Вера Попова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Попова
Вера Попова
руска химичка
Vera Bogdanovskaia.png
Родена
Вера Богдановска
Починала
25 април 1896 г. (28 г.)
Националност рускиня
Научна дейност
Област химия
Образование Женевски университет
Учила при Александър Бородин
Семейство
Баща Ефстафий Богдановски
Майка Мария Богдановска
Съпруг Яков Попов
Вера Попова в Общомедия

Вѐра Евста̀фиева Попо̀ва (на руски: Вера Евстафьевна Попова, по баща Богдановска[1]) е сред първите руски химички.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 17 септември 1867 г. Дъщеря е на хирурга проф. Евстафий Богданов. Пез 1883 г. завършва Смолният институт в Санкт Петербург. От 1883 до 1887 г. посещава естественото отделение на Висшия женски курс. В 1892 г. завършва химия с докторска дисертация на тема Исследования дибензилкетона в Женевския университет. От 1890 г. преподава химия в Новоалександрийския институт за селско и горско стопанство, а от 1892 г. чете лекции по стереохимия във Висшия женски курс в Санкт Петербург.[3][4]

Занимава се с химията на кетоновите съединения. В докторската си дисертация показва, че когато се нагрява в алкална среда и във въздуха, дибензилкетонът приема кислород и образува определено количество бензоена киселина и така установява, че има кетони, които подобно на алдехидите могат да преминат в киселини без разлагане на молекулата.

Интересува се и от ентомология, писане и чужди езици. През 1889 г. публикува описание на работата си с пчели. Публикува свои разкази и превежда творби от френския писател Ги дьо Мопасан.[5]

В есента на 1895 г. се омъжва за генерал-лейтенант Яков Попов. През 1896 г., докато работи в лабораторията, прави опит за реакция на бял фосфор и цианова киселина.[6] Ампулата с тези две субстанции избухва и четири часа по-късно тя умира от наранявания и отравяне с фосфин, образуван по време на експлозията. Опелото ѝ е в катедралата „Александър Невски“ в Ижевск. Погребана е в семейното имение на съпруга ѝ в село Шабалинов, Черниговска губерня. Криптата, в която е погребана (тленните ѝ останки са извадени и унищожени в първите години на съветска власт), е в лошо състояние. Запазен е надгробният паметник в Регионалния музей в Сосница.

Получава почит в списанието на Руското физикохимично дружество.[7] За нея е писано в списание „Нейчър[8] и кратко описание в американското списание „Сайънс“.[9] В доклад на химика Владимир Ипатиев се предполага, че може да се е отровила от проведения експеримент или да се е самоубила, но това предположение не е подкрепено с други доклади.[4]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Реакции уплотнения и восстановления дибензилкетона, «Журнал Русского физико-химического общества», 1892, т. 24, выпуск № 5
  • Об окислении кетонов в оксикислоты [Сообщение], «ЖРФХО», 1894, том 26, вып. 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Богдановская, Вера Евстафьевна//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907
  2. Ledkovskaia-Astman, Marina, Rosenthal, Charlotte, Zirin, Mary Fleming. Dictionary of Russian Women Writers. Westport, CT, Greenwood Publishing Group, 1994. ISBN 978-0-313-26265-4.
  3. Попова, Вера Евстафьевна // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  4. а б Elder, Eleanor S. The Deadly Outcome of Chance-Vera Estaf'evna Bogdanovskaia. // Journal of Chemical Education 56 (4). April 1979. DOI:10.1021/ed056p251. с. 251 – 2.
  5. Anne C. Hughes, "Vera Evstaf'evna Bogdanovskaia," in Marilyn Ogilvie, Joy Harvey, and Margaret Rossiter (eds.), Biographical Dictionary of Women in Science: Pioneering Lives from Ancient Times to the Mid-Twentieth Century. New York: Routledge, 2014; pg. 153.
  6. Rayner-Canham, Marelene, Rayner-Canham, Geoffrey. Women in Chemistry: Their Changing Roles from Alchemical Times to the Mid-twentieth Century. Philadelphia, Chemical Heritage Foundation, 2001. ISBN 978-0-941901-27-7. с. 64.
  7. Gustavsona, G.. A few words about Vera Estaf'evna Bogdanovskaia. // Journal of the Russian Physical Chemical Society 29. 1897. с. 147 – 151.
  8. Obituary. // Nature 56 (1441). 16 July 1897. DOI:10.1038/056129c0. с. 132.
  9. Scientific Notes and News. // Science 6 (133). 1897. DOI:10.1126/science.6.133.94. с. 96.