Хидразин
| хидразин | |
Молекулен модел на хидразин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | N₂H₄ |
| Моларна маса | 32,05 u[1] |
| Плътност | 1,01 g/cm³ (20 °C)[2] |
| Точка на топене | 2,2 °C |
| Точка на кипене | 113,3 °C |
| Парно налягане | 1300 Pa (20 °C) |
| pKa | 8,1 |
| Диполен момент | 1,75 D |
| Опасности | |
| NFPA 704 |  4
4
3
|
| Точка на запалване | 37 °C |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 302-01-2 |
| PubChem | 9321 |
| ChemSpider | 8960 |
| Номер на ООН | 2029 |
| KEGG | C05361 |
| MeSH | C029424 |
| ChEBI | 15571 |
| ChEMBL | CHEMBL1237174 |
| RTECS | MU7175000 |
| SMILES | NN |
| InChI | InChI=1S/H4N2/c1-2/h1-2H2 |
| InChI ключ | OAKJQQAXSVQMHS-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 27RFH0GB4R |
| Gmelin | 190 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Хидразин в Общомедия | |
Хидразинът е неорганично съединение[3][4] с формула N2H4 (H2N-NH2).
Представлява безцветна запалима течност с миризма на амоняк и с висока токсичност.[5] Използва се във воден разтвор като хидразин хидрат – H2N-NH2.x H2O
Методи за получаване на хидразин[6]
[редактиране | редактиране на кода]1) При окисление на амоняк (NH3) с натриев хипохлорит (NaOCl)
2NH3 + NaOCl --> N2H4 + H2O + NaCl
или на карбамид (урея) – (H2N)2CO или H2N-CO-NH2 – с натриев хипохлорит (NaOCl)
(H2N)2CO + NaOCl + 2NaOH --> N2H4 + H2O + NaCl + Na2CO3
2) При окисление на амоняк с водороден прекис (диводороден пероксид, H2О2)
2NH3 + H2О2 --> N2Н4 + 2 H2O
Хидразинът се използва като ракетно гориво, като предшественик на продукти във фармацевтичната и химичната индустрия, за получаване на пестициди, като редуктор и в органичния синтез.
Органични производни на хидразина
[редактиране | редактиране на кода]Те представляват клас от органични съединения, при които един или няколко водородни атома на хидразина са заместени с органични групи.[7]
Известни представители са монометилхидразинът (метилхидразин, MMH) (CH3NH-NH2), използван най-често като ракетно гориво, и фенилхидразинът (C6H5NH-NH2) с приложение във фармацевтичната индустрия, в производството на багрила и в органичния синтез. Известни са също органични производни със заместители и при двата азотни атома, напр. N,N'-диметилхидразин (CH3-NH-NH-CH3), N,N'-дифенилхидразин (C6H5-NH-NH-C6H5) и др.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ commonchemistry.cas.org
- ↑ www.cdc.gov
- ↑ Hydrazine | Magnificent molecules | RSC Education // edu.rsc.org. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ "Hydrazine 302-01-2" (PDF). US EPA.
- ↑ "Occupational Safety and Health Guideline for Hydrazine—Potential Human Carcinogen" (PDF). NIOSH. 1988.
- ↑ 3. Schirmann, Jean-Pierre; Bourdauducq, Paul (2001). „Hydrazine“. Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry. Weinheim: Wiley-VCH. doi:10.1002/14356007.a13 177
- ↑ A. Streitwieser; C. Heathcock (1976). Introduction to Organic Chemistry. Macmillan. ISBN 0-02-418010-6.
Външни източници
[редактиране | редактиране на кода]- Хидразин. Международна агенция за изследване на рака Архив на оригинала от 2020-11-26 в Wayback Machine.
- Hydrazines. Designing Drugs to Avoid Toxicity
|
