това вероятно се дължи на комбинация от гени.[17]

Други причини

[редактиране | редактиране на кода]

Многобройни други вещества, професии и влиянието на околната среда се свързват с рака на белите дробове. Международната агенция за изследване на рака (МАИР) констатира, че има достатъчно доказателства за канцерогенността в белия дроб на следните:[18]

  • Някои метали (производството на алуминий, кадмий и кадмиеви съединения, хром(VI) съединения, берилий и съединения на берилия, железни и стоманени сплави, никелови съединения, арсен и неорганични съединения на арсена, подземния добив на хематит)
  • Някои продукти на горенето (непълно изгаряне, въглища (емисии на закрито от изгарянето на битови въглища), газификация на въглища, смола от каменовъглен катран, производство на кокс, сажди, отработени газове на дизелов двигател)
  • Йонизиращо лъчение (рентгеново лъчение, радон-222 и продуктите на разпада му, гама-лъчение, плутоний)
  • Някои от токсичните газове (метилов етер (техническо качество), бис-(хлорометил) етер, серен иприт, МОПП (смес от винкристин-преднизон-азот мустард-прокарбазин), изпарения от бои)
  • Производство на каучук и кристален кварцов прах

Диагноза

[редактиране | редактиране на кода]

Като първа стъпка за диагностициране на пациенти със симптоми на рак на бял дроб се прави рентгенова снимка на гърдите. На снимката могат да се видят натрупване на маса, разширяване на медиастинума (предполагащо разсейки към лимфните възли), свиване, консолидация и плеврална ефузия. Ако на рентгеновата снимка няма достатъчно информация, но има основателни причини да се смята, че пациентът има рак на белия дроб (например заклет пушач със съдържание на кръв в храчките), се правят бронхоскопия и/или КАТ (компютърна аксиална томография, наричана популярно „скенер“). Често се налага да се направи биопсия (базирана на скенера), за да се определи видът на тумора.

Ако изследванията потвърдят наличието на рак на белия дроб, резултатите от сканирането, и често positron emission tomography (PET), се използват, за да се определи дали заболяването е локално и дали може да се отстрани чрез оперативна намеса, или се е разпростряло до степен да не може да се оперира. PET не е толкова полезна, колкото КАТ сканирането, тъй като не всички метастази се виждат при PET сканиране (такива като bronchoalveolar carcinoma и белодробни инфекции могат да изглеждат като рак).

Необходими са и кръвни тестове и функционални тестове на дробовете, за да се оцени дали пациентът е в състояние да бъде опериран. Ако функционалните тестове покажат недостатъчен респираторен (дихателен) обем, какъвто може да има при хроничните пушачи, оперативната намеса може да бъде противопоказна.

Поставянето на диагноза белодробен рак, когато заболяването е в ранен стадий, е затруднено поради няколко причини:

  • симптомите се появяват късно и често се припокриват с оплаквания, които са типични за повечето пушачи (кашлица, задух);
  • най-често ранното откриване е случайно, при направена по друг повод рентгенова снимка.

За поставяне на диагнозата се провеждат:

  • общ преглед и рутинни кръвни изследвания;
  • рентгенография (рентгенова снимка) анфас и в профил на гръден кош и бели дробове, при което може да се визуализира туморната маса;
  • компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс (скенер) на гръден кош; изследването е с по-големи диагностични възможности от обикновената рентгенова снимка и позволява изобразяване и на обхванати от туморния процес съседни структури;
  • цитологично изследване; изследва се храчка или смив от бронхите под микроскоп за откриване на ракови клетки;
  • бронхоскопия с биопсия; изследване, при което посредством гумена тръба с оптична система (бронхоскоп) се оглеждат дихателните пътища и може директно да се визуализира туморната маса и да се вземе материал за микроскопско изследване – биопсия;
  • трансторакална иглена биопсия – в случаите, когато туморът е локализиран повърхностно, в близост до гръдната стена, материалът за микроскопско изследване може да се вземе чрез тънка игла, директно през гръдния кош;
  • други специализирани изследвания.

Видове

[редактиране | редактиране на кода]

Има два основни вида рак на белия дроб, категоризирани според големината на раковата клетка: недребноклетъчен (80%) и дребноклетъчен (около 20%). Това класифициране, макар и базирано на прост патоморфологичен критерий, има много основна роля за определянето на клиничното лечение и прогнозирането на развитието на болестта.

Недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC – Non Small Cell Lung Cancer)

[редактиране | редактиране на кода]

Недребноклетъчният рак на белия дроб обединява няколко хистологични типа: плоскоклетъчен, едроклетъчен и аденокарцином. Те имат сходни механизми на протичане и съответно сходно лечение. Опциите за избор на терапия зависят от стадия, в който се намира туморът.

Дребноклетъчен рак на белия дроб (SCLC – Small Cell Lung Cancer)

[редактиране | редактиране на кода]

Дребноклетъчният рак на белия дроб по принцип не подлежи на оперативно лечение (в 70% от случаите). Често се повлиява добре от химиотерапия или облъчване. Във всеки случай се налага облъчване с висока интензивност за постигане на траен резултат (48 – 63 Gy). С цел ограничаване на пораженията върху главния мозък, обикновено се прави и краниално (черепно) облъчване. При облъчването на гръдния кош с доза > 40 Gy съществува 1/20 риск, пациентът да развие фиброза на белия дроб, която да доведе до смърт. Други по-редки последствия от облъчването са мио-/перикардит, както и миелит, които довеждат до латентен край след 9 месеца до година. Поради това като цяло удължаването на живота би могло да бъде от няколко месеца до една година.

Други видове

[редактиране | редактиране на кода]

Централен дребноклетъчен карцином на левия бял дроб.

Фази на заболяването

[редактиране | редактиране на кода]

Фазата на заболяването е основна част от оценяването на прогнозирането и потенциалното лечение на белодробния рак.

Вижте фази на недребноклетъчния рак на белия дроб.

Лечение

[редактиране | редактиране на кода]

Оперативна намеса

[редактиране | редактиране на кода]

Винаги, когато е възможна, оперативната намеса се счита за най-доброто лечение. Провежда се сама или в комбинация с пред- и пост-оперативна химио- и / или лъчетерапия.

Химиотерапия

[редактиране | редактиране на кода]

Терапия на недребноклетъчен рак

[редактиране | редактиране на кода]

Терапия на недребноклетъчен рак включва: неоадювантна химиотерапия, адювантна химиотерапия и няколко степени на химиотерапия:

  • Неоадювантна химиотерапия. Прилага се преди хирургическо лечение на местно напреднал рак или на тумор с размер над 4 см и включва 3 – 4 цикъла. Прилага се химиотерапия с цисплатин и карбоплатин.
  • Адювантна химиотерапия. Прилага се след хирургическо лечение на местно напреднал рак или на тумор с размер над 4 см и включва 4 цикъла. Прилага се химиотерапия с цисплатин и карбоплатин.
  • Първа линия терапия. Прилага се при местно напреднал рак, който не подлежи на хирургическо лечение, или при рак с далечни разсейки и включва 4 – 6 цикъла. Използваните препарати са: гемцитабин, паклитаксел, винорелбин, пеметрексед, цетуксимаб, бевацизумаб.
  • Поддържаща химиотерапия. Прилага се веднага след първа линия, когато оценката на лечебния отговор не показва прогресия и е налице добър пърформанс статус на пациента. Използват се: ерлотиниб и пеметрексед.
  • Втора линия терапия. Прилага се, когато след първа линия оценката на лечебния отговор показва прогресия, и включва 2 – 3 цикъла. При химиотерапията се използват: доцетаксел, пеметрексед, ерлотиниб.
  • Трета линия химиотерапия. Прилага се, когато когато след втора линия оценката на лечебния отговор показва прогресия: ерлотиниб – 150 мг дневно през устата до прогресия.

Терапия на дребноклетъчен рак

[редактиране | редактиране на кода]

Терапия на дребноклетъчен рак включва първа и втора линия на химиотерапия:

  • Първа линия химиотерапия прилага препаратите: цисплатин, циклофосфамид и иринотекан.
  • Втората линия химиотерапия се прилага, когато след първа линия оценката на лечебния отговор показва прогресия, и включва 2 – 3 цикъла. Използват се за химиотерапия следните лекарства: циклофосфамид, епирубицин, ифосфамид, топотекан.[19]

Интервеционна радиология

[редактиране | редактиране на кода]

Популярността на интервеционната радиология при рак на белия дроб нараства тъй като е нетоксична и причинява много малко болка. Изглежда, че е особено ефективна когато се комбинира с химиотерапия тъй като успява да достигне клетките във вътрешността на тумора – тези които е трудно да се повлияят от химиотерапия поради намаленото кръвоснабдяване.

По същество представлява поставяне на малък източник на топлина в тумора за да „опече“ туморните клетки. Тялото се освобождава от изгорените клетки чрез нормалните си елиминационни процеси.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Lu, C и др. 78: Cancer of the Lung // Holland-Frei Cancer Medicine. 8th. People's Medical Publishing House, 2010. ISBN 9781607950141.
  2. ↑ Brown, KM и др. 8 // Holland-Frei Cancer Medicine. 8th. People's Medical Publishing House USA, 2010. ISBN 978-1607950141.
  3. ↑ California Environmental Protection Agency. Health effects of exposure to environmental tobacco smoke. California Environmental Protection Agency // Tobacco Control 6 (4). 1997. DOI:10.1136/tc.6.4.346. с. 346 – 353. Архивиран от оригинала на 8 август 2007. Посетен на 2 юли 2026.
    * CDC. State-specific prevalence of current cigarette smoking among adults, and policies and attitudes about secondhand smoke—United States, 2000 // Morbidity and Mortality Weekly Report 50 (49). Atlanta, Georgia, CDC, December 2001. с. 1101 – 1106.
  4. 1 2 3 Alberg, AJ и др. Epidemiology of lung cancer // Chest 132 (S3). American College of Chest Physicians, September 2007. DOI:10.1378/chest.07-1347. с. 29S–55S.
  5. ↑ Jaakkola, MS и др. Impact of smoke-free workplace legislation on exposures and health: possibilities for prevention // European Respiratory Journal 28 (2). August 2006. DOI:10.1183/09031936.06.00001306. с. 397 – 408.
  6. ↑ Parkin, DM. Tobacco—attributable cancer burden in the UK in 2010 // British Journal of Cancer 105 (Suppl. 2). December 2011. DOI:10.1038/bjc.2011.475. с. S6–S13.
  7. ↑ Taylor, R и др. Meta-analysis of studies of passive smoking and lung cancer: effects of study type and continent // International Journal of Epidemiology 36 (5). October 2007. DOI:10.1093/ije/dym158. с. 1048 – 1059.
  8. ↑ Frequently asked questions about second hand smoke // World Health Organization. Посетен на 25 July 2012.
  9. ↑ Schmid K, Kuwert T, Drexler H. Radon in Indoor Spaces: An Underestimated Risk Factor for Lung Cancer in Environmental Medicine // Dtsch Arztebl Int 107 (11). March 2010. DOI:10.3238/arztebl.2010.0181. с. 181 – 6.
  10. ↑ Davies, RJO и др. 18.19.3 // Oxford Textbook Medicine. 5th. OUP Oxford, 2010. ISBN 978-0199204854.
  11. 1 2 Alberg AJ, Samet JM. Chapter 46 // Murray & Nadel's Textbook of Respiratory Medicine. 5th. Saunders Elsevier, 2010. ISBN 978-1-4160-4710-0.
  12. ↑ Chen, H и др. A systematic review of the relation between long-term exposure to ambient air pollution and chronic diseases // Reviews on Environmental Health 23 (4). Oct-Dec 2008. с. 243 – 297.
  13. ↑ Clapp, RW и др. Environmental and Occupational Causes of Cancer New Evidence, 2005–2007 // Reviews on Environmental Health 23 (1). Jan-Mar 2008. с. 1 – 37.
  14. 1 2 Lim, WY и др. Biomass fuels and lung cancer. // Respirology (Carlton, Vic.) 17 (1). 2012 Jan. с. 20 – 31.
  15. 1 2 Sood, A. Indoor fuel exposure and the lung in both developing and developed countries: an update. // Clinics in chest medicine 33 (4). 2012 Dec. с. 649 – 65.
  16. ↑ Dudley, Joel. Exploring Personal Genomics. Oxford University Press, 2013. ISBN 9780199644483. с. 25.
  17. ↑ Kern JA, McLennan G. Fishman's Pulmonary Diseases and Disorders. 4th. McGraw-Hill, 2008. ISBN 0-07-145739-9. с. 1802.
  18. ↑ Cogliano, VJ и др. Preventable exposures associated with human cancers. // Journal of the National Cancer Institute 103 (24). 2011 Dec 21. с. 1827 – 39. Архивиран от оригинала на 20 септември 2012. Посетен на 2 юли 2026.
  19. ↑ Лечение на рак на бял дроб Архив на оригинала от 2010-05-23 в Wayback Machine.. himioterapia-varna.com.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рак_на_белия_дроб&oldid=12981230“.