Виктор I херцог фон Ратибор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор херцог на Ратибор
Герб на херцог фон Ратибор, княз фон Корвей, принц цу Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст

Виктор I Мориц Карл херцог фон Ратибор, княз фон Корвей, принц фон Хоенлое-Шилингсфюрст (на немски: Viktor Moritz Karl I. Herzog von Ratibor, Fürst von Corvey; Viktor Moritz Karl Erbprinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst; * 10 февруари 1818 в Лангенбург; † 30 януари 1893 в дворец Рауден, Силезия) е принц на Хоенлое-Шилингсфюрст (до 1840), 1. княз на Корвей в Прусия (от 15 октомври 1840) и 1. херцог на Ратибор в Силезия (от 15 октомври 1840) и политик.[1]

Той е най-големият син на княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 – 1841) и съпругата му принцеса Каролина Фридерика Констанца фон Хоенлое-Лангенбург (1792 – 1847), дъщеря на княз Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1762 – 1825) и графиня Амалия Хенриета Шарлота фон Золмс-Барут (1768 – 1847).[2]

Братята му са Хлодвиг (1819 – 1901), княз Хоенлое-Шилингсфюрст (1845), Густав Адолф (1823 – 1896), кардинал (1823 – 1896), Константин (1828 – 1896), принц на Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст-Ратибор и Корвей.

Виктор следва право и езици в Гьотинген, Бон, Хайделберг и Лозана. Той пътува в Швейцария, Италия, Франция и Англия.

На 15 октомври 1840 г. пруският крал Фридрих Вилхелм IV му дава титлата „херцог фон Ратибор и княз фон Корвей“. Тогава той се отказва от всичките си наследствени права и династични титли в Шилингсфюрст в полза на по-малкия му брат. На 2 септември 1873 г. той има титлата генерал на кавалерията „à la suite“. Той участва в политиката. Той е привърженик на Ото фон Бисмарк.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Виктор фон Хоенлое-Шилингсфюрст се жени на 19 април 1845 г. в Донауешинген за принцеса Мария Амалия София Вилхелмина фон Фюрстенберг (* 12 февруари 1821; † 17 януари 1899), дъщеря на княз Карл Егон II фон Фюрстенберг (1796 – 1854) и принцеса Амалия фон Баден (1795 – 1869), дъщеря на велик херцог Карл Фридрих фон Баден (1728 – 1811).[3] Те имат десет деца:[4][5]

  • Амалия (* 3 октомври 1846; † 25 август 1847)
  • Виктор II (* 6 септември 1847; † 9 август 1923), наследник
  • Франц Карл (* 6 април 1849; † 27 май 1925)
  • Елизабет (* 27 февруари 1851; † 5 октомври 1928)
  • Егон (* 4 януари 1853; † 10 февруари 1896)
  • Мария Тереза (* 27 юни 1854; † 29 май 1928)
  • Максимилиан (* 9 февруари 1856; † 12 януари 1924), дипломат в Испания (1911 – 1918)
  • Ернст Емануел (* 10 ноември 1857; † 25 февруари 1891)
  • Карл Егон (* 7 юли 1860; † 11 април 1931), юрист и политик
  • Маргарета (* 3 февруари 1863; † 4 юни 1940)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hartwin Spenkuch: Ratibor, Viktor Herzog von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 181 f.
  • Hermann Krüger: Chronik des preußischen Herrenhauses. Ein Gedenkbuch zur Erinnerung an das dreißigjährige Bestehen des Herrenhauses. Berlin 1885, S. 5 – 8
  • Günter Tiggesbäumker: Viktor I. Herzog von Ratibor und Fürst von Corvey, Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst (1818 – 1893). In: Westfälische Zeitschrift. Band 144, 1994. S. 266 – 280. Digitalisat
  • Günter Tiggesbäumker: Von Franken nach Westfalen und Schlesien. Der Erbprinz von Hohenlohe-Schillingsfürst wird erster Herzog von Ratibor und Fürst von Corvey. In: Frankenland. 3/2003. S. 207 – 212.
  • Günter Tiggesbäumker: Das Herzogliche Haus Ratibor und Corvey.. Werl: Börde-Verlag, 2012. (Deutsche Fürstenhäuser. 5.)
  • Günter Tiggesbäumker: „Ex flammis orior“ – Das Haus Hohenlohe im westfälischen Corvey. In: Jahrbuch des Historischen Vereins für Mittelfranken. Band 104, 2016. S. 527 – 554.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 7. Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg. o. J. S. 91.
  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 147.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Detlev Schwennicke, editor, Europäische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschicht der Europäischen Staaten, Neue Folge: Band XVII (Frankfurt am Main, Germany: Vittorio Klostermann, 1998), tafel 9. Hereinafter cited as Europäische Stammtafeln: Band XVII.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]