Направо към съдържанието

Виктор I херцог фон Ратибор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор I херцог фон Ратибор
Victor I. Herzog von Ratibor
1. княз на Корвей,
1. херцог на Ратибор
Роден
Починал
30 януари 1893 г. (74 г.)
Учил вХайделбергски университет
Герб
Семейство
РодХоенлое
БащаФранц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст
Братя/сестриКонстантин цу Хоенлое-Шилингсфюрст
Густав Адолф цу Хоенлое-Шилингсфюрст
Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст
ДецаВиктор II Амадей фон Ратибор
Подпис
Виктор I херцог фон Ратибор в Общомедия

Виктор I Мориц Карл херцог фон Ратибор, княз фон Корвей, принц фон Хоенлое-Шилингсфюрст (на немски: Viktor Moritz Karl I. Herzog von Ratibor, Fürst von Corvey; Viktor Moritz Karl Erbprinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst; * 10 февруари 1818, Лангенбург; † 30 януари 1893, дворец Рауден, Силезия) е принц на Хоенлое-Шилингсфюрст (до 1840), 1. княз на Корвей в Прусия (от 15 октомври 1840) и 1. херцог на Ратибор в Силезия (от 15 октомври 1840) и политик.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син на княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 – 1841) и съпругата му принцеса Каролина Фридерика Констанца фон Хоенлое-Лангенбург (1792 – 1847), дъщеря на княз Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1762 – 1825) и графиня Амалия Хенриета Шарлота фон Золмс-Барут (1768 – 1847).[2] Брат е на Хлодвиг (1819 – 1901), княз Хоенлое-Шилингсфюрст (1845), Густав Адолф (1823 – 1896), кардинал (1823 – 1896), Константин (1828 – 1896), принц на Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст-Ратибор и Корвей.

Виктор следва право и езици в Гьотинген, Бон, Хайделберг и Лозана. Той пътува в Швейцария, Италия, Франция и Англия.

На 15 октомври 1840 г. пруският крал Фридрих Вилхелм IV му дава титлата „херцог фон Ратибор и княз фон Корвей“. Тогава той се отказва от всичките си наследствени права и династични титли в Шилингсфюрст в полза на по-малкия му брат. От 2 септември 1873 г. има титлата генерал на кавалерията „à la suite“. Той участва в политиката. Привърженик е на Ото фон Бисмарк.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Виктор фон Хоенлое-Шилингсфюрст се жени на 19 април 1845 г. в Донауешинген за принцеса Мария Амалия София Вилхелмина фон Фюрстенберг (* 12 февруари 1821; † 17 януари 1899), дъщеря на княз Карл Егон II фон Фюрстенберг (1796 – 1854) и принцеса Амалия фон Баден (1795 – 1869), дъщеря на велик херцог Карл Фридрих фон Баден (1728 – 1811).[3] Те имат десет деца:[4][5]

  • Амалия (* 3 октомври 1846; † 25 август 1847)
  • Виктор II (* 6 септември 1847; † 9 август 1923), наследник
  • Франц Карл (* 6 април 1849; † 27 май 1925)
  • Елизабет (* 27 февруари 1851; † 5 октомври 1928)
  • Егон (* 4 януари 1853; † 10 февруари 1896)
  • Мария Тереза (* 27 юни 1854; † 29 май 1928)
  • Максимилиан (* 9 февруари 1856; † 12 януари 1924), дипломат в Испания (1911 – 1918)
  • Ернст Емануел (* 10 ноември 1857; † 25 февруари 1891)
  • Карл Егон (* 7 юли 1860; † 11 април 1931), юрист и политик
  • Маргарета (* 3 февруари 1863; † 4 юни 1940)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hartwin Spenkuch: Ratibor, Viktor Herzog von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 181 f.
  • Hermann Krüger: Chronik des preußischen Herrenhauses. Ein Gedenkbuch zur Erinnerung an das dreißigjährige Bestehen des Herrenhauses. Berlin 1885, S. 5 – 8
  • Günter Tiggesbäumker: Viktor I. Herzog von Ratibor und Fürst von Corvey, Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst (1818 – 1893). In: Westfälische Zeitschrift. Band 144, 1994. S. 266 – 280. Digitalisat
  • Günter Tiggesbäumker: Von Franken nach Westfalen und Schlesien. Der Erbprinz von Hohenlohe-Schillingsfürst wird erster Herzog von Ratibor und Fürst von Corvey. In: Frankenland. 3/2003. S. 207 – 212.
  • Günter Tiggesbäumker: Das Herzogliche Haus Ratibor und Corvey.. Werl: Börde-Verlag, 2012. (Deutsche Fürstenhäuser. 5.)
  • Günter Tiggesbäumker: „Ex flammis orior“ – Das Haus Hohenlohe im westfälischen Corvey. In: Jahrbuch des Historischen Vereins für Mittelfranken. Band 104, 2016. S. 527 – 554.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 7. Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg. o. J. S. 91.
  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 147.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Detlev Schwennicke, editor, Europäische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschicht der Europäischen Staaten, Neue Folge: Band XVII (Frankfurt am Main, Germany: Vittorio Klostermann, 1998), tafel 9. Hereinafter cited as Europäische Stammtafeln: Band XVII.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Viktor, Herzog zu Ratibor, Prinz zu Corvey, Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst, geneall.net
  2. ↑ Hohenlohe 8, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Fürstenberg 4, genealogy.euweb.cz
  4. ↑ Victor I. Moritz Carl Franz Herzog v.Ratibor Fürst v.Corvey Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst, ww-person.com
  5. ↑ Prince Viktor zu Hohenlohe-Schillingsfürst, 1.Duke von Ratibor, 1.Fürst von Corvey, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_I_херцог_фон_Ратибор&oldid=10541589“.