Весто Слайфър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Весто Слайфър
Vesto Slipher

Роден
Починал
9 ноември 1969 г. (93 г.)

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Университет на Индиана
Научна дейност
Област астрономия
Образование Индиански университет в Блумингтън
Работил в обсерватория Лоуъл

Весто Мелвин Слайфър (на английски: Vesto Melvin Slipher) е американски астроном, който провежда първите измервания на радиалната скорост на галактиките, предоставяйки първата[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Слайфър е роден в Мълбери, Индиана и завършва докторантурата си в Индианския университет в Блумингтън през 1909 г.[1] През цялат аси кариера работи в обсерваторията Лоуъл във Флагстаф, Аризона, където е повишен на помощник-директор през 1915 г., изпълнителен директор през 1916 г. и накрая директор от 1926 г. до песнионирането си през 1952 г.[1] Брат му, Ърл Слайфър, също е астроном и директор в същата обсерватория.

Слайфър използва спектроскопия, за да изследва периодите на въртене на планети и състава на планетарните атмосфери. През 1912 г. той става първият човек, наблюдавал отместването на спектралните линии на галактиките, като така открива галактичното червено отместване. През 1914 г. Слайфър прави и първото откритие на въртенето на спиралните галактики.[5] През 1929 г. открива натриевия слой в земната атмосфера.[6] Слайфър наема Клайд Томбо и ръководи работата му, чрез която през 1930 г. е открит Плутон.[1]

Често откриването на червеното отместване на галактиките се приписва погрешно на Едуин Хъбъл. Измерванията и тяхното значение са разбрани още преди 1917 г. от Весто Слайфър, Джеймс Едуард Кийлър и Уилям Уолъс Кембъл в техните обсерватории. Комбинирайки своите измервания на галактиките с измерванията на червеното отместване на галактиките на Слайфър, Хъбъл и Милтън Хюмейсън откриват груба пропорционалност между червеното отместване на обектите и разстоянието до тях.

Слайфър умира във Флагстаф, където е и погребан.[1][7]

В чест на братята Слайфър са наименувани кратери на Луната и Марс, както и астероидът 1766 Слайфър.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Nesto (sic) Slipher, 93, Astronomer, Dies. // 9 ноември 1969. с. 47.
  2. Origins of the Expanding Universe: 1912 – 1932.. San Francisco, ASP Conference Series 471. Astronomical Society of the Pacific., 2013.
  3. Nussbaumer, Harry. 'Slipher's redshifts as support for de Sitter's model and the discovery of the dynamic universe' In Origins of the Expanding Universe: 1912 – 1932. Astronomical Society of the Pacific, 2013. с. 25 – 38.Physics ArXiv preprint
  4. O'Raifeartaigh, Cormac. The Contribution of V.M. Slipher to the discovery of the expanding universe in 'Origins of the Expanding Universe'. Astronomical Society of the Pacific, 2013. с. 49 – 62.Physics ArXiv preprint
  5. Slipher, Vesto. The detection of nebular rotation. // 1914.
  6. The Metallic Vapor Layers
  7. Giclas, Henry L.. Slipher, Vesto Melvin. // Biographical dictionary of astronomers. Т. vol. II, M-Z. Springer, 2007. ISBN 9780387304007. с. 1066.
  8. Henry Draper Medal. // National Academy of Sciences. Посетен на 24 февруари 2011.
  9. Winners of the Gold Medal of the Royal Astronomical Society. // Royal Astronomical Society. Посетен на 24 февруари 2011.
  10. Past Winners of the Catherine Wolfe Bruce Gold Medal. // Astronomical Society of the Pacific. Посетен на 24 февруари 2011.