Монометилхидразин
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Монометилхидразин | |
 Структурна формула  Обемен модел | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | метилхидразин |
| Други | MMH |
| Свойства | |
| Формула | CH3N2H3 |
| Моларна маса | 46.07 g mol−1 |
| Външен вид | прозрачна, силно течлива течност |
| Плътност | 0.816 г/см3 при 20 °C |
| Точка на топене | -52.4 °C |
| Точка на кипене | 87 °C |
| Критична температура | 257 °C |
| Критично налягане | 75 кг/см2 |
| Парно налягане | 5100 Pa (20 °C) |
| Разтворимост във вода | разтворим |
| Разтворимост в други разтворители | разтворим в алкохол и етер |
| Термохимия | |
| Топлина на изпаряване | 40.5 кДж/мол |
| Опасности | |
| NFPA 704 |  4
4
4
|
| Точка на запалване | −8 °C |
| Идентификатори | |
| CAS номер | [60-34-4 [60-34-4]] |
| PubChem | 6061 |
| ChemSpider | 5837 |
| Номер на ООН | 1244 |
| MeSH | D009002 |
| ChEMBL | CHEMBL160520 |
| RTECS | MV5600000 |
| SMILES | CNN |
| InChI | InChI=1S/CH6N2/c1-3-2/h3H,2H2,1H3 |
| InChI ключ | HDZGCSFEDULWCS-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | UWA30B5Z1J |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Монометилхидразин в Общомедия | |
Монометилхидразинът (метилхидразин, MMH) е химическо вещество, производно на хидразина, използвано най-често като ракетно гориво.
Качества[редактиране | редактиране на кода]
Монометилхидразинът при нормална температура е бистра, безцветна, лесно подвижна течност. Поради високото налягане на наситените си пари е силно летлив.
Представлява дериват на хидразина, с формула CH3N2H3. Подобно на него и на диметилхидразина е силно реактивен. При повишена температура се разпада до азот и въглеводороди с отделяне на топлина.
Лесно запалим е. В присъствие на някои окислители (двуазотен четириокис, димяща азотна киселина) се самозапалва.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
В естествени условия следи от него се срещат в обикновената печурка, и в повечето гъби от рода на дипленките, най-вече обикновената дипленка.
Съхраняване[редактиране | редактиране на кода]
Нестабилен е при контакт с въздуха, но на практика не предизвиква корозия на материалите, използвани обикновено за направа на резервоари. Обикновено се съхранява в резервоари от нисковъглеродна стомана.
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Основната му употреба е като ракетно гориво, обикновено като хиперголичен бипропелант в комбинация с двуазотен четириокис или азотно-окисна смес.
Предимствата му са:
- хиперголичност
- сравнително добър специфичен импулс
- сравнително висока плътност
- изисква системи за съхранение, които са лесни за производство и поддръжка, прости и леки
- достатъчно стабилен е, за да се използва в регенеративно охлаждани ракетни двигатели
Недостатъците му са:
- висока токсичност
- канцерогенност
Използва се основно в орбитални двигатели на космически апарати, по-рядко в ракети-носители. Някои от системите, в които се използва, са:
- орбиталните двигатели на космическата совалка
- орбиталните двигатели на АТК
- третата степен на ракетата-носител Ариана 5.
Безопасност[редактиране | редактиране на кода]
Макар и по-безопасен от асиметричния диметилхидразин, монометилхидразинът е токсичен и канцерогенен. При попадане върху кожата прониква през нея. При човека дразни лигавиците на очите, дихателните пътища и храносмилателния тракт, силно възбужда централната нервна система, води до гадене и повръщане, при по-високи концентрации и до загуба на съзнанието.
Неутрализиране на разлят монометилхидразин[редактиране | редактиране на кода]
Както и при други хидразинови горива, се извършва основно с хлорни соли на калция – калциев хипохлорид и хлорна вар.
Бетон, почва и сродни повърхности се обработват с каша от вода и хлорни соли (1:1), при норма 4 л. на м2. Кашата се оставя да действа 2 часа, след което се отмива с вода. Отмитата вода се обезврежда с хлорни соли в 15-кратен излишък.