Велизар Пеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския предприемач. За неговия син вижте Велизар Пеев-син.

Велизар Пеев
български предприемач
BASA-1340K-1-10-2a-Velizar Peev.jpg
Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Военна служба
Образование Военно училище
Звание Полковник
Години на служба 1880 – 1897
1912 – 1920
Служил на Flag of Bulgaria.svg България
Род войски Артилерия
Командвания 2-ри арт. полк
4 арт. полк
Войни Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Предприемаческа дейност
Област Хранителна промишленост
Работил в Фабрика „Велизар Пеев“
Семейство
Деца Мария Баламезова
Велизар Пеев-син
Евгения Найденова
Боян Пеев
Луиза Сарафова
Велизар Пеев в Общомедия

Велизар Пеев Пеев е български военен, инженер и предприемач, основател на първата в България шоколадова фабрика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велизар Пеев е роден на 21 май 1859 година в Чирпан, тогава в Османската империя. Основното си образование получава в Пловдив, където завършва IV клас (съвременен VIII клас). След завършването си, 19 годишният младеж постъпва в Командата на волноопределяющите се.[1] След завършването е зачислен в Казанлъшка №23 пеша дружина и на 26 ноември 1878 година като унтерофицер е привиден като юнкер в Софийското Военно училище.[2]. По-късно учи и в Петербургската Военна академия. Оглавява Шуменския гарнизон и участва в Сръбско-българската война. Служи в Артилерийски полк, като началник на Шуменската подвижна оръжейна работилница, 2-ри артилерийски полк, като началник на софийския артилерийски склад и в 4 артилерийски полк. На 31 март 1897 година подполковник Пеев е уволнен от служба. Започва да се занимава със строителство и участва в изграждането на жп линии, пътища и други.[3]

В 1900 година Велизар Пеев заминава за Париж, където работи като обикновен работник в шоколадовата фабрика „Севи Жан-Жан“ и изучава производството на шоколад. При завръщането си в България води със себе си френския майстор Коломб и 12 работници.[4] От 1901 г. произвежда захарни изделия и шоколад в малка работилница на ул. „Ломска“ 14 в София.[5]

По време на Балканските войни (1912 – 1913) е мобилизиран, като на 28 юни 1913 г. е произведен в чин полковник. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението.

В 1922 година Пеев изнася производството в Своге, където разширява фабриката си.[3] В 1924 г. преобразува фабриката от еднолична фирма в акционерно дружество „Индустрия за шоколад и захарни изделия В. Пеев АД“, което се управлява от него, а след това от сина му Велизар Пеев-син. Акционери са и дъщерите му М. Баламезова, Л. Сарафова и Евгения Найденова.[6]

Полковник Велизар Пеев умира на 17 октомври 1927 г.

Шоколадовите изделия на фабриката на Пеев печелят първи места на международните панаири в Швейцария, Франция и Германия. В 1947 година шоколадовите фабрики са национализирани.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 523
  2. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 242
  3. а б в Уволнен от Фердинанд полковник прави първата фабрика за шоколад. // Посетен на 23 ноември 2015.
  4. Михайлова, Тихомира. София си имала „цар на шоколада“. // в. „Новинар“, 24 юни 2011. Посетен на 23 ноември 2015.
  5. ЦДА, Ф. 1340К, оп. 1, а.е. 5, л. 3
  6. ЦДА, Ф. 1340К, оп. 1, а.е. 5, л. 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]