Виктор Кренке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Кренке
руски офицер

Роден
Новгородска губерния, Руска империя
Починал
Новгородска губерния, Руска империя

Националност Флаг на Русия Русия

Виктор Данилович Кренке е руски офицер и военен инженер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1816 г. в Тихвински уезд, Новгородска губерния в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Павловския кадетски корпус със специалност военен инженер (1836). Действителна служба започва в Гренадирския сапьорен батальон с първо офицерско звание прапоршчик.

Служи в Гренадирския и в Гвардейския корпус (1850 – 1857). От Надзирава привеждането в отбранително положение на крепостта Виборг във връзка с Кримската война от1853-1856 г.. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1860 г. Окръжен интендант на Санктпетербургския военен окръг (1864), командир на 26-та пехотна дивизия (1866). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1867 г. Напуска поради болест военната служба през 1869 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е в действащата армия в разпореждане на главнокомандващия Николай Николаевич. В края на юли е командирован на Шипченския проход. Старши офицер в Шипченския отряд и неизменен помощник на енергичния командир генерал-майор Николай Столетов. С разбиране и ентусиазъм се заема с инженерното осигуряване. Като мобилизира българи от град Габрово, строи и завършва в кратък срок шосеен път от 11 версти (11,7 км) на Шипченския проход за превоз на артилерията и тежките товари.

Ръководи укрепителните работи на бойната позиция при изключително трудни условия. Редом до генерал-майор Николай Столетов и генерал-майор Валериан Дерожински участва в най-тежките боеве за защита на прохода. Инженерно осигурява движението на подкрепленията за от 8-ми Армейски корпус с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки за решителния бой на Шипка.

На 11/23 август донася с телеграма до Главната квартира на Действащата руска армия:

„За изкачването на оръдията и на други тежести в планината на 11 (23 август) изпратих от Габрово 80 чифта волове. На 12 (24 август) 1000 души се събраха, за да носят вода. Жителите на Габрово са в неописуем възторг“.

Награден с Орден „Свети Владимир“ II ст. и Орден „Свети Георги“ IV ст. След отстояването на Шипченския проход работи по устройството на военните съобщения в завзетите територия. Началник на военните съобщения при Временното руско управление в България. Излиза в запаса на инженерните войски през юни 1879 г.

Съставител е на издаваната няколко пъти енциклопедия „За селското стопанство“ (1868). Автор на популярната брошура „Картофът, каква полза принася той и как да се отнасяме с него“ (1884). Сред военно-литературните му трудове са известни съчиненията „Шипка през 1877 г.“ („Исторический вестник“, 1883), „Отбраната на Балтийското крайбрежие през 1854 – 1856 г.“ (1887) и „Спомени“ („Исторический вестник“, август 1893). Сътрудник на периодичното издание „Инженерный журнал“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 138, 145
  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с.163