Веселин Стоянов
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Веселин Стоянов | |
| български композитор | |
 | |
| Роден | Веселин Анастасов Стоянов
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Семейство | |
| Баща | Анастас Стоянов |
| Братя/сестри | Андрей Стоянов |
| Деца | Пенчо Стоянов |
Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик.
Биография
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството "Съвременна музика", концертира, създава редица произведения.
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта "Хитър Петър", в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът "Папеса Йоанна", от който са извлечени две сюити за оркестър.
За изключителните си заслуги към българската култура Веселин Стоянов е удостоен с най-високи отличия: народен артист, герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда. Веселин Стоянов умира в град София на 29 юни 1969 година.
Произведения
- Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка
- Две симфонии, гротескната симфонична сюита "Бай Ганьо", "Празнична увертюра", Симфоничната поема "Кървава песен",
- Рапсодия за симфоничен оркестър,
- Оперите "Женско царство", "Саламбо" и "Хитър Петър",
- Балета "Папеса Йоанна",
- Кантатите "Да бъде ден", "Добрият ученик", "Балада за невестата".
- песен/chant