Стефан Ременков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Ременков
Stefan Remenkov.JPG
Информация
Роден
Починал
30 октомври 1988 г. (65 г.)
Националност Флаг на България България
Професии композитор
Уебсайт Страница в IMDb

Стефан Николов Ременков (30 април 1923 - 30 октомври 1988) е български композитор и пианист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ременков произхожда от учителско семейство. Баща му Николай Ременков преподава история, философия и е училищен директор. Майка му Ангелина е учителка по химия. Като дете получава уроци по пиано. На училищна възраст започва да композира. Гимназиалното си образование завършва в Кюстенджа, Румъния, където семейството му живее по това време. Участва във Втората световна война като войник на фронта с българската армия. След края на войната следва музика. През 1950 г. завършва Българската държавна консерватория със специалностите пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при проф. Панчо Владигеров и проф. Веселин Стоянов. От 1950 до 1955 г. преподава музикални форми в Българската държавна консерватория като асистент на проф. Веселин Стоянов, след което специализира една година в Московската консерватория при Арам Хачатурян.[1]

След това живее и работи като композитор в София. Пише повече от 86 опуса.[2] Някои от тях получават награди, например „Прелюд и танц“ (1957). Повечето са публикувани [3] и много от най-добрите български музиканти, оркестри и хорове ги изпълняват. Балкантон издава в течение на времето три плочи с музика на Стефан Ременков, последната през 1980 г.[4] Повече записи има Българското Национално Радио, което ги излъчва. Произведенията му включват една опера, една оперета, един мюзикъл, един балет; много инструментални произведения - симфонии, синфониета, сюити, дивертименто, концерти за пиано и оркестър, за цигулка и оркестър, за виолончело и оркестър, концертна рапсодия, прелюдии, пиано квинтет, струнен квинтет, струнни квартети, трио за духови инструменти, сонати за пиано, за цигулка и пиано, за флейта, обой и пиано, филмова музика, както и солови, хорови и детски песни.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сценични

  • Опера „Ганем“, 1967
  • Оперета „Грешките са наши“, либрето Радой Ралин, 1966
  • Мюзикъл "Принцът и просякът", либрето по романа "Принцът и просякът" на Марк Твен, 1973
  • Балет „Непокорените“, 1971

Инструментални

  • Симфония в класически стил, 1960
  • Синфониета, 1960
  • Детска симфония, 1961
  • Симфонична поема "Фаетон", 1966
  • Симфония нр. 4, 1968
  • Симфония нр. 5, 1971
  • Сюити, 1952, 1970
  • Сюита "От далечни страни", 1958
  • Сюите за флейта и пиано, 1976
  • Дивертименто, 1962
  • Концерт за пиано и оркестър нр. 1, 1953
  • Концерт за пиано нр. 2, 1969
  • Концертино за пиано и камерен оркестър, 1980
  • Концерт за виолончело и оркестър, 1964
  • Концертна фантазия за цигулка и оркестър, 1974
  • Концерт за цигулка и оркестър, 1980
  • Концертна рапсодия за пиано и оркестър, 1981
  • Рапсодия за кларинет, 1975
  • Десет прелюдии за пиано, 1956
  • Прелюд и танц, 1957
  • Три пиеси за пиано: Панорама, Пеперуда, Колата със сено, 1966
  • Пиано квинтет
  • Струнен квинтет
  • Струнни квартети, 1959, 1960
  • Трио за флейта, обой и фагот оп. 54
  • Соната за цигулка и пиано, 1955
  • Сонатина за цигулка и пиано, 1972
  • Сонатина за пиано нр. 4, 1984
  • Соната за флейта, обой и пиано, 1979
  • Акварел и хумореска, за цигулка (или виола) и пиано, 1950
  • Шест сонати за пиано, 1944, 1948, 1949, 1958, 1959-62, 1980

Филмова музика

  • "Димитровградци" (1956), игрален филм
  • Н. Й. Вапцаров (1954), документален филм
  • Ропотамо (1958), документален филм

Песни

  • Марш на Първа българска армия
  • "Хиперион" за хор и оркестър по стихотворение на Михай Еминеску, 1966
  • Солови песни
  • Хорови песни
  • Детски песни, 1968

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден Кирил и Методий, 2-ра степен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Franк, Paul; Altman Wilhelm. Kurzgefasstes Tonkünstler Lexikon, 2-ри том, 15-то издание, Вилхелмсхафен 1978, стр. 214.
  2. Радев, Вълчо. Бележити силистренци, Силистра 2006, стр. 388.
  3. Издателска къща Наука и Изкуство, София; Издателска къща Музика, София.
  4. Балкантон BCA 1300/430 — Стефан Ременков — Панорама на българското музикално творчество, София 1980.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Bakers Biographical Dictionary of Musicians, Eight Edition, Schirmer Books, New York 1992
  • British Library. Remenkov (Stefan) Соната за цигулка и пиано. Sonate pour violon et piano. (Score and part.) 2 pt. Държавно издателство "Наука и изкуство": София 1955. g.896.b.(4)
  • British Library's Sound Collection. Prelude And Dance/Remenkov Sofia State Philharmonic Orchestra/Vladi Simeonov (recording)
  • Frank, Paul; Altman, Wilhelm. Kurzgefasstes Tonkünstler Lexikon, Bd. 2, Ausgabe 15, Wilhelmshaven 1978
  • Hollfelder, Peter. Das Grosse Handbuch der Klaviermusik, Hamburg 1996
  • The New Grove Dictionary of Music and Musicians, Second Edition, Vol. 21, Macmillan Publishers, London 2001
  • Радев, Вълчо. Бележити Силистренци, Силистра 2006
  • Schönewolf, Karl. Konzertbuch, Bd. 2, Leipyzig 1967

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България