Бюро за артилерийска навигация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карта, показваща обсега на далекобойните севернокорейски ракети.

Бюро за артилерийска навигация (БАН) или Бюро за ракетна навигация (чосонгъл: 미사일) представляват стратегическите ракетни войски на Северна Корея. Те контролират всички балистични ракети, приети на въоръжение в страната, включително и ядрените. За разлика от отделните клонове на Корейската народна армия, БАН е под директния контрол на Държавната комисия по отбрана и нейния председател.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

БАН е сформирана през 1999 като отделен клон на Корейската народна армия, обединяващ всички съединения с балистични ракети на сухопътните войски. Тя е единственият клон на КНА, който е директно под контрола на Държавната комисия по отбрана, а не на генералния щаб.

Ракетни площадки[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Северна Корея има десетки ракетни бази. Едни от най-големите са посочени тук.

  • Мусудан-ри е ракетна площадка и космодрум, разположен в източната част на провинция Северен Хамгьон. Оттук е изстреляна първата ракета Тепходон-1 със спътника Кванмьонсон-1 на борда.
  • Тончхан-ри е космодрум, завършен през 2012 година. Намира се на западния бряг на КНДР, на около 50 км южно от границата с Китай. Той може да се използва за изстрелване на ракети, и е много по-голям и модерен от която и да било друга севернокорейска ракетна база.[1][2]
  • Окпхьон се намира в провинция Южен Хамгьон. Тук са базирани голямо количество ракети Родон-1 и Родон-2, както и ракети Хвасон.
  • Площадката Късон се намира в Северен Пхьонан. Ракетите ѝ Родон-1 и Родон-2 са насочени срещу американските войски в Япония.

Видове ракетни установки[редактиране | редактиране на кода]

  • Силози:
Ракетните силози са начин за базиране на ракети под земята. По този начин те са защитени от вражески удари и са трудно откриваеми. Самите съоръжения обаче са скъпи и създаването им би било нерентабилно, ако страната не разполага с далекобойни ракети, които могат да бъдат държани заредени и готови за изстрелване за дълъг период от време. Единствената такава ракета на Северна Корея е Мусудан-1/БМ25. КНДР няма построени ракетни силози.
  • Ракетни площадки:
Ракетната площадка от типа на космодрум е необходима за изстрелването на ракети като Родон и Тепходон, тъй като силно корозивното им гориво налага зареждане непосредствено преди изстрелване. Ракетните площадки са силно уязвими за вражески въздушни и ракетни удари. Те обаче могат да се използват за изстрелване на космически спътници, и са лесни за построяване.
  • Самоходни ракетни установки:
Самоходните ракетни установки са предпочитан от Северна Корея метод за транспортиране и изстрелване на ракети. Поради мобилността си те са трудни за откриване, и могат да бъдат крити в пещери.
  • Подводници
Северна Корея е разработила копие на руската ракета Р-27 в два варианта — сухопътен и подводен, съответно наименувани БМ25 и Мусудан-1. Мусудан-1 е малко по-голяма (но и по-лека) от оригиналната Р-27 и има обсег до 2500 км, а БМ25 е разположена на самоходна ракетна установка и има обсег до 4000 км. През 1993 КНДР купува 12 неизправни подводници клас Голф и клас Фокстрот, като е възможно поне една от тях да е възстановена с цел пренасяне на ракети.[3] Възможно е също така ракетните шахти на подводниците клас Голф да са били внимателно изучени, и да са монтирани външно на подводници клас Ромео, или просто разположени на товарни кораби.[4] И в двата случая Северна Корея вероятно има възможност да удари американските бази в Тихия океан, и западното крайбрежие на САЩ.[5]

Ракети[редактиране | редактиране на кода]

Сравнение между Родон-1, Тепходон-1 и 2
Ракета с малък обсег (130 — 140 км) и висока точност, разработена на базата на съветския комплекс ОТР-21 Точка.
Подобрен вариант на Р-300 с обсег от 330 километра. Броят на тези ракети е около 200.
Подобрен вариант на Хвасон-6 с обсег от 700 километра. КНДР разполага с около 700 такива ракети.
Течногоривна балистична ракета с обсег от 1300 — 1500 км. Ракетата може да достигне почти всички части на Япония, и е разположена на самоходна установка. КНДР разполага с около 200 — 320 такива ракети. Произвежда се в Иран като Шахаб-3.
Подобрен вариант на Родон-1 с обсег от около 2000 км. КНДР разполага с около 50 такива ракети.
Севернокорейско копие на съветската ракета Р-27, създадено чрез обратна разработка и чрез помощта на десетки бивши ракетни инженери от Русия. Съществуват два варианта — сухопътен (на самоходна установка, БМ25) и подводен (Мусудан-1). Обсег между 2500 и 4000 км.[6]
Двустепенна балистична ракета с обсег до 2500 км. Според САЩ не е приета на въоръжение, а според Русия е възможно да има на въоръжение 25 — 30 ракети към 2009.
Междуконтинентална балистична ракета в процес на разработка. Средният ѝ обсег е около 6700 км, минималният — 4000, а максималният — 10 000 км. Тествана е неуспешно през 2006.

Износ на технологии[редактиране | редактиране на кода]

Потребители на ракети[редактиране | редактиране на кода]

  • Флаг на Виетнам Виетнам получава доставка от ракети Хвасон-5 и Хвасон-6 през 1998.
  • Флаг на Иран Иран е един от първите купувачи на севернокорейски ракети. Иранските Шахаб-1, Шахаб-2 и Шахаб-3 са копия съответно на Хвасон-5, Хвасон-6 и Родон-1. Иран също така разполага с 18 наземни ракети БМ25.[7]
  • Флаг на Йемен Йемен купува балистични ракети от КНДР през 90-те години.[8]
  • Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства купуват 25 ракети Хвасон-5 през 1989, но армията остава недоволна от точността им и оттогава се държат в резерв.[9]
  • Флаг на Сирия Сирия използва два типа севернокорейски ракети — Хвасон-6 и Родон-1.[10]
  • Флаг на Судан Судан получава ракети Хвасон чрез посредничеството на Сирия през 2004.[11]

Непотвърдени потребители[редактиране | редактиране на кода]

  • Флаг на Етиопия Етиопия — непотвърдена информация за Хвасон-5[12]
  • Флаг на Република Конго Република Конго — непотвърдена информация за покупка на Хвасон-5[13]
  • Флаг на Куба Куба — непотвърдена информация за пратка ракети Хвасон-6 към Куба[14]

Вносители на технологии[редактиране | редактиране на кода]

  • Флаг на Египет Египет е получавал технологии за създаване на ракети Хвасон, но няма данни за получаване на цели ракети.
  • Флаг на Либия Либия е получавала части и чертежи за създаването на балистични ракети, и е използвала Родон-1, която е изтеглена от употреба през 2003. Либия в момента получава само резервни части за по-малките си ракети.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Analysts: N. Korea completing missile test site, CNN
  2. N Korea 'builds new missile site', BBC
  3. North Korea's New Missiles
  4. North Korea Develops a Submarine Missile With Shooting Range 2,500km - DailyNK
  5. North Korea's New Missiles
  6. North Korea deploy new missiles, 02 August 2004 (html). // Janes Defence Weekly. Посетен на 12 November 2007.
  7. The Global Range of Iran's Ballistic Missile Program, Jerusalem Center for public affairs
  8. [1]
  9. Bermudez, Joseph S. (1999). "A History of Ballistic Missile Development in the DPRK: First Ballistic Missiles, 1979-1989". James Martin Center for Nonproliferation Studies. Retrieved on 2008-02-14.
  10. NTI Country overviews:Syria
  11. NTI Country overviews:Syria
  12. Hwasong-5 information
  13. Hwasong-5 information
  14. Hwasong-6
  15. IISS report

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]