Монометилхидразин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монометилхидразин
Monomethylhydrazine.png
Структурна формула
Methylhydrazine-3D-balls.png
Обемен модел
Имена
По IUPAC метилхидразин
Други MMH
Идентификатори
Номер на CAS [60-34-4 [60-34-4]]
Качества
Формула CH3N2H3
Моларна маса 46.07 g mol−1
Външен вид прозрачна, силно течлива течност
Плътност 0.816 г/см3 при 20°C
Точка на топене -52.4°C
Точка на кипене 87°C
Критична температура 257°C
Критично налягане 75 кг/см2
Разтворимост във вода разтворим
Разтворимост други разтворители разтворим в алкохол и етер
Опасности
NFPA 704
NFPA 704.svg
4
4
4
Термохимия
Топлина на изпаряване 40.5 кДж/мол
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25°C, 100 kPa)
,
освен където е указано другояче.

Монометилхидразинът (метилхидразин, MMH) е химическо вещество, производно на хидразина, използвано най-често като ракетно гориво.

Качества[редактиране | edit source]

Монометилхидразинът при нормална температура е бистра, безцветна, лесно подвижна течност. Поради високото налягане на наситените си пари е силно летлив.

Представлява дериват на хидразина, с формула CH3N2H3. Подобно на него и на диметилхидразина е силно реактивен. При повишена температура се разпада до азот и въглеводороди с отделяне на топлина.

Лесно запалим е. В присъствие на някои окислители (двуазотен четириокис, димяща азотна киселина) се самозапалва.

Произход[редактиране | edit source]

В естествени условия следи от него се срещат в обикновената печурка, и в повечето гъби от рода на дипленките, най-вече обикновената дипленка.

Съхраняване[редактиране | edit source]

Нестабилен е при контакт с въздуха, но на практика не предизвиква корозия на материалите, използвани обикновено за направа на резервоари. Обикновено се съхранява в резервоари от нисковъглеродна стомана.

Употреба[редактиране | edit source]

Основната му употреба е като ракетно гориво, обикновено като хиперголичен бипропелант в комбинация с двуазотен четириокис или азотно-окисна смес.

Предимствата му са:

  • хиперголичност
  • сравнително добър специфичен импулс
  • сравнително висока плътност
  • изисква системи за съхранение, които са лесни за производство и поддръжка, прости и леки
  • достатъчно стабилен е, за да се използва в регенеративно охлаждани ракетни двигатели

Недостатъците му са:

Използва се основно в орбитални двигатели на космически апарати, по-рядко в ракети-носители. Някои от системите, в които се използва, са:

Безопасност[редактиране | edit source]

Макар и по-безопасен от асиметричния диметилхидразин, монометилхидразинът е токсичен и канцерогенен. При попадане върху кожата прониква през нея. При човека дразни лигавиците на очите, дихателните пътища и храносмилателния тракт, силно възбужда централната нервна система, води до гадене и повръщане, при по-високи концентрации и до загуба на съзнанието.

Неутрализиране на разлят монометилхидразин[редактиране | edit source]

Както и при други хидразинови горива, се извършва основно с хлорни соли на калция - калциев хипохлорид и хлорна вар.

Бетон, почва и сродни повърхности се обработват с каша от вода и хлорни соли (1:1), при норма 4 л. на м2. Кашата се оставя да действа 2 часа, след което се отмива с вода. Отмитата вода се обезврежда с хлорни соли в 15-кратен излишък.

Виж също[редактиране | edit source]