Виени
| „Виени“ «Βιέννη» | |
,_%CE%9F%CE%B4%CF%8C%CF%82_%CE%95%CE%B3%CE%BD%CE%B1%CF%84%CE%AF%CE%B1_2-4,_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7.jpg) | |
 Местоположение | |
| Местоположение | Солун, Гърция |
|---|---|
| Архитект | Георгиос Камбанелос |
| Стил | еклектика |
| Изграждане | 1925 година |
| Етажи | 4 |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | хотел |
„Виени“ (на гръцки: Ξενοδοχείο «Βιέννη», Виена) е емблематичен хотел в град Солун, Гърция.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Зданието е разположено на улица „Егнатия“ № 2-4.
История[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е построена в 1925 година по проект на гръцкия архитект Георгиос Камбанелос и по поръчка на по поръчка на господин Манолас, за да помещава офиси и жилищни пространства, а по-късно и става хотел клас „А“ с името „Виени“. Той е един от малкото хотели за времето си, който се управлява от собствениците и се превръща в един от най-луксозните и популярни хотели в епохата си. По това време балконът на хотела се използва за обръщения на политици към народа, вместо площад „Аристотел“, както е било преди това. Принадлежи към хотелите от клас „А“ заедно с „Атлас“, „Мегали Вретания“, „Минерва“, „Андромеда“ и „Неа Митрополис“ на улица „Сингрос“.[1]
По време на германската окупация на Гърция във Втората световна война, хотелът е завзет от германското военно управление и мазето му е използвано като място за изтезания. След освобождението Гръцката народна освободителна армия окупира сградата и помества в нея щаба си. След това хотелът работи няколко години, но в 1973 година етажите са запечатани и само приземният етаж остава активен.[1]
В 1983 година е обявен за защитен обект.[1]
В 1994 година зданието е закупено от господин Мантас и по случай избирането на Солун за културна столица, постройката е реновирана в 1997 година.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Сградата се състои от партер и три етажа. Разрешението му предвижда четири етажа, но до 1997 година са построени само три. Зданието е типичен пример за еклектичния стил, с абсолютна симетрия в осите и отворите, фалшиви пиластри, които визуално разделят сградата на зони и йонийски капители. Рококо висулки подчертават централната ос на входа. Входът се подчертава още повече от наличието на метален навес. Основната ос също е подчертана от отдръпването на стената навътре и създаването на по-голям балкон.[1]
